Бурсит

Бурситът представлява възпаление на която и да е от бурсите в човешкото тяло. Възпалението на околоставните торбички води до дразнене на тъканта, при което тя става груба и произвежда по-голямо от нормалното количество течност. Нормално синовиалната течност в невъзпалената бурса има много малък обем и стените на тази "приплесната" торбичка се плъзгат гладко една спрямо друга, като улесняват движението на структурите, между които бурсата се намира. При възпалената бурса повишеното налягане в нея (увеличено количество течност в ограничен обем) и загрубелите стени нарушават функцията и предизвикват болка при движение.

 

Причини:

Възпалението може да се причини от различни фактори. Ако възпалителният процес продължи дълго време, това може да доведе до отлагане на калциеви кристали в бурсата (това най-често се наблюдава в бурсата на рамото).

Бурситът може да бъде както остър (започва бързо, оплакванията са силно изразени и спонтанно или с лечение отминава), така и хроничен (продължава дълго време, оплакванията са по-слабо изразени или се засилват на пристъпи.

Най-честата причина за възникване на бурсит е хроничната травма. Тя може да бъде предизвикана както от многобройни и многократно повтарящи се нормални движения в дадена става, така и от повтарящи се по-големи от обичайните активности (напр. претоварване на дадена област от тялото).

Многократното повтаряне на едно и също движение предизвиква микроразкъсвания и малки изливи на кръв и тъканни течности в бурсата; постепенно стената и се раздразва и започва асептично възпаление. Такава хронична травма се среща както при спортисти, така и в ежедневните банални дейности. Например бурситът на рамото може да се причини от често повтарящо се вдигане на ръката над нивото на рамото (както е при бейзболистите), а също така и при повдигане на ръката встрани от рамото при товарене на камион, например. Тези травми са характерни за определени професии или занимания и оттам идват и по-популярните им наименования:

  • бурсит на рамото: нарича се " бурсит на бейзболистите ", често може да е следствие на травми, довели до скъсване на ротаторния маншон или възпаление на сухожилята на мускулите на ротаторния маншон на рамото (виж "Скъсване на ротаторния маншон").
  • бурсит на лакътя (или на олекранона, това е най-изпъкналата костна част на лакътя): нарича се " бурсит на студента " или на ученика, тъй като се дължи на дълго подпиране на лакти, както и на многократно сгъване и разгъване в лакътя.
  • бурсит на коляното: възпалението на препателарната бурса се нарича "коляно на домакинята", тъй като се дължи на дълго коленичене и дразнене на бурсата; възпалението на бурсата под капачката се нарича " бурсит на скачача ", тъй като се наблюдава при лица, практикуващи скачане; възпалението на бурсата на "пачия крак" се нарича популярно "бурсит на кавалеристите", тъй като се е наблюдавала в миналото при триенето на вътрешната част на коляното в стремената, сега се наблюдава предимно при пълни жени на средна възраст, при които коленете се трият едно в друго.
  • бурсит на седалището и хълбоците: възпалението на ишиалната бурса се дължи на продължително седене или колоездене и затова се нарича " бурса на шивача ", но се предизвиква и от продължително ходене. Възпалението на трохантерната бурса отстрани на бедрото е много често и може да се дължи както на продължително ходене така и на първичен проблем в тазобедрената става.
  • бурсит на ретрокалканеалната бурса (бурсата около Ахилесовото сухожилие): възпалява се при продължително скачане (предимно при спортисти), но и при възпаление на Ахилесовото сухожилие, носене на неудобни обувки и т. н.
  • бурсит на илиопсоасната бурса (това е най-голямата бурса, разположена дълбоко, по предната повърхност на тазобедрената става): възпалението се дължи най-често на проблем в тазобедрената става, но може да се получи вследствие на продължително ходене и т. н.

Острата травма е по-рядко причина за възпаление на бурсите. Това е възможно по-скоро при повърхностно разположените бурси (тази на лакътя, препателарната бурса на коляното и т. н. ), където вследствие на директен удар в бурсата се излива малко количество кръв, което впоследствие дава началото на възпаление.

Болестотворните микроорганизми проникват в бурсите предимно при разкъсвания на надлежащата кожа (дори и микроскопични), където те нормално пребивават. По-рядко инфекцията може да проникне и по кръвен път ако има друго огнище на инфекция в организма. Заболявания и състояния като захарен диабет и алкохолизъм, хронични бъбречни заболявания и продължително лечение с кортикостероиди са предразполагащи фактори за инфектиране на бурса.

Най-честата причина от тази група е отлагането на кристали от пикочна киселина при болестта подагра.

Рядка причина за възникване на бурсит е системно заболяване като ревматоиден артрит или системен еритематозен лупус и т. н.

 

Симптоми:

Най-честите симптоми, общи за всички видове и локализации на бурсита са следните:

  • болка: различна по сила болка или болезненост, усещаща се над мястото над бурсата. Болката може да е остра или по-тъпа, засилва се при определени движения или поза на тялото, при които стените на бурсата се трият една в друга или се опъват. Различна по сила болка се усеща и при натиск над мястото на засегнатата бурса. При острият бурсит болката се появява бързо и е по-силно изразена, докато при хроничния тя може да се появи по-постепенно и да е по умерена като често изчезва и се появява, обикновено след натоварване в областта на бурсата в резултат на многократно повтарящи се движения (които са причината за възпаление на бурсата; тъй като често същите причини водят и до възпаление на сухожилията, осъществяващи тези движения, паралелно може да са налице възпаление на бурсата и на сухожилието-тендонит, виж " Тендонит "). Болката се появява често и през нощта, което понякога буди болните.
  • подуване: налице е само при по-повърхностните бурси (като тази на лакътя или тези около коляното). Дължи се на натрупване на серозна течност в торбичката, която възпалените стени произвеждат в по-голямо от нормалното количество.
  • зачервяване на надлежащата кожа: налице е само при възпалението на повърхностно разположените бурси, дължи се на по-голям приток на кръв и телесни течности към засегнатото място. Ако зачервяването е особено силно изразено, това може да буди съмнение за инфекциозен причинител.
  • затопляне на кожата над бурста: наблюдава се по-рядко при повърхностно разположените бурси и се дължи на по-голям приток на кръв и телесни течности към засегнатото място. Ако затоплянето е особено силно изразено, това може да буди съмнение за инфекциозен причинител.
  • ограничени движения в ставата до засегнатата бурса: характерно е, че се ограничават точно определени активни движения, при които съкращаващите се сухожилия или мускули предизвикват триене и разтягане на стените на бурсата. Останалите движения в ставата не са засегнати. Засегнати са само активните движения (тези които сами, волево осъществявате). Пасивните движения (тези, които лекарят извършва при прегледа, без участие на мускулите ви) не са ограничени, тъй като няма механична пречка за осъществяването им, а единствено болката при съкращение на мускулите играе ограничаваща роля. Болката при определени движения често кара болните да заемат определена позиция на засегнатата част, при която болката изчезва.
  • чувство за триене или прескачане в областта на възпалената бурса: това се наблюдава по рядко, когато причината за възпалението е отлагане на микрокристали (напр. подагра) или когато дългото протичане на възпалението е довело до отлагане на калциеви кристали в бурсата (най-често се наблюдава в рамото). Триенето може да се усеща както при осъществяване на определено движение, така и при натиск с ръка над мястото на бурста по време на движение.
  • хипотрофия (отслабване) на мускулатурата, поради намаляването на движенията в областта около дадена става.
  • в случаите на инфекциозен бурсит може да е налице повишена температура на тялото и по-рядко учестен пулс.

Оплакванията (в тяхната комбинация), които се наблюдават при най-честите бурсити:

  • бурсит на рамото: болката се усеща отпред или отстрани на рамото и често се засилва през нощта. Болезнено е отвеждането и повдигането на ръката встрани нагоре от тялото, като болката може да изчезне когато движението надхвърли 90-100 градуса. Останалите движения са слабо засегнати или незасегнати. Болка се усеща и при натиск в определени точки отпред и отстрани на тялото. Подуване и зачервяване обикновено не са налице. Може да се усещат крепитации (стържене, прескачане).
  • бурсит на лакътя (бурсит на олекранона): налице е силно подута, напрегната, зачервена и болезнена формация на лакътя, над костната изпъкналост на костите на предмишницата (олекранон). Болката се засилва при сгъване и разгъване на лакътя докрай, тъй като тогава се обтягат стените на бурсата, поради това болният може умишлено да избягва тези движения.
  • бурсит на коляното: препателарният бурсит се изявява с болка, подуване и зачервяване по преднодолната повърхност на капачката, която се появява обикновено седмица след удар отпред на коляното; Възпаление на бурсата на "пачия крак": наблюдава се обикновено при жени с наднормено тегло на средна възраст, които имат артрозни промени в колянната става, болката е най-силна от вътрешната страна на коляното при сгънато състояние и често се засилва през нощта, което понякога кара болните да спят с възглавница между краката. Болката може да се излъчва към прасеца или вътрешната страна на бедрото. От вътрешната страна на коляното може да се наблюдава подуване (което може да имитира по форма пачи крак) и зачервяване.
  • бурсит на петата (възпаление на бурсата около ахилесовото сухожилие): болката е най-силна отзад на петата и се засилва при пасивно разгъване на ходилото (приближаването му към подбедрицата) или при сгъване на ходилото срещу съпротивление. Обикновено става въпрос за хора, които ходят много, особено с неудобни обувки или за млади момичета, започващи да носят обувки с висок ток.
  • бурсит на седалището: болката се появява при седене и продължително ходене и е най-силна в седалището, възниква остро и при натиск в областта на седалището, може да се излъчва надолу по задната повърхност на бедрото. Обикновено заставането на пръсти е болезнено и болният избягва да сяда на цялото си седалище.
  • бурсит на хълбока (трохантерен бурсит): наблюдава се най-често при жени на средна възраст с наднормено тегло, които имат проблеми с тазобедрената става. Болката обикновено е тъпа и дълбока, усещаща се отстрани на бедрото; засилва се при натиск в областта на костната изпъкналост на бедрото или при лежане на същата страна, както и при дълго ходене, качване на стълби и през нощта. Болката може да наложи ограничение на отвеждането на крака встрани и да принуди болния да придържа крака си по-близо до другия крак. Подуване и зачервяване обикновено не се наблюдават.

Тъй като бурситът може да бъде и инфекциозен, се налага да се посъветвате с лекар за определяне на точната диагноза. Особено тревожно е наличието на висока температура, което свидетелства обикновено за инфекциозен процес. Други тревожни белези са:

  • силна болка в областта на бурсата
  • силно ограничени движения
  • болка и оток в става или стави около мястото на засегнатата бурса
  • болката, отокът и зачервяването се явяват на повече от едно място или мигрират от едно на друго място
  • независимо от домашното лечение симптомите не отзвучават за 5-7 дни
  • оплакванията са толкова изразени, че не позволяват извършването на елементарни ежедневни дейности

 

Диагностициране:

Обикновено първата инстанция, към която трябва да се обърнете е Вашия личен лекар. По негова преценка, той може да Ви препрати към ортопед-травматолог. Това е лекар, специализиран в откриването и лечението на всички заболявания на опорно-двигателния апарат (кости, мускули, стави, сухожилия, връзки, бурси и т. н. ).

В разговор с Вас, лекарят ще се стреми да получи изключително важната информация относно вида и силата на оплакванията, движенията и позите, които ги облекчават или засилват, наличието на нощна болка, наличието на предприето лечение и резултата от него, предишни или съпътстващи заболявания на цялото тяло и на опорно-двигателния апарат конкретно и т. н. След това лекарят ще ви прегледа обстойно. Чрез оглед, опипване и изследване на движения, той ще следи за белези на болка, подуване, зачервяване и деформации (като винаги сравнява със симетричната област от здравата страна). Лекарят ще определи мястото на най-силна болка, обема на движение в засегнатата област, засилващите и облекчаващите симптомите движения и т. н.. Обикновено лекарят изисква извършването на допълнителни изследвания като:

  • рентгенография (или т. нар. "рентгенова снимка"): тя не доказва наличието на бурсит (много рядко може да се докаже наличие на отлагания от калций), но служи за изключване на много други болестни състояния на костите, които могат да предизвикат същите оплаквания.
  • изследване на течното съдържимо на бурсата: често се налага да се извлече течност за изследване от вътрешността на бурсата чрез пунктиране на околоставните торбички с игла и спринцовка. Извлечената течност се изследва за наличие на белези на инфекция, белези на системно заболяване и т. н.
  • изследване на кръв от периферна вена: взема се чрез спринцовка и игла; взетата кръв се изследва за белези на инфекция и системни заболявания и т. н.
  • рядко се използват по-скъпите и по-трудно достъпни изследвания като магнитен резонанс, ултразвуково изследване и т. н. .

Лечението на бурсита зависи в най-голяма степен от поставянето на точна диагноза и точното определяне на причината за бурсита. От първостепенно значение да се прецени, дали бурситът е инфекциозен, т. е. дали проникването на болестотворен микроб в бурсата е причина за възпалението и.

Други фактори, от които зависи избора на лечение са: тежестта и давността на оплакванията (дали бурситът е остър или хроничен), възрастта на болния и общото му състояние, наличието на други заболявания (напр. тежки системни заболявания като ревматоиден артрит и захарен диабет).

 

Лечение:

В по-голямата част от случаите, когато не се касае за инфекциозен бурсит, лечението се припокрива с мерките, описани по-горе като първи. В допълнение лекарят може да предпише физиотерапия, в която по преценка на лекар-специалист се прилагат студолечение, топлолечение, ултразвук, йонофореза и др. Важна част от комплексното лечение е баланса между ограничаване на движенията в засегнатата област и извършването на упражнения, които имат за цел да възстановят обема на движение и силата на мускулите. Трябва да се избягва пълно обездвижване, тъй като то може да доведе до образуване на сраствания около ставите и сухожилията, което предизвиква " замръзване " на ставата.

Наред с вземане на течност за изследване от бурсата със спринцовка и игла, може да се изтегли цялото налично количество течност, което ще облекчи напрежението в бурсата и съответно болката. Това е само част от общото лечение.

При неповлияване на симптомите от споменатото лечение, лекарят може да извърши инжектиране на мощно противовъзпалително лекарство (кортикостероид), придружено или не с местно обезболяващо средство (локален анестетик), вътре в засегнатата бурса или в тъканите около нея. Това лечение обикновено е много ефективно, но въпреки това симптомите могат да се появят отново след известно време. Инжектиранията на тези препарати не трябва да се прилагат твърде често (не повече от 3 пъти годишно при интервал между инжекциите поне 30 дни).

При неповлияващ се от споменатото дотук лечение бурсит, при често рецидивиращи (появяващи се отново и отново) оплаквания, лекарят може да предприеме хирургично лечение, при което стените на засегнатата бурса се срязват или изрязват изцяло. Това лечение ликвидира изцяло оплакванията от страна на тази бурса. Може да се наложи хирургично лечение за отстраняване на калциевите отлагания.

При инфекциозния бурсит, наред с изтеглянето със спринцовка и игла на течност за изследване се предприема и изтегляне на гноевидната възпалителна течност от бурсата. Чрез микробиологично изследване се определя причинителят на инфекцията и към кои антибиотици е чувствителен той. Инфекцията се лекува с антибиотици, обикновено под формата на таблетки или капсули, но ако състоянието на пациента е доста увредено или са налице съпровождащи тежки заболявания, антибиотичното лечение може да се проведе по венозен път в болнични условия. Може да се наложи хирургично лечение, при което се отстранява напълно възпалената околоставна торбичка.

В повечето случаи на бурсит, при точно поставяне на диагнозата, откриване на причината в конкретния случай и правилно проведено лечение оплакванията отшумяват напълно за няколко дни до седмица. В редки случаи (ако не са премахнати причините) оплакванията могат да се появят отново, но рядко причиняват значително ограничаване на функцията на съответния крайник или област.

 

Превенция:

Най-ефикасният начин за предпазване от бурсит е избягването на монотонни, многократно повтарящи се движения. От полза са следните съвети:

  • избягвайте преумора
  • правете кратки почивки за да избегнете прекомерно натоварване
  • спазвайте правилна техника на спортуване
  • спазвайте ергономична работна поза
  • ако не е възможно да се избягнат проблемните движения, използвайте протекторни средства (наколенки, еластични превръзки и т. н. )
  • поддържайте постоянна физическа форма на добро ниво, без резки и прекомерни натоварвания
  • от полза е намаляването на телесното тегло, особено за бурсит на долните крайници

При хроничните случаи бурситът може да се оперира, въпреки че е по-добре проблемът да се ликвидира по естествен път, най-напред с прием на витамините А, Е, С и В комплекс. Положителни резултати се получават с прием на витамин В12 в дневни дози от по 1,000 микрограма за 7 – 10 дни. Намалете количеството до 3 пъти седмично за 2 или 3 седмици, а след това до 1 път седмично за още 2 седмици.

 

Важни добавки:

  • Алое Вера сок, гел или нектар, хранителен, облекчава възпалението и болката, регенерира клетките.
  • Бета-каротин с витамин Е, мощен антиоксидант, съхранява и възстановява телесната тъкан.
  • Витамин С, мощен антиоксидант, укрепва имунната система.
  • Масажирайте всеки ден с Алое Вера загряващ лосион за облекчаване на възпалението и болката.
  • Мултиминерали, необходими за правилния строеж и функциониране на тялото.
  • Пчелен прополис, природен антибиотик, убива бактериите и вирусите, укрепва имунната система.