Автоимунен хепатит

Автоимунният хепатит е заболяване, при което имунната система, която обикновено реагира срещу вируси, бактерии и други патогени, атакува черния дроб. Заболяването може да варира от хронично възпаление до тежко чернодробно увреждане.

Въпреки че заболяването може да засегне както мъжете, така и жените, последните боледуват много по-често от автоимунен хепатит. Тип 1 може да се развие и във възрастни пациенти, но е най-чест при момичетата на възраст между 10 и 12 години. Тип 2 се среща предимно при малки момичета - от 2 до 14 години, а тип 3 - у възрастни, предимно жени на възраст между 30 и 50 години

 

Причини:

Въпреки че причината за тази автоимунна реакция е неизвестна, се счита че някои рискови фактори могат да провокират заболяването:

Може да се развие след вирусни инфекции - остър хептатит А, хепатит B или рубеола, както и след инфектиране с вируса на Ебщайн-Бар.

Някои медикаменти могат да увредят директно черния дроб - например при предозиране на парацетамол (acetaminophen, Tylenol). Други лекарства могат да увредят индиректно черния дроб чрез стимулиране на абнормален имунен отговор, увреждащ чернодробните клетки.

Някои индивиди имат генетична предиспозиция към автоимунния хепатит - някои генни мутации, които повишават риска от развитие на заболяването в ранна възраст. Други генетични мутации допринасят за по-голямата агресивност на автоимунния хепатит.

Медикаментите methyldopa, diclofenac, антибиотиците minocycline и nitrofurantoin, и може би atorvastatin (Lipitor) могат да предизвикат автоимунен хепатит при някои хора.

 

Видове:

Съществуват 3 основни форми на автоимунен хепатит:

  • Тип І – среща се при деца от 10 до 12 годишна възраст. Женският пол страда в 70%, а до цироза се стига в 45% от случаите.
  • Тип ІІ – характерен е за възрастта от 2 до 14 години. Женският пол се засяга в 89%, а болестта еволюира в цироза при 82% от болните.
  • Тип ІІІ – боледуват предимно хора в средна възраст (от 30 го 50 години). 90% от пациентите са от женски пол. Цироза се развива при 75% от заболелите.

 

Симптоми:

Разстройството е асимптоматично, което значително усложнява диагностиката му. Но има редица признаци, които позволяват откриването на напреднало чернодробно увреждане:

  • постоянна умора
  • гадене
  • повръщане
  • метеоризъм
  • киселини
  • изгаряне
  • жълтеникавост на лигавиците и кожата
  • дискомфорт и тежест в горния десен квадрант
  • потъмняване на урината 
  • изясняване на изпражненията

 

Диагностициране:

За диагностициране на автоимунния хепатит е необходимо провеждането на няколко изследвания:

  • Кръвни изследвания: Тестовете с антитела могат да различат автоимунния от вирусния хепатит, както и от други заболявания със сходни симптоми. Чрез кръвен тест може да се определи вида автоимунния хепатит.
  • Чернодробна биопсия: Чрез нея се потвърждава или отхвърля диагнозата, както и се определя степента и вида на чернодробното увреждане.
  • Образна диагностика: Абдоминалните ултразвукови и КАТ изследвания не могат да диагностицират автоимунния хепатит, но често се използват с цел диагностициране на евентуална цироза и за изключване на чернодробен карцином
  • Магнетично-резонансна еластография - е сравнително нова образна техника за диагностициране на цирозата. Предимството й пред чернодробната биопсия е очевидно - тази техника е неинвазивна. МРЕ съчетава традицонния ядрено-магнитен резонанс с нискочестотни звукови вълни.

 

Усложнения:

