Антракс

 

Антраксът е остра

Антраксът е остра инфекциозна болест, която се характеризира с тежка интоксикация и образуване на специфична пустула на кожата или лигавиците при кожната форма, с развитие на възпалително-хеморагични изменения в белите дробове при белодробната форма или червата при чревната форма.

 

Причини:

Причинителят на антракса е спорообразуващ бацил. Антраксният бацил не е издръжлив във външна среда, но след като образува спори преживява десетки години в почва и канални води. За унищожаване на антраксните спори са необходими дезинфектанти в по-високи концентрации – 10% разтвор на хлорна вар за 1 час и 10% разтвор на хлорамин за 10 часа.

Източниците на зараза са много домашни и диви тревопасни животни – овце, крави, кози, коне, магарета, камили, елени, зайци, мечки, лисици, чакали, гризачи и други. Антраксният бацил се отделя с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет. Голяма роля за разсейването на антраксните спори играят труповете на умрелите от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от диви животни или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния, където се образуват вторични антраксни огнища. Болният човек не е опасен като източник на зараза.

Заразата се получава при попадане на антраксния бацил в увредени участъци от кожата или лигавиците при директен контакт с болни животни – при обслужване, клане, одиране на кожата, обработка на месо и др.; при консумация на недостатъчно термично обработени месо, месни продукти и мляко, произхождащи от болни животни; при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори.

 

Симптоми:

Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 8 дни. Различават се 3 форми:

  • Кожната форма започва с поява на пустула – плътно червено петно, което в продължение на 1–2 дни се увеличава. На това място се оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка. Развива се и колатерален оток. Наред с локалните промени се появяват и признаци на интоксикация на организма – адинамия, загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата. Местните промени отзвучават за 4–5 дни. Случаите на кожна форма съставляват над 99% от заболяванията от антракс.
  • Белодробната форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане, бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на кървави храчки. Развива се пневмония. Смъртността е висока. Инхалаторният антракс се развива при вдишване на антраксни спори. Настъпва хеморагично-некротичо възпаление на дихателните пътища и белите дробове - хеморагична певмония. Началото на болестта се характеризира с неспецифични оплаквания - неразположение, главоболие, висока температура, уморяемост, болки в гърдите и мускулите. Сравнително бързо заболяването прогресира и се появяват признаци на дихателна недостатъчност - диспнея, цианоза. Кашлицата е с отделяне на кървави храчки. Дишането е силно затруднено поради отока. Прогнозата е неблагоприятна. Поради навлизане на токсина в кръвта бързо настъпва септичен шок и смърт.
  • Чревната форма също протича тежко. Често настъпва смърт вследствие на сърдечно-съдова слабост, която се развива при поглъщане на спори през храносмилателния тракт. Проявява се като хеморагично-некротично възпаление в областта на фаринкса или в стената на тънките и дебелите черва. Заболяването пак започва с неспецифични симптоми - неразположение, гадене, безапетитие, субфебрилитет. В хода на заболяането се появява повръщане на кървави материи - хематемеза, кървава диария, силни коремни болки. Сравнително бързо чревната форма прогресира до септичен шок и фатален край. При локализация на процеса в устната кухина и фаринкса - орофарингеална форма, се появяват язвено-некротични лезии, оток на лицето и лимфните възли, затруднено гълтане, висока температура, гърлобол.

 

Усложнения:

И трите клинични форми на антракс могат да прогресират до антраксен сепсис и антраксен менингит. При антраксен сепсис микроорганизмите по кръвен и лимфен път се разпространяват от първичната си локализация из целия организъм. Общото състояние е силно увредено, настъпват и промени в съзнанието и фатален край в повечето случаи. Антраксният менингит се диагностицира рядко. След развитие на първичната антраксна форма обикновено състоянието на пациентите отново се влошава и се появяват възбудни явления, гърчове, промени в съзнанието, менингеален синдром - силно главоболие, повръщане „на фонтан”, вратна ригидност.

 

Диагностициране:

При неразположение, висока температура и поява на някои от горепосочените симптоми трябва незабавно да се потърси лекарска помощ, като лекуващият лекар се уведоми за наличието на рискови за болестта фактори – контакт с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени месо и мляко и други. 

Микробиологичното изследване потвърждава диагнозата. Първоначалното микроскопско изследване на взетите материали (кръв, секрети от кожна лезия, материали от умрели животни или от почва, вода, храна) има ориентировъчно значение. Виждат се Грам-положителни бактерии, разположени във верижки с вид на бамбукова пръчка. Откриването на специфични антраксни антигени може да стане чрез т.нар термопреципитация по Асколи - получава се характерна пръстеновидна преципитация с известни антиантраксни серуми. Културелното изследване за доказване на причинителя се извършва чрез посяване върху специфични хранителни среди, чрез които се изолира причинителят. За поставяне на експресна диагноза се използват познати антиантраксни серуми срещу соматични, капсулни и спорови антраксни антигени. Аглутинацията се доказва чрез имунофлуоресцентен метод.

Кожната форма на заболяването може да наподоби редица кожни, гнойно-некротични лезии, причинени от широк кръг бактериални инфекции - стафилококови, стрептококови, анаеробни инфекции на зъбите, туларемия, кожна туберкулоза, сифилистична лезия, рикетсизони инфекции, газова гангрена. Не трябва да се забравя, че кожната лезия при антракс е обезчувствена. Чревната форма на заболяването може да прилича по клинична симптоматика на остър хирургичен корем, тежко протичаща хранителна токсикоинфекции, ентероколит, причинен от клостридии и др. Белодробният антракс може да се обърка с вирусна или грипна пневмония, която също има хеморагичен характер. За потвърждаване на диагнозата спомага прецизната анамнеза и епидемиологичните данни, както и внимателното търсене на входната врата.

 

Лечение:

Лечението трябва да започне възможно най-бързо дори при непотвърдена диагноза. Лечението се извършва с широкоспектърни антибиотици, най-често от групата на пеницилините във високи дози и продължително време. Препоръчва се комбинация от различни групи антибиотици - тетрациклини, амфениколи, хинолони. Симптоматично лечение се прилага според клиничната форма на заболяването - лечение на дихателната недостатъчност, рехидратация, противоедемна терапия, обезболяващи средства, антипиретици.

При всеки рисков пациент, съмнителен за заразен от антракс, е необходимо незабавно започване на антибактериална терапия още преди потвърждаване на диагнозата. Лечението трябва да бъде проведено в специализирано инфекциозно отделение с високодозова, продължителна и комбинирана антибиотична терапия. Задължително е уведомяване на ветеринарните служби. При кожния антракс леталитетът е около 20%. Другите форми на антракс завършват летално в голям процент от случаите.

 

Профилактика:

Профилактиката включва редовно почистване и проветряване на помещенията, в които се отглеждат животни; Измиване на ръцете с вода и сапун след обслужване на животните, което задължително се извършва с отделно работно облекло; Своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение за заболели животни. Умрелите от антракс животни се обезвреждат в екарисаж; Обилно измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид; Добра термична обработка на месото и млякото; Избягване на консумация на недостатъчно узряло сирене.