Амеба дизентерия

Amebic дизентерия (амебиаза) е инфекциозно заболяване, което принадлежи на протозойни. При този тип дизентерия е язвени поражения на формиране на абсцес на червата и черния дроб и мозъка. Засяга белите дробове amebic дизентерия и други органи.

Инфекцията се предава по фекален-орален път. Едно лице може да се зарази с дизентерия в използването на замърсена вода или храна. Пиковия сезон са най-горещия месец от лятото. Най-често се диагностицира amebic дизентерия в страни с горещ климат в напреднала възраст.

Бактерията - амебна дизентерия, има три форми: големи вегетативно, полупрозрачни и да образува кисти.

 

Причини:

Човек се заразява чрез замърсени ръце, вода, хранителни продукти, при което в храносмилателния тракт попада цистата. От зрялата такава се освобождават няколко амеби. Те могат да останат в чревния лумен дълго време без да причиняват клиника, но да са източник на нови цисти в околната среда. При преминаването им към "f. magna" бактерия обаче настъпва възпаление на лигавицата на дебелото черво, под действие на ензимите, отделяни от паразита, до разяряване и дори евентуално преминаване на амебите в кръвотока, чрез който последните могат да се локализират в различни тъкани с оформянето на местни гнойни колекции - абсцеси.

Абсцеси могат да възникнат и в други органи – бял дроб, черен дроб, мозък и др., водещи до съответна клинична картина. След острото начало заболяването хронифицира с периодични обостряния и може да продължи години с кахексия, потискане на имунитета, малнутриция, насложени инфекции.

 

Симптоми:

Амебната дизентерия е остра и има явни симптоми. Човек се оплаква от слабост в тялото и главоболие. Показва слаба тъпа болка в корема. Температурата не се повишава. Скоро получава диария, течни изпражнения със слуз, понякога има кръв в изпражненията. Острият период идва и си отива с доста продължителна ремисия. Ако не е имало период на лечение и диагностика на дизентерия, острата амебиаза става хронична и продължава до десет години.

 

Диагностициране:

Диагнозата се поставя въз основа на клинико-лабораторната и микробиологична находка, но не е за подценяване и епидемиологичната анамнеза. За изследване се взима фекална проба, както и материал от биопсия при ректо- или колоноскопия. Ендоскопски се установяват характерни нарушения по лигавицата на червата. С помощта на образни изследвания като ултразвук, рентгенография, компютърна томография могат да се диагностицират други органни поражения.

Сходна клинична картина може да се наблюдава и при други паразитни заболявания, както и бактериални инфекции като шигелоза, салмонелоза. Необходимо е изключване и на хроничен язвен колит, а също и злокачествени процеси.

 

Лечение:

Лечението на амебиазата се провежда с антибиотици. Метронидазолът е средство на първи избор в дози, разпределени дву- или трикратно в денонощието за 7 до 10 дни. Тинидазолът (Фасижин) във високи дози се прилага за три до пет дни при наличието на абсцеси. Използват се и при безсимптомни случаи, за премахване на заразоносителство.

Понякога амебите могат да преминат в черния дроб и да причинят хепатичен абсцес (гнойни торбички), проявяващ се с болки в дясната част на стомаха и гръдния кош. Болката се усеща и когато ходите пеш.

Важни добавки за лечение:

  1. Чесън, ефикасен природен антибиотик; укрепва имунната система.
  2. Алое Вера сок, гел или нектар, бори се с амебите.
  3. Много течности, хидратиращи напитки.

Взимайте големи дози чесън за 10-15 дни или повече, ако е необходимо, Алое Вера сок (бори се с определени видове микроорганизми, например салмонела) и пчелен прополис.