  • Пернициозна анемия. Свързана с редица автоимунни заболявания, пернициозната анемия се наблюдава при липса на витамин В12, при която е нарушена синтезата на еритроцити. Признаците и симптомите на пернициозната анемия варират от задух и сърцебиене до диария, изтръпване и промените в личността.
  • Хемолитична анемия. При този тип анемия имунната система атакува и разрушава еритроцитите с темп по-бърз от производството им от костния мозък.
  • Тромбоцитипенична пурпура. Имунната система атакува и разрушава тромбоцитите, което води до по-чести и обилни кръвотечения.
  • Улцерозен колит. Представлява възпалително заболяване на дебелото черво, съпровождащо се с водниста или кървава диария и абдоминална болка. Честотата на УК е 2 на 10 човека с тип 1 автоимунен хепатит
  • Глутенова ентеропатия. При нея се наблюдава абнормална реакция към глутен, протеин, съдържащ се в повечето зърнени храни. Засяга се тънкото черво, чиито въси се изглаждат и се нарушава нормалната резорбция на хранителните вещества
  • Авотимунен тироидит (тироидит на Хашимото). При това заболяване имунната система атакува щитовидната жлеза. При някои хора това довежда до понижена, а при други - до пъровоначално повишена секреция и след това намалена секреция на щитовидни хормони.
  • При тип 1 диабет имунната система разрушава бета-клетките в панкреаса, секретиращи инсулин
  • Ревматоиден артрит. Друго автоимунно заболяване, засягащо ставите

Тъй като симптомите често не се проявяват в началните стадии на болестта, повечето пациенти развиват цироза преди да бъдат диагностицирани.

 

Лечение:

Целта на лечението е намаляване на автоимунния отговор. Това се постига с:

  • Най-често използваният кортикостероид Prednisone. След постигане на подобряване на симптомите и общото състояние, дозата му се намалява до възможно най-ниската ефективна за контрол на болестта. Лечението трае години, понякога доживот. Заболяването обикновено рецидивира след прекратяване на лечението.
  • Прилагането на azathioprine - друг имуносупресивен медикамент, в комбинация с prednisone позволява намаляването на дозата на последния и избягването на част от страничните му ефекти. Рецидив настъпва в 50% от болните.

 

Хранителен режим:

Лечението на хроничен хепатит с диета е стандартният метод на лечение. На пациента се предписва не само терапевтично хранене, но и препоръки за промяна на навиците и начина на живот като цяло.

На пациентите с хронични възпаления на черния дроб се предписва диета номер 5. Ако разстройството се влоши, се използва улеснена форма на хранене - № 5а. Храната се основава на внимателно обработване на храни и увеличаване на броя на храната.

Основните характеристики на терапевтичните диети за хепатит:

  • Брой на храненията - 5
  • Калорично съдържание (kcal / ден)  - До 3000
  • Съвместимост на храната - течност, пюре, твърдо
  • Сол (грам / ден) - 4
  • Течност (литър / ден) - 1,5

В допълнение към горните препоръки, хепатитът е абсолютно противопоказание за пушенето и пиенето на алкохол. Пациентът не трябва да позволява прекомерно натоварване на черния дроб.

Същността на диетата

Диетичното хранене предполага ясно прилагане на медицинските препоръки. Същността на диетата за хронично възпаление на черния дроб е в минимизирането на травматичните и дразнещи ефекти върху органа. Всички пациенти трябва да се откажат от алкохола. Тъй като около 70% от етиловия алкохол, влизащ в човешкото тяло, се обработва от черния дроб, предизвиквайки нарушения в неговата работа и мастна дистрофия. Храната трябва да бъде редовна, организираният прием на храна ще помогне за синхронизиране на вътрешния темп на храносмилането. Необходимо е да се избягва преяждането, особено преди лягане.

Хранене за хроничен (активен) хепатит - диета номер 5А:

  • Отказ от гореща, пържена, мазна и сладка.
  • Ястията трябва да бъдат варени на пара, варени, печени или задушени, използването на пържени храни е противопоказано.
  • В диетата не трябва да бъдат продукти с едри растителни хранителни влакна (зеле, гъби, лук, листни зеленчуци, чесън).
  • Разрешени продукти: чисти сортове месо и риба, варени и пресни зеленчуци, зърнени храни, плодове, млечни продукти.
  • Диета с неактивен хепатит - диета номер 5 за Pevzner:
  • В ежедневна диета не трябва да бъде повече от 80 грама мазнини, излишъкът им може да причини чернодробна стагнация на жлъчката.
  • Продуктите са по-добре да се ядат във варена или печена форма, можете да готвите задушени и задушени.
  • Разрешава се да се използват неактивни плодове и плодове, пресни зеленчуци, зеленчуци.
  • Разрешени продукти: нискомаслени сортове месо, риба, птици, овесени ядки, млечни продукти и храни, които не причиняват метеоризъм.