Бъбречни кистози

Вродената бъбречна кистична дисплазия включва широка гама от вродени малформации, възникващи спорадично, включващи дислпазия на бъбрека или състояния със запушване на пикочните пътища (обструктивни уропатии). Към последните се отнасят обструкции (запушване) на ниво свързване между бъбречните легенчета и пикочопровода (уретера) или между него и пикочния мехур; неврогенен пикочен мехур, клапи на уретрата и др. Тук влиза синдромът на Prune – Belly (триада от дефекти в мускулите на предната коремна стена, дефекти в уринарния тракт – дилатирани уретери, пикочен мехур и уретра; двустранен крипторхизъм).

Симптомите и белезите на заболяването варират в зависимост от обема на запазения паренхим и ангажирането на един или и двата бъбрека. Диагностицира се с ултразвук още в пренаталния период до ранна детска възраст. Постепенно се развива бъбречна недостатъчност.

Нефронофтиза и медуларен кистичен бъбречен комплекс. Представляват наследствени заболявания, при които се наблюдават кисти в медуларната или кортико-медуларната част на бъбрека, водещи постепенно до хронична бъбречна недостатъчност.

Двете заболявания имат много общи белези, най-вероятно сходна генеза, макар и не напълно изяснена. И при двете е налице резистентност към действието на вазопресина, вследствие на което е нарушена концентрационната способност и настъпва полидипсо-полиуричен синдром, загуба на натрий, хипертония и анемия. Децата изостават в растежа и развитието. При някои лица прогресията в заболяването е много бавна и едва след години настъпват белези на бъбречна недостатъчност.

Нефронофтизата се унаследява автозомно-рецесивно. Различават се 4 форми: тип 1 и тип 4 настъпват в юношеска възраст (средно 13г); тип 2 в ранна детска възраст (1-3г), а тип 3 при възрастни (средно на 20г). При отделните типове са описани мутации в белтъци на тубулните клетки в бъбреците. Самият механизъм на образуване на кистите вероятно е сходен с този при бъбречна поликистоза, но не е напълно изучен. При тип 1 се наблюдават и екстраренални малформации. Диагностиката включва образни изследвания (Ултразвук, КТ, ЯМР).

Медуларен спонгиозен бъбрек. Представлява вродено заболяване с наличие на медуларни кисти двустранно във връзка с дефект в терминалните събирателни каналчета на нефроните, разположени съответно в медулата, в близост до бъбречните легенчета.

Лечението в началните етапи на забаоляването са насочени към запазване на електролитния и алкално-киселинен баланс, овладяване на хипертонията и анемията. С прогресията на бъбречната недостатъчност се преминава към хемодиализа и необходимост от трансплантация.

Медуларната кистична бъбречна болест се унаследява автозомно доминантно. Генетично се различават два типа, като и средната възраст на която се изявява клиниката е различна – съответно на около 30 и 60 години. При около 15% от случаите е налице мутация de novo. Хиперурикемията и подагра са типични за заболяването.

Обикновените кисти на бъбреците в повечето случаи са единични и ретенционни по механизъм на възникване, т.е. получават се от задръжка на урина. Тези кисти възникват при запушване на някое от хилядите бъбречни каналчета, вследствие на което над мястото на запушването се формира ограничено разширение под формата на тънкостенно мехурче, изпълнено с течност (урина). Ретенционните кисти могат да достигнат размери до 3 см в диаметър, обикновено са разположени в горните полюси на бъбреците и се откриват случайно при ехографско изследване. Този вид бъбречни кисти се срещат сравнително често. Те са безобидни и не се нуждаят от лечение.

Руптура (спукване) на такава киста е практически невъзможно, най-малкото поради две причини: Първо – бъбреците са покрити със здрава съединителнотъканна капсула и лежат в дебел кожух от мастна тъкан и второ – разположението на бъбреците (отвътре до гръбнака, в задната част на коремната кухина) ги прави максимално защитени при травматични увреждания. Дори да се реализира теоретичната възможност за спонтанна руптура на бъбречна киста (от високо налягане на течността в нея), това не би довело до каквито и да е сериозни последствия.

 

Причини:

Причината не е известа. Генетично предаване се наблюдава в по-малко от 5% от случаите. По-висока е честотата сред синдроми на Ehler-Danlos; Marfan; Becкwith – Wiedemann, Болест на Кароли (вродена дилатация на интрахепаталните жлъчни пътища).

  • Кисти, свързани с дисплазия – мултикистичен бъбрек.
  • Кисти, причинени от паразити – ехинококови кисти.
  • Бъбречни кисти при системни заболявания – при синдром на Вон Хипел – Линдау (Von Hippel – Lindau).

 

Видове:

Кистичните заболявания на бъбреците биват:

  • Вродени – бъбречна поликистоза, ювенилна нефронофтиза, медуларна кистична болест.
  • Придобита кистична болест на бъбреците. Развива се в резултат на продължителна хемодиализа (апарат изкуствен бъбрек) при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. В резултат на хрониодиализата се развива кистична дегенерация във вече нефункциониращи бъбреци.
  • Поликистични бъбреци. В тази група влизат следните заболявания – Едрокистична поликистоза от възрастов тип, Тотална дребнозърниста поликистоза от детски (инфантилен) тип, Ювенилна кортикална поликистоза и Медуларна поликистоза („гъбест” бъбрек). С изключение на последната, всички останали форми са наследствени (вродени) заболявания. Те се характеризират с развитието на голям брой, различни по размер кисти в бъбреците, водещи до нарушаване на бъбречните функции.

Най-често се срещат солитарните кисти и бъбречната поликистоза.

Кистите на бъбреците могат да бъдат единични и множествени, разположени в единия или и в двата бъбрека.

 

Диагностициране:

В повечето случаи протича асимптомно и не се диагностицира. Предразполага към нефролитиаза и уроинфекции. Затова и най-честито срещаните оплаквания са свързани с бъбрчни колики, кръв в урината, парене при уриниране, чести микции, включително и през нощта, болки в лумбалната област и др.

Диагностицира се с Компюътрна томография. Ултразвукът обикновено не е достатъчен поради малките размери на кистите и дълбокото им разположение интрамедуларно.

Понякога кисти на бъбрека се откриват и след преглед на други коремни органи, за които пациентът съответно е решил да се прегледа и след това лекува. Дори и да се появят симптоми в началото, вие надали ще им обърнете необходимото внимание, тъй като се изпитва болка в лумбалната област.

Тази болка не е никак силна, дори обратното и в същото време е непостоянна. Тъй като това усещане бързо отшумява, човек спира да му отдава нужното внимание, смятайки, че нещо временно и моментно се е случило с тялото му.

 

Прогноза:

Прогнозата е много добра. Тиазидни диуретици и висок прием на течности предотвратява формирането на камъни. Лечение се провежда при уроинфекция и нефролитиаза.

 

Лечение:

При различните хора лечението протича по различен начин. Ако кистата е твърде голяма, няма друг начин на лечение, а единственото спасение е операция. Това би могъл да определи само специалист.

Лечението се състои в оперативна корекция на обструкцията на пикочните ппътища. При отпадането на бъбречната функция се преминава към хемодиализа и съответно се включва терапия насочена към усложненията от бъбречната недостатъчност.

 

Билколечение:

  • Живовляк. Рецептата е лесна и страшно ефикасна. Нужни са ви само 4 листа от шестолистен живовляк. Те се запарват в 400 мл вода. Приема се по една винена чаша преди хранене. Приемайте го вместо вода за близо 2 месеца и киста на бъбрека ще изчезне напълно.
  • Чесън при киста на бъбреците – почиства се килограм чесън, който после се смила. Слагате го в стъклен съд и заливате отгоре с преварена, но вече изстинала вода. Затваряте и слагате на тъмно за 30 дена, като от време на време разклащате. Мине ли месеца за престой прецеждате през 3-слойна марля. Прибирате илача на студено и тъмно, но за предпочитане да не е в хладилника. Пиете по 3 пъти преди да се консумира храна. 4 чаени лъжички са дозата за един прием, като те се изпиват с малко топло мляко. Лечението приключва когато илача свърши. Повторете пак след 90 дена.
  • Пелин, подбел и пролетен горицвет – от пелина и подбела по 100 грама, а от пролетния горицвет – 4 чаени лъжички. Заливате със спирт – 1,5 литра и затваряте с капачка от найлон. Държи се на слънчево място за 5 дена, но можете да почнете лечението още на следващия ден, но не бива да го прецеждате в този случай. Пие се по чаена лъжичка 3 пъти, преди да сте се наяли. След приема на илача се консумира чаена лъжичка краве масло. Свърши ли лекарството и лечението приключва.