Бронхиолит

Бронхиолит e вид бронхит при който има възпаление на най-малките въздухоносни пътища в белия дроб наречени бронхиоли, водейки до тяхното стеснение вследствие на което силно се намалява достъпът на кислород до белодробните ацинуси (алвеоли)-местата където кислородът преминава от атмосферния въздух в кръвта.

Заболяването се среща предимно при деца до 2-годишна възраст (най-често във възрастта между 2 и 8 месеца).

 

Причини:

Причинители на бронхиолита могат да бъдат аденовируси, грипни вируси, риновируси и др., но най-често се причинява от респираторно-синцитиалния вирус. Причинители на заболяването могат да са и някои бактерии. Заболяването се разпостранява по въздушно-капков път чрез образуване на микроскопични капчици при кихане и кашляне на болния съдържащи инфекциозния причинител.Много деца се разболяват от респираторно-синцитиална инфекция, но при единици от тях се стига до развитие на бронхиолит.Заболяването рядко се повтаря.

 

Симптоми:

Обикновено заболяването започва със хрема и кашлица.След един –два дни се появява невисока температура. Има неспокойствие и безапетитие. Особено характерно за бронхиолита е учестяване на дишането до 80-100 в минута, а също така и свирене от гърдите, хлътване при вдишване на коремчето, междуребрените пространства и надключичните области и изпъкване на същите места при издишване.посиняване на устните и свиване на ноздрите при вдишване. Кашлицата се учестява и става по-суха.

Коремът е подут вследствие на избутване на коремните органи от разширения бял дроб.При задълбочаваща се хипоксия (намаление на кислородното съдържание на кръвта) може да се стигне до замъгляване на съзнанието и гърчове. В следващите 1-2 дни обикновено към заболяването се добавя и вторична пневмония.

 

Диагностициране:

Предимно въз основа на прегледа и разпита на майката, като включва и извършването на ренгенография (снимка) на белия дроб при която се установява повишена прозрачност и разширение на белодробните граници с избутване на диафрагмата надолу, и при част от пациентите се виждат точковидни уплътнения на белия дроб като израз на начеваща пневмония или ателектази (разкъсвания на белия дроб).

При проведените кръвни изследвания рядко се установява леко до умерено повишение на показателя СУЕ (скорост на утаяване на еритрицитите) и умерено увеличение на белите кръвни телца (левкоцитоза). При кръвно-газов анализ винаги се установява понижено кислородно съдържание в кръвта и повишено съдържание на въглероден двуокис.

Понякога във връзка с дихателните нарушения се налага заболяването да се отдиференцира от пневмония, аспирация на стомашно съдържимо, декомпенсирани сърдечни пороци и отравяне с Аспирин.

 

Лечение:

Лечението трябва да се провежда задължително от педиатър или пулмолог (при възрастни), във болнични условия и включва кислородна терапия, венозни вливания на глюкоза и физиологичен разтвор, Салбутамол на сироп или с инхалации, кортикостериди (Урбазон, Дексаметазон) венозно и антибиотици срещу евентуална вторична пневмония. Съществува и специално противовирусно лекарство – Ribavirin за инхалаторно приложение, което се използва при най-тежките случаи.

Тъй като антителата не се образуват в организма вследствие на антигенна стимулация от ваксинален продукт, а се внасят отвън наготово, т.е.това е вид активна имунизация, но не е ваксинация. Прави се на деца с висок риск от инфекция със RSV:

  1. Деца родени през 35 гестационна седмица или по-рано и които при настъпването на сезона на RSV са под 6-месечна възраст.
  2. Деца под 2 години, при които се е налагало лечение на бронхопулмонална дисплазия през предходните 6 месеца.
  3. Деца под 2 години и с хемодинамично значимо вродено сърдечно заболяване.