Бронхиектазна болест

Бронхиектазиите представляват трайно разширение на бронхите, в резултат на увреждане на еластичните и мускулни елементи, изграждащи стената им. Различни причини могат да доведат до отслабване и деструкция на бронхиалната стена, в резултат на което да настъпи разширение на бронхите. Най-често се касае за вродени аномалии на бронхиалното дърво, които обикновено се получат в първите месеци на бременността в резултат на различни инфекции на майката. Повишена честота на заболяването се наблюдава освен това и при муковисцидоза, атипична бронхиална астма.

Често заболяването се проявява в хода на различни обструктивни състояния, които нарушават нормалната пропускливост на бронхиалното дърво. Обикновено се има предвид наличието на възпалителен процес с оформянето на гнойни и слузни запушалки, обструкция от чуждо тяло или тумор и други.

Нерядко бактериалната инфекция води увреда на бронхиалната стена, в резултат на което голяма част от нейните елементи некротизират с последващо разширение на бронхите. В зависимост от формата на патологичните разширения на бронхите бронхиектазиите биват: цилиндрични, вретеновидни, торбовидни, смесени,

 

Причини:

Според причините за възникването си, бронхиектазиите се делят на:

  • Първични бронхиектазии – причинени са от вродени аномалии на бронхиалното дърво. Развиват се заради преживени вирусни инфекции на майката в първите месеци на бременността.
  • Вторични бронхиектазии се срещат при различни състояния като: трахеобронхомегалия, при която липсва хрущял на бронхиалната стена; белодробна секвестрация; муковисцидоза; имонодефицитни състояния; бронхомалация.
  • Придобити бронхиектазии възникват при белодробни инфекции – пневмония, бронхит, туберкулоза и други. Автоимунни заболявания и алергични заболявания също са причина за придобитите бронхиектазии.
  • Бронхиектазиите могат да бъдат едностранни или двустранни. Епитела на бронхите се унищожава, вследствие от което се получават разязвявания и задържане на секрет. В зависимост от вида на патологичното разширение на бронхите, бронхиектазиите биват четири вида: вретеновидни, тилиндрични, торбовидни и смесени.

 

Симптоми:

Бронхиектазната болест е заболяване, което протича с периоди на обостряне на симптомите и ремисия /период, в който няма съществени оплаквания/.

Най-характерният симптом на болестта е кашлица, която има хроничен характер, мъчителна е и протича с отделянето на голямо количество храчки. Понякога храчките могат да достигнат до 1500 мл. Ако се засегне кръвоносен съд е възможно в храчките да има и кръв.

Когато бронхиектазната болест е с вроден характер, се наблюдава изоставане в развитието на болното дете и влошаване на общото състояние. В някои случаи се получава анемия и намаляване на общия белтък в кръвта. Температурата се повишава, възможно е да се задържи субфебрилна месеци наред. Не са изключени болки в гърдите и задух, който вече е късен симптом на болестта.

Понякога при засягането на кръвоносен съд може да се наблюдава и кръвохрачене. Ако се касае за вродена форма на заболяването, се установява изоставане в развитието на детето, влошено общо състояние. Понякога в хода на заболяването може да се установи анемия, намаляване на общия белтък в кръвта, но това са вторични прояви на болестта.

Чести усложнения на заболяването са пневмоничните тласъци, развитието на абсцеси и емпиеми, сепсис, по-рядко метастатични абсцеси в други органи.

 

Диагностициране:

Диагнозата се поставя на базата на клинични и инструментални методи. Установява се наличието на множество различни по характеристика хрипове. След направената бронхоскопия и компютърна томография обикновено заболяването се диагностицира с голяма сигурност.

 

Лечение:

Лечението бива консервативно и оперативно. В първия случай се прилагат силни антибиотици на базата на получените резултати от антибиограмата. При наличието на кръвохрачене се прилагат кръвоспиращи медикаменти. Изключително важно е прилагането на секретолитици, бронходилататори, които намаляват обструктивните изменения в бронхите.

Ако има кръвохрачене се прилагат кръвоспиращи медикаменти. За намаляване на обструктивните изменения в бронхите се предписват секретолитици и бронходилататори. Оперативното лечение е необходимо, когато има силно кръвохрачене и възпалителни тласъци.

 

Народна медицина при бронхиектазна болест

Рецепти от българската народна медицина: Смесват се 2 части подбел, 2 части лайка и 1 част риганова трева, след което се смилат в кафемелачка. Вземат се 2 с.л. от получената смес и се запарват с половин литър вряла вода. Сместа трябва да престои в затворен съд за една нощ. Да се пие по ¼ чаша четири пъти дневно.

Смесват се 300 г мед, ½ чаша вода, нарязан на дребно лист алое. Сместа се вари два часа на умерен огън. Вече охладената смес се приема 3 пъти дневно по 1 с.л.

Смесват се ½ част копитник, 1 част листа от малина, 2 части листа от подбел, 1 част листа от шапиче, 2 части ментова трева, 1 част очанка, 1 част корен от глухарче. Всичко трябва да се смели в кафемелачка. Вземат се 2 с.л. от сместа и се заливат с половин литър вода. Оставя се да престои за една нощ и се пие 4 пъти дневно по ¼ чаша.