Бруцелоза

Бруцелозата е тежко инфекциозно заболяване, протичащо с увредено общо състояние, поражения върху ставния апарат, нервната система и редица органи. Причинител на бруцелозата са род бактерии, наречени Brucella. Източник на инфекция са диви и домашни животни. Заразяване може да настъпи при отглеждането на животните, доене, асистиране при раждане, обработване на продукти, както и обработка на материал за изследване в лабораторни условия при липса на мерки за предпазливост.

 

Причини:

От механизмите на заразяване най-голямо епидемиологично значение има консумацията на заразени хранителни продукти - млякото и всички млечни продукти – сирене, кашкавал, масло, сметани, както и месото. Други пътища са контакт с кожата, по-рядко въздушно-капков. Високо рисков контингент са скотовъдци, ловци, ветеринарни лекари, персонал в микробиологични лаборатории. Околоплодните води са инфектирани с бруцели и израждането на новородени и контакт с тях или плацентата, кръв – могат да бъдат опасни, особено при наличие на наранявания по кожната повърхност. Човек рядко може да бъде източник на инфекция. Описани са единични случаи на предаване инфекцията на плода при бременност или при кръвен контакт.

След преодоляването на лигавичната или кожна покривка бактериите попадат в локалните лимфни възли, а от там и в кръвта. Следва локализирането им в други лимфни възли, черния дроб, слезката – органи с ценна роля в имунната защита. От тях бактериите могат периодично да постъпват в кръвта и да ангажират и други органи. Във връзка със стимулацията на белите кръвни клекти, които са и ключов медиатор на несепцифичния и специфичния имунен отговор в различните тъкани могат да бъдта открити т.нар. бруцелозни грануломи – формирани в резултат на неефективната борба срещи бактериалната инфекция.

 

Симптоми:

Инкубационния период варира от няколко дни до месец и повече. Острата фаза на заболяването започва с обща отпадналост, лесна уморяемост, покачване на температурата до 40˚С, втрисане, изпотяване, болки по ставите и мускулите. Динамиката в клиниката е различна, понякога симптомите изчезват спонтанно и след това рецидивират в рамките на няколко дни. Вариациите, ондулирането на телесната температура е характерно за болестта и е свързано и с нахлуването на бактерии в кръвта.

Към края на първия месец от давността на заболяването в клиничната картина се включват и други белези, сред които е увеличението на лимфните възли, обикновено тези в подмишницата и слабинната област, но не само. Те са неболезнени, несрастнали с околната тъкан. Обикновено се съпровождат и от увеличение на черния дроб и слезката. По тялото не рядко се наблюдава обрив с различен характер на отделните обривни единици. След давност на бруцелозата повече от три месеца се говори за хронична такава. И през тази фаза общата астено-адинамия персистира, придружена от редиващи се перидои на повишени и нормализиране на температурата с обилно изпотяване.

 

Усложнения:

Усложненията засягат различни органи. Едно от тях е пораженията върху ендокарда – вътрешния слой на сърцето (ендокардит), включително и платната на клапите, водейки до произтичащите от клапните пороци усложнения. Артритът е едно от най-често наблюдаваните усложнения, ангажира големите стави – коленни, тазобедрени, глезенни, лакътни, китка, както и тези в гръбначния стълб. Те са болезнени, оточни зачервени, а с времето настъпват трайни деформации. Не само ставите, но и сухожилия и бурси могат да бъдат засегнати.

Нерядко половите органи са поразени от болестта. При мъжете започва обикновено от надсеменника (епидидимит) и достига и тестисите (орхит). Възможно е засягане и на простатната жлеза. При жените се засягат аднексите – тръби и яйчници, но за разлика от животните, където често се наблюдава аборт, при човека това е рядко наблюдавано.

Нервната система също бива поразявана под формата на моно- или полиневрити, далеч по-рядко с ангажиране на мозъка и менингите и равитие на менингит или менинго-енцефалит.

И други вътрешни органи, макар и по-рядко могат да бъдат засегнати от бруцелозта – бял дроб, зрителен орган.

В кръвната картина обикновено се наблюдава анемия, а що се касае до белия кръвен ред – типично е повишението на лимфоцитите и моногитите и понижението на гранулоцитите. Чернодробните маркери също се раздвижват.

 

Диагностициране:

За диагностиката е от значение серологичното изследване (титър на антитела) или изолиране на бруцела от кръвта или секрет.

 

Лечение:

Лечението на бруцелозата се провежда с антибиотици от групата на аминогликозидите, тетрациклините, хлорамфеникол, трета генерация цефалоспорини. То е продължително и налага няколко противорецидивни курса през месец – поне три. Допълнително към терапията се включват и симптоматични средства.