Аневризма


Под аневризма се разбира абнормално разширение на част от артерия. Аневризма настъпва най-често, когато даден сегмент от кръвоносния съд е с отслабена стена. Налягането на кръвта създава издутина в областта на слабото място. Тази подутина може да нарасне значително ако налягането се запази постоянно или се повиши. Аневризмите не са безобидни състояния, тъй като има риск от тяхното разкъсване, с последващо кървене и тежка кръвозагуба. Аневризма възниква в някое от разклоненията на аортата, кръвоснабдяващи различни органи и части на тялото, а може да засегне и артериите, кръвоснабдяващи мозъка. Аневризми се срещат най-често в областта на коремната част на аортата и мозъчните артерии. И двете локализации са свързани с голям риск от смъртен изход при разкъсване на аневризмата, тъй като коремната част на аортата е с много голям диаметър и нейното разкъсване е свързано с голяма загуба на кръв за много кратко време. Разкъсването на мозъчна аневризма може да доведе до мозъчен кръвоизлив и смърт. Свързано с аневризма е дисекацията. При нея стената на съда се разслоява и кръвта започва да тече между слоевете на съда, като се създава реален риск от разкъсване на съда.

 

Симптоми:

В разширения участък от кръвоносния съд се създават условия за формиране на тромби. При тяхното откъсване, те се разпространяват в кръвоносната система и могат да предизвикат запушване в някоя част от тялото. Проявяват се симптоми от нарушено кръвоснабдяване на засегнатия орган или тъкан. В най-тежките случаи откъснатите тромби могат да предизвикат инфаркт или инсулт. Могат да се засегнат и жизнено важни органи като бели дробове, бъбреци, черен дроб. В други случаи може да се засегнат крайниците, с прояви на изтръпване, слабост, бледност и студенина на кожата, загуба на сетивност и болка.

 

Видове:

Според разположението си аневризмите могат да са мозъчни, аневризми на гръдната аорта, на коремната аорта и други; истински и лъжливи – артериите представляват своеобразни мускулни тръби. Стената им е изградена от три слоя – вътрешен (интима), среден (медия) и външен (адвентиция). Истинските аневризми обхващат и трите слоя на артерията, докато лъжливите – не. Аневризмите на гръдната част на аортата по-често налагат оперативно лечение, поради близостта със сърцето и възможното му увреждане.

 

Причини:

Аневризма възниква при отслабване на стената на артерията. Това отслабване може да е налице при раждане или да се развие по-късно, в резултат от заболяване или травма.

Най-честата причина за аневризма е увреждането на артерията от атеросклероза. При нея мастните вещества и холестерол образуват плака по вътрешната страна на артерията и така нейната стена отслабва. Атеросклерозата е и най-честата причина за сърдечни заболявания и инфаркт на сърцето.

Ако в продължение на години се поддържа високо кръвно налягане, то може да доведе до образуване на издутини по стените на съдовете. Това е водещ фактор за развитие на аневризма на гръдната част на аортата.·

Неконтролираният захарен диабет уврежда кръвоносните съдове чрез преждевременно и ускорено развитие на атеросклероза и така прави съдовете уязвими на различни увреждания, включително формиране на аневризма.

При кистична некроза на медията средният слой на стената на артерията дегенерира и води до отслабване на стената. Това състояние се наблюдава при някои редки наследствени заболявания като синдром на Марфан, синдром на Елер-Данлос. Може да се наблюдава и при заболявания на сърдечните клапи и бременност.

Може да настъпи аневризма при навлизане на бактерията на сифилиса в стената на съда и отслабването ѝ. Често бактерията навлиза в артериалната стена в участъци, които са били предварително увредени.

Някои състояния като псориазис, ревматоиден артрит могат да предизвикат възпаление в стената на кръвоносния съд (васкулит). Ако състоянието не се овладее, то отслабва стената на съда и предразполага към развитие на аневризма.

Травми на гръдния кош и корема, като при автомобилни катастрофи или сериозни падания, могат да увредят аортата и да станат предпоставка за оформяне на аневризма.

В много случаи причината за аневризма остава неизвестна.

Рискови фактори са възраст над 55 години; мъжки пол; високо кръвно налягане; тютюнопушене; наследствени заболявания, които остлабват стените на съдовете, като синдром на Марфан; наличие на роднини от първа линия с аневризма.

 

Диагностициране:

Поставянето на диагнозата започва с подробен разказ на пациента за неговите оплаквания и тяхната давност. Следва подробен преглед на сърдечно-съдовата система и корема. Може да се опипа пулсираща маса в корема, както и да се чуе силен пулс над нея със стетоскоп. Електрокардиограма (ЕКГ) се прави преди всичко за изключване на инфаркт на сърцето или други сърдечни проблеми. Често при неусложнена аневризма, електрокардиограмата е без изменения. Изследването може да се повтори след известно време и да се търсят промени. При обикновена рентгенография може да се открие аневризма само ако стената на съда е калцирана, в резултат на атеросклероза. Тя не е подходящ метод за изследване на аневризма. Ултразвуковото изследване може да покаже промени във формата на аортата. Прилага се и ехокардиография, която дава по-детайлен образ на сърцето. Още по-специфична и информативна е трансезофагиалната (през хранопровода) ехокардиография. Аортографията е рентгеново изследване, при което се инжектира контрастно вещество в периферна артерия и се визуализират промени в стената на аортата, като аневризми. Компютърна томография с контраст също дава детайлна картина на кръвоносните съдове и органите. Може да се приложи и магнитен резонанс, който е още по-прецизен, а и не натоварва пациента с рентгеново лъчение, както е при компютърната томография.

В повечето случаи се прилагат медикаменти понижаващи кръвното налягане и намаляващи стреса върху стената на кръвоносния съд. Като цяло извършването на хирургична корекция на аневризма на аортата е за предпочитане да се направи преди настъпване на усложнения. Оперирането на разкъсана аневризма става в спешен порядък и е свързано с висока смъртност и преживяемост в около 50% от случаите.

Не съществуват лекарствени средства, които да предотвратяват образуването на аневризми. Въпреки това могат да се вземат мерки за ограничаване на рисковите фактори и за поддържане на здрави кръвоносни съдове.

Консумиране на нискомаслена, с намалено съдържание на холестерол храна;

  • Редовни физически упражнения, поне 30 минути на ден;
  • Избягване на тютюнопушенето;
  • Контрол на кръвното налягане.

При откриване на малка аневризма, тя трябва редовно да се проследява с помощта на ултразвук, за наличие на промени в размерите и формиране на тромби. Някои експерти препоръчват скрининг на всички пациенти над 55 години, тъй като в мнозинството от случаите с аневризма липсат изявени симптоми.

 

Лечение

Хирургия или минимално-инвазивни ендоваскуларна „coiling“ техника може да се използва в лечението на мозъчните аневризми. Важно е да се отбележи обаче, че не всички аневризми са лекувани по време на поставяне на диагноза или са податливи и на двете форми на лечение. Пациентите трябва да се консултират със специалист-неврохирург, за да се определи до каква степен и кой вид лечение да бъде приложено.

Хирургично лечение

За да стигнат до аневризмата, хирурзите трябва първо да премахнат част от черепа, процедура, наречена "краниотомия", мозъчните аневризми се клипсират в основата, след което се отстраняват.

Минимално-инвазивно лечение. Емболизация

Ендоваскуларното лечение е минимално инвазивна процедура, при която има достъп от вътрешността на кръвоносните съдове. В случай на аневризма, това лечение се нарича емболизация или „coiling“. В сравнение с операцията, емболизацията не изисква отворена хирургична намеса. Вместо това, лекарите използват в реално време X-Ray технология, наречена „Ангиография“, за да се визуализира съдовата система на пациента и се осъществи лечение на болестта, от вътрешността на кръвоносните съдове.

Ендоваскуларното лечение на мозъчни аневризми включва поставяне на микрокатетър (малка пластмасова тръбичка) в бедрената артерия на левия крак на пациента и достигането чрез него през съдовата система до аневризмата. Малки платинени спирали се вкарват през микрокатетъра в аневризмата с цел да блокират притока на кръв в аневризмата и да я запълнят, като по този начин я предпазят от спукване. Спиралите, са изработени от платина, така че те да могат да бъдат видими чрез рентгенови лъчи и да бъдат достатъчно гъвкави, за да съответстват на формата на аневризмата. Това ендоваскуларното лечение или запълване на аневризмата се нарича емболизация и се извършва под пълна упойка. Повече от 125 000 пациенти по целия свят са лекувани с платинени спирали. Тази процедура е много по-ниско рискова и изисква значително по-малко време за възстановяване от отворена хирургична намеса. В България подобен вид лечение се прилага от 2007 г. във ВМА София.