Апендицит


Апендицитът представлява възпаление на апендикса, като е създават условия бактериите, които нормално живеят и се развиват в апендикса, да проникнат в стената му и да провокират развитието на възпалителен процес. Апендиксът е сляпо завършващ, извит израстък, прикрепен за началната част на дебелото черво. По вътрешната си повърхност е покрит с клетки, отделящи оскъдно количество слузест секрет. Стената на апендикса съдържа най-вече мускулна и лимфна тъкан.

При напредване на възпалението може да засегне и перитонеума (тънка ципа, която покрива вътрешната повърхност на коремната кухина и голяма част от органите разположени в нея), както и да се разкъса апендикса, при което съдържимото му да се излее в свободната коремна кухина .

Кърмачетата и малките деца боледуват по-рядко, но заболяването протича по-усложнено. Това се обуславя от редица анатомични и физиологични фактори.

Апендиксът е с вариабилно разположение и специалистите определят четири негови типа на позициониране в долната дясна част на корема:

  • Низходящо положение – тръгва от началото на дебелото черво и се насочва надолу, към органите от малкия таз;
  • Латерално възходящо положение – извива се странично нагоре и се разполага между сляпото черво и коремната стена;
  • Медиално положение – прораства между тънките черва;
  • Задно възходящо положение – разположен е зад сляпото черво.

 

Симптоми:

Често се прибягва до спешни хирургични интервенции, тъй като има реална опасност състоянието да прерасне в перитонит или болният да изпадне в шок. Болката е основен признак за проблемен апандисит (апендицит). Обикновено тя започва в средата на корема, след което се локализира в долната дясна зона на корема и се усилва непрекъснато. Друг симптом е температурата; опасното състояние може да е придружено с гадене и повръщане. Ако състоянието бъде подценено и не се вземат адекватни мерки, може да се получи перфорация на чревна тъкан, перитонит и смърт.

По време на бременност болката от възпален апендикс може погрешно да се свърже със състоянието на жената. По-правилно е за всяка болка в корема да се търси медицинска консултация, отколкото да се чака тя да отмине. Според здравната статистика неглижираният проблем в такъв случай води до загуба на плода в 30% от случаите. След шестия месец на бременността всяка история с апандисит завършва с преждевременно раждане.

За хората в напреднала възраст благоприятен факт е атрофирането на апендикса, затова при тях по-рядко се случват описваните възпаления. Картината на типичните симптоми за апандисит е доста замъглена и затова се случва хипотезата за възпален апендикс изобщо да не се коментира при подобни оплаквания – така обяснимо се стига до проява на различни усложнения, някои от които с фатален характер.

При децата симптоматиката на възпаление на апендикса е разнообразна и в много случаи е нетипична:

  • болката е дифузна без точна локализация;
  • повръщането се появява рано – то е многократно и води до бърза дехидратация;
  • подуване на корема;
  • често се наблюдава диария или учестено уриниране поради близостта на апендикса до органите в малкия таз;

Остър апандисит обикновено развиват деца и млади хора на възраст до 25 години. Обикновено болката започва в зоната около пъпа, обхваща целия корем и се локализира в долната дясна част на корема. При много малки деца и бебета да се разпознае всичко това наистина е сложно. Друга трудност иде от факта, че детското тяло все още е в развитие и апендиксът не винаги е разположен на типичното за възрастен място. По тази причина всяко оплакване от болки в корема следва да се консултира с лекар, особено ако е придружено с температура, болката се появява при кашляне или по време на сън. Специалистът след преглед и снемане на анамнеза назначава кръвни изследвания, изследване на урина и ултразвук.

 

Причини:

Има четири теории, които обясняват възпалението на апендикса:

  • Имунна теория: според нея апандисит (апендицит) се развива като отговор на заболяване в стомашно-чревния тракт.
  • Лимфо-хематогенна теория: според нея инфекцията прониква по лимфен път при възпаление на съседен орган, или по хематогенен – след ангина или грип.
  • Теория за ентерогенната инфекция: като причинител се сочат патогенни микроорганизми от рода на ешерихия коли, стафилококи, стрептококи.
  • Теория за неврогенно-съдови разстройства: нервно-рефлекторните отклонения създават условия за болезнен спазъм, некроза и вторично възпаление в зоната на апендикса.

Според специалистите причина за инфекцията могат да бъдат също механични въздействия – травма, или начинът на хранене. Храненето с протеини и мазнини при слабо застъпени храни с фибри, плодове и зеленчуци, причинява отлагане на мастни плаки, стесняване и запушване на чревни зони, включително връзката на апендикса с чревния тракт.

 

Диагностициране:

При съмнения за апандисит освен специализиран преглед и палпация на корема, информация от пациента за субективни усещания, се назначават и лабораторни изследвания на кръвните показатели. Показателите за левкоцити при наличие на апандисит показват увеличение, чието допълнително нарастване продължава впоследствие.

Атипичният апандисит създава проблеми с необичайното си разположение. Той може да е изнесен нагоре или към централната зона на коремната кухина, а съответната болка да е локализирана на различно от типичното място – например в дясното подребрие или в средата на корема. Това създава известни затруднения при диагностицирането и може да се обърка с някои други заболявания на вътрешни органи. Необходими са изследвания – кръвен анализ, ехография, рентгенография, за да се установи дали това е атипичен апандисит или бъбречна или жлъчна криза, киста на яйчника и др. За следоперативния период е задължително прилагането на подходящи антибиотици.

 

Лечение:

При диагноза апандисит няма друго лечение, освен операцията – особено ако състоянието е остро. В съзнанието на много хора това е една лека, рутинна операция, която преди време дори е извършвана под местна упойка. Проблемът обаче е, че понякога този чревен израстък е разположен необичайно; възможно е дори да се намира в лявата част на корема. В днешно време се работи под пълна наркоза и интервенцията трае стандартно 15-20 минути.

Възможно е операция от апандисит да бъде извършена по съвременна методика, лапароскопски. При нея върху коремната стена се правят три малки разреза – единият е за оптичен микроуред, а останалите два за инструментариума на хирурга. При този тип операция пациентът се щади, загубата на кръв е по-малка, а възстановяването по-бързо. Подходът обаче не винаги е възможен и понякога се налага след лапароскопския оглед коремът да бъде отворен по класически начин. Така е при наличието на сраствания или ако възпалителният процес е много напреднал.

Класическата операция се поема от здравната каса, а лапароскопската се заплаща, т.е. плащат се около 600 лв за консумативи.

Ако операцията е преминала без усложнения, както и постоперативния период, възстановяването е доста бързо. Движението е полезно, а залежаването може да причини усложнения. Едно денонощие след операцията от апандисит пациентът не трябва да яде, а течности приема след като това му бъде разрешено. Захранването става първоначално със сокове и чай, следват супи и едва след няколко дни твърда храна. Изключени са мазни, пикантни и пържени храни, за да се предотвратят неприятни последици като подуване и колики. Те могат да доведат до усложнения в зоната, понесла оперативната интервенция.

 

Усложнения:

Ако критичната ситуация с остър апандесит не бъде овладяна навреме, е възможна перфорация на апендикса. Последиците са сериозни, дори животозастрашаващи – създават се условия за перитонит, или възпаление на вътрешната обвивка на коремната стена и вътрешните органи. Ако коремът не бъде отворен спешно, ако не се извърши отстраняване на причината за перитонит, почистване и адекватна терапия, изходът може да бъде летален.

При гангренозен апандисит се наблюдава некроза на лигавицата или цялата стена на апендикса. Налице са типичните симптоми за възпаление – болка, температура, гадене и повръщане, запек. Единствено решение е спешната апендиктомия и последваща терапия с антибиотици.

При хроничен апандисит възпалението е в по-лека форма и специфичната симптоматика се проявява и затихва периодично. Препоръчва се лечение с противовъзпалителни медикаменти или антибиотици. Проблемът обаче трябва да се наблюдава, тъй като е възможно при наличието на подобно възпалително огнище да настъпи рязко влошаване или да се развият усложнения. Доста специалисти са на мнение, че апендиксът не трябва да се отстранява безапелативно, тъй като играе специфична роля в имунната защита.

Рецидивиращ апандисит е налице, ако хроничните прояви в някои случаи имат характеристиката на остри състояния. По принцип хората с такъв проблем имат усещане за тежест в долната част на корема, често страдат от запек и метеоризъм, изпитват слаби болки всеки път, когато спортуват или ходят по-дълго. Лекуващият трябва да прецени дали наистина тези симптоми за свързани с апендикса или имат и друга причина. Разумното решение на проблема обикновено е операция.

Усложнените форми на апандесит обикновено са свързани с перфорация или напреднал гноен процес в коремната кухина. Възможно е при перфориран или спукан апендикс в съседство да се образува нещо като гноен джоб от секретите, отделяни от апендикса. Познати състояния се свързват и с т.н. дифузен перитонит, при който възпалителният гноен процес обхваща вътрешната обвивка на коремната стена.

Други усложнения са гангрената или некроза на част или целия апендикс, или флегмонозен апандисит, при който възпалението е обхванало и трите слоя от тялото на апендикса.