Бъбречнокаменна болест

Бъбречно-каменната болест (камъни в бъбреците, нефролитиаза) е заболяване което протича с образуване на конкременти (камъни) в бъбречното легенче и неговите чашки, които могат да предизвикат оплаквания от страна на пациента при промяна в местоположението си в легенчето, но особено често при преминаване по посока на уринната екскреция към уретерите (пикочопроводите), пикочния мехур и уретрата (пикочния канал). Предполага се обаче, че латентните (безсимптомните)форми са 4 пъти повече.Среща се най-често в страни със топъл и сух климат, като България е ендемична зона (т.е.болестта е често срещана) и се счита, че 2 % от населението заболяват годишно.

 

Пичини:

Причините за образуването на камъни са многобройни: диетични грешки, свръхконцентрирана урина, метаболитни нарушения, наличие на пикочна инфекция, наследственост. Изхвърлянето на камъните е доста болезнено и протича като бъбречна колика.

Нормално в урината не се образуват камъни, макар че урината е наситен разтвор, поради ролята на вещества наречени защитни колоиди, но при промяна в нормалната й концентрация и киселинност, възникват условия за кристализация около възпалителни клетки, чужди тела, бактерии, излющени епителни клетки, фибрин и кръвни съсиреци на следните видове бъбречни камъни според химичният им състав:

Неорганични.

  • Калциево-оксалатни камъни. Те са твърди, оранжеви или кафяви (дори черни ако е имало хематурия-кръв във урината), със шипчета, рентгенопозитивни (виждат са на обикновена рентгенова снимка) и съставляват около 60% от всички бъбречни камъни.
  • Калциево-фосфатни камъни. Биват белезникави, меки и трошливи, с тенденция за образуване във вид на отливки на структурите където се утаяват.Почти винаги се съпътстват от инфекция на бъбреците с един микроб наречен Протеус (Proteus), който причинява алкализиране (намаляване на киселинността) на урината и представляват 20-23% от бъбречните камъни.

Органични.

  • Уратни камъни. Обикновено са жълтеникави с гладка повърхност, по-меки от органичните и съставляват около 15% от всички бъбречни камъни.
  • Други-цистинови, ксантинови…

Предразполагащите фактори за възникване на нефролитиазата са:топъл и сух климат, недостиг на вода, вродени аномалии на пикочните пътища причиняващи задръжка на урината, неврогенни заболявания, травми, ендокринни заболявания-хиперпаратиреоидизъм (повишена функция на паращитовидните жлези), тиреотоксикоза (Базедова болест или повишена функция на щитовидната жлеза), подагра (повишено съдържание на пикочна киселина в кръвта), инфекции на пикочните пътища, заболявания изискващи продължителен покой-счупване на кости, парализи, тежки вътрешни заболявания, нарушения на храненето и витаминния баланс-недостиг на вит.А и вит.С, излишък на витамин D, идиопатична хиперкалциурия и хиперфосфатурия (повишено съдържание в урината на калций и фосфати), бъбречен рахит, злоупотреба с лекарства-сулфонамиди, климакс и др…

 

Симптоми:

Бъбречно-каменната болест може дълго време да протича безсимптомно и при случайно рентгеново или ехографско (“видеозон”) изследване да се установи камък в бъбреците.В такива случаи става въпрос за латентна нефролитиаза. Болковата форма на протичане на бъбречно-каменната болест и особено кризисно-болковата. Бъбречната колика се изявява с драматични оплаквания:остри болки в кръста, обикновено само от едната страна, с дълбаещ характер, с ирадиация по хода на уретерите (пикочопроводите) към слабинната област и половите органи, щипене и парене при уриниране, често уриниране, потъмняване на урината дължащо се на хематурия (поява на кръв във урината при одраскване на лигавицата от острите ръбове на камъните, най-често при калциево-оксалатните), подуване на корема, гадене и повръщане, слабо повишение на телесната температура, забавяне на пулса, изпотяване, влияние на болката от движения на тялото и намаляването й при поставяне на грейка. При слаб удар в областта на заболелият бъбрек, се правокира силна болка и пациентът реагира незабавно. При наличието на допълнителна бъбречна инфекция, болката може да е двустранна, с висока температура и помътняване на урината вследствие наличието на гной в урината (пиурия).

 

Диагностициране:

Диагнозата на бъбречно-каменната болест се основава на данните от прегледа, данни за евентуални предшестващи болки в кръста, наличието на кръв във урината, изхвърлянето на камък при уриниране което се чува като изтракване в тоалетната чиния ( в такива случаи се казва, че пациентът си е “изпикал” диагнозата), данните от ехографското изследване (видеозон) и от обикновена рентгенова снимка, венозната урография (рентгенова снимка с контраст вкаран във кръвта, който се отделя с урината), КАТ (скенер) и ЯМР (ядреномагнитен резонанс). Препоръчително е да се изследва химичния състав на всеки камък, изхвърлен при уриниране с цел установяване на вида му, като за целта е препоръчително пациентът да уринира в някакаъв съд във времето на протичане на бъбречната колика.Така например твърдите и с остри ръбове камъни са характерни при калциево-оксалатна литиаза, а меките и трошливи са уратни камъни и се срещат най-често при хиперурикемия (висока пикочна киселина в кръвта, която също може да предизвика и подагра).

На практика диагнозата най-често се поставя при ехография (видеозон). Много често при бъбречна колика с уретеролитиаза (камък в пикочопровода) в дясно се налага да се отграничи от заболяването Остър апендицит, който изисква незабавна операция.Често бъбречната колика в дясно може да се сбърка с Жлъчна колика която обикновено възниква в дясно подребрие, правокира се от ядене на мазни и пържени храни, яйца, зеле и др., но често дава болезненост и в дясната поясна област. Понякога се налага бъбречно-каменната болест да се отграничи от други бъбречни заболявания протичащи с хематурия (кръв във урината) - бъбречна поликистоза (множество кухини в бъбрека изпълнени с урина), бъбречна туберкулоза и др…

 

Усложнения

Най-честото усложнение на бъбречно-каменната болест е острият и хроничен пиелонефрит (възпаление на бъбречното легенче). Освен това води и до развитие на бъбречен и паранефритичен абсцес (кухина с гной), пионефроза (изпълване на целият бъбрек с гной водещо до неговото практическо унищожаване), хидронефроза (повишено налягане и разширение на бъбрека), атрофия на бъбрека, остра бъбречна недостатъчност, уросепсис (отравяне на кръвта с бъбречен произход).

 

Лечение

Лечението трябва да се провежда от лекар – уролