Бруксизъм

Скърцането със зъби се нарича бруксизъм и е често срещано явление при малки и големи, но тъй като обикновено се проявява през нощта, може да остане незабелязано за дълъг период от време. Смята се, че около 20% от възрастните и 38% от децата скърцат със зъби, докато спят. Установено е, че при скърцането със зъби натискът между двете челюсти е огромен – около 150 кг, което е 6 пъти повече, отколкото при дъвчене на храната. Този огромен натиск може да доведе до изтъркване на зъбите и до тяхното разрушаване. В тежки случаи скърцането и стискането на зъбите може да причини дори болки в челюстите, шията и главата.

 

Причини:

С поникването на първото зъбче бебето трябва да свикне с чувството, че в устата му има нещо ново. При прорязването на зъбите бебетата понякога започват да хапят собствените си венци, за да облекчат чувството на дискомфорт. С времето хапането може да продължи дори след като зъбите са напълно изникнали и болката е отминала. При смяна на млечните зъби с постоянни също може да се появи бруксизъм.

Когато зъбите не са изникнали правилно или съществува някакъв проблем със захапката, детето може несъзнателно да трие върховете им един в друг.

Причините за бруксизма често са психологически. В тези случаи може да се наложи провеждането на психологична терапия за овладяване на стреса. Ако причината за бруксизма е нарушение на съня, се налагат специални изследвания на съня и специална терапия.

Безпокойството, невъзможността да се справят с напрежението и да преработят емоциите, натрупани през деня, са сочени като основна причина за нощното скърцане със зъби както при децата, така и при възрастните.

Скърцането със зъби в детска възраст може да е свързано с дихателни проблеми, причинени от алергии или от запушване на носа. Предполага се, че когато му е трудно да си поеме въздух през носа, детето несъзнателно стиска челюстите си, преди да вдиша през устата.

Бруксизмът може да се появи при изразена свръхчувствителност на зъбите към топло и студено, при ниска кръвна захар, с понижена функция на надбъбречните жлези.

Бруксизмът може да бъде свързан и с други проблеми, като нарушения на съня, стомашни заболявания, болест на Паркинсон. Бруксизмът може да е страничен ефект и от терапията с някои медикаменти (антидепресанти).

 

Лечение:

Леките случаи на бруксизъм не изискват лечение. Ако бруксизмът води до други функционални нарушения и травма на зъбите и челюстта, лечение е необходимо. Най-важно в лечението на бруксизма е да бъде отстранена причината за него.

Като единствен доказано ефективен метод за лечение на бруксизма лекарите препоръчват поставянето на специални шини по време на сън. Те са изработени от мек материал и предпазват зъбите от нараняване на повърхностите им. Шината променя захапката и мускулния тонус и в някои случаи това води до прекратяване на патологичния рефлекс. Корекция на захапката е необходима, когато има основания да се смята, че бруксизмът се дължи на отклонения в подреждането на зъбите.

За лечение на бруксизъм се използват и някои медикаменти, но терапията не е напълно ефективна. За ограничен период от време могат да се приемат мускулни релаксанти.

Протетична терапия е наложителна, когато бруксизмът е довел до морфологични изменения в зъбите, челюстите, долночелюстната става, дъвкателните мускули. Целта на протетичната терапия е да възстанови нормалната форма и функция на дъвкателния апарат – височина на захапката, морфология на зъбите, нормалната функция на ставата и дъвкателните мускулите, естетиката.