Амилоидоза

Амилоидозата е рядко заболяване с фатален край. То се дължи на отлагането на патологичен белтък, наречен амилоид, в тъканите и органите на организма, който най-често се продуцира от клетките на костния мозък. Постепенно протеинът води до увреждане функциите на органите, в които се натрупва. Съществуват различни разновидности амилоид, които се отличават по някои оцветителни характеристики.

 

Причини:

Причините за възникването на амилоидозата все още са неизвестни. Най-засегнатите органи са сърцето, бъбреците, черния дроб, слезката, нервната система и гастроинтестиналния тракт. На този етап лечение на заболяването няма, съществуват само различни методи, с помощта на които да се облекчат и овладеят до известна степен симптомите.

Тъй като в повечето случаи причината, довела до възникването на заболяването, остава неизвестна, е трудно определянето на фактори, които повишават риска от появата на амилоидозата. Обикновено повечето пациенти с амилоидоза са над 40 години. Мъжете страдат по-често от това заболяване. Наличието на хронична възпалителна или инфекциозна болест увеличава риска от появата на амилоидоза. Обикновено 10-15% от хората с амилоидоза имат мултиплен.

Хемодиализата в някои случаи се асоциира с диализа-свързана амилоидоза. Причината за нейната поява е, че посредством диализата организмът не може да премахне големите белтъчни молекули от кръвта, в резултат на което те започват да се отлагат в околните тъкани.

Изследванията показват, че количеството приет с храната протеин няма отношение към възникването на заболяването. Освен това няма доказана връзка между амилоидозата и стреса.

 

Видове:

Съществуват три основни вида амилоидоза в зависимост от причината, водеща до нейната поява:

  • първична – това е най-честата разновидност на заболяването, при което първично се засягат сърцето, бъбреците, езика, нервите. Обикновено тази форма не е свързана с други заболявания с изключение на определен вид тумор на костния мозък, наречен мултиплен миелом. Причините за възникването на първичната амилоидоза са неизвестни. Началото на болестта е в костния мозък, където клетките започват да произвеждат не само червени, бели кръвни телца и тромбоцити, но и антитела – вид белтъчни молекули, които при нормални условия предпазват организма от възникването на редица заболявания. След като антителата изпълнят функциите си в организма, те се подлагат на разграждане от специални структури на организма. Амилоидоза настъпва тогава, когато костният мозък продуцира антитела, които впоследствие не могат да се разрушат. Постепенно концентрацията на тези протеини в кръвта силно нараства и те започват да се депозират в различните тъкани и органи под формата на амилоид.
  • вторична – този вид амилоидоза възниква най-често на базата на подлежащо хронично възпалително заболяване като туберкулоза, ревматоиден артрит, остеомиелит. Тук могат да се засегнат всички тъкани и органи, но най-често страдат бъбреците, черния дроб, слезката и лимфните възли. В този случай лечението на първичното заболяване, довело до патологичното натрупване на амилоид в клетките на организма, може да предотврати по-нататъшната еволюция на амилоидозата.
  • наследствена –засягат се обикновено нервите, сърцето и бъбреците.

 

Симптоми

Симптомите на амилоидозата се определят от органите, които са засегнати. Съществуват много и разнообразни симптоми на болестта, което затруднява диагностицирането ѝ. Най-често срещаните симптоми са:

  • Значителна загуба на тегло
  • Слабост
  • Подуване на глезените и краката
  • Недостиг на въздух
  • Чувство за тежка умора
  • Неравномерно биене на сърцето
  • Затруднено преглъщане
  • Увеличен език
  • Кожни изменения
  • Запек или диария
  • Скованост и изтръпване на ръцете и краката

 

Диагностициране:

Сигурна диагноза може да се постави само след тъканна биопсия. Обикновено материалът се взима от различни тъкани и органи, като най-често това са мастната тъкан в областта на корема, костен мозък, право черво. След това взетият биопсичен материал щателно се изследва под микроскоп и с помощта на специални оцветителни техники се търси наличието на амилоид. Трябва да се спомене, че съществуват различни видове амилоид, което предполага и използването на различни способи за точната детекция на конкретния вид патологичен протеин.

 

Усложнения:

Тежестта на заболяването до голяма степен се определя от вида на засегнатите органи. Най-важните и най-сериозни усложнения на заболяването са:

бъбречна увреда – отлагането на амилоид в бъбреците уврежда тяхната филтрираща функция, в резултат на което постепенно в урината започна да се отделя значително количество белтък. Това води до общо намаление на белтъка в организма и до възникването на оточен синдром. Едновременно с това се наруша и детоксикиращата функция на бъбреците, като резултатът е натрупване на различни патологични токсини в организма.

увреждане на сърцето – когато амилоидозата засегне сърцето, най-честият симптом е задухът при минимални физически усилия. Причината за това е увреждането на контрактилната функция на миокарда, в резултат на което сърцето изпомпва по-малко кръв към периферията. В някои случаи може да се засегне и възбудно-проводната система на сърцето, което ще доведе до появата на нарушения в сърдечния ритъм под формата на предсърдно или камерно мъждене.

увреждане на нервната система – приблизително при 25% от пациентите с амилоидоза са наблюдава засягане на нервната система, като най-често това е под формата на т.нар. синдром на карпалния канал – притискане на определен нерв в областта на китката, което води до силна болка, тръпнене на ръката. Ако амилоидът се натрупва в нервите, контролиращи функцията на пикочния мехур, заболяването може да доведе до пикочна инконтиненция, ретенция на уринирането и други.

 

Лечение:

Най-честото лечението на амилоидозата има за цел облекчаване и ограничаване на симптомите. Лечението на първичната амилоидозата все още представлява предизвикателство за учените. Най-често се предлага извършването на костно-мозъчна трансплантация. При невъзможност за нейното извършване се прилагат различни химиотерапевтични схеми, чиято цел е унищожаване на клетките в костния мозък, водещи до повишената продукция на амилоид. Обикновено най-използваният химиотерапевтик е мелфаланът.

Наследствената форма на амилоидозата се повлиява добре от чернодробната траснплантация, тъй като клетките на черния дроб са отговорни за синтезирането на патологичния протеин.

Едно от съответните съществуващи конвенционални средства за лечение и профилактика на амилоидоза е ежедневна употреба в храната на суров черен дроб (препоръчително количество – 100 г).

Черният дроб има лечебни свойства, тъй като съдържа в себе си огромен брой човешки минерали. Сред тях – фосфор, желязо, мед, цинк. Също така, в черния дроб има каротин, биотин, ниацин, витамини А, В6, В12, С, Е. Гликоген, който е в черния дроб, също е много важно за организма.

 

Диета

Амилоидоза, освен изцеление, назначаване лекар, трябва да се пази строга диета, която помага за поддържане на тялото в добра форма.

Първо, пациенти с придобита бъбречна и сърдечна недостатъчност, е необходимо да ограничат приема на протеин и сол. Трябва да се наблегне на храни, богати на нишесте (хляб, брашно, картофи, зърнени култури), витамин С (сладък пипер, зеле, магданоз, спанак, портокали, грейпфрут, домати, свински черен дроб) и калиеви соли (краставици, моркови, чесън, боб, мляко, риба).

Калият допринася за укрепването и нормалното функциониране на кръвоносните съдове, мускулите, сърцето, мозъчни клетки, черния дроб, бъбреците, нервната система и други органи.

Витамин С участва в образуването на колаген, отговорен за растеж и възстановяване на тъкани и клетки на кръвоносните съдове; има последващи действия, регулиране на редокс процеси, нормализира кръвообращението, има противовъзпалителни свойства.

Нишестета, полезни за разграждане, метаболизъм на холестерола и метаболизма на жлъчната киселина.

 

Билколечение:

Фармацевтични растения и билки са в състояние да поддържат имунната система на организма от заболяване, така че трябва да използвате тези от тях, които притежават възстановителни, стягащи и противовъзпалителни качества.

  • лайка, жълт кантарион, безсмъртниче и брезови пъпки. Необходимо е да се вземе 100 грама на всяка съставка, налива се 500 мл кипяща вода и се оставят в термос за 4 часа. След инфузията се филтрува и се пие преди лягане 200 мл.
  • чай от листата и цветовете на мъртвата коприва. Вари се в продължение на около 15 минути и се приема като средство срещу възпаление на бъбреците, лимфните възли и далака. Чаят е и диуретик.
  • овес под формата на сок или алкохолни тинктури. Рецептата за тинктурата е съвсем проста: тревата се смила в месомелачка, ълни се в бутилка и се налива алкохол. До 3 седмици стои на тъмно място, като се разклаща и се прецежда 2 пъти. Вземете три пъти дневно 20-30 капки, разтворени в лъжица вода.
  • изсушени листа на ягода (10 g), Hypericum (2 г) и мента (2 г) в чай. Съставките се поливат с чаша вряща вода и се запарват за 10 минути. Листа от малини и касис могат да се приготвят по подобен начин.
  • жълт кантарион. Сух се смила и се изсипва в чаша вряща вода. В продължение на 40 минути се оставя да престои. Пие се по една супена лъжица три пъти на ден (преди хранене).
  • боровинки, взети в съотношение 3:2 с 200 мл кипяща вода се оставя в продължение на 10 минути, филтрува се и се оставя да се охлади. Алкохол инфузия 100 мл, 3 пъти на ден.
  • от листата на мента, коприва, тръстика корен и корен на валериана също възможно да се направи фармацевтичната смес. Съставките са взети в съотношение 2:2: 1:1, на прах, изсипва се вряща вода (200 мл) и се държат около 45 минути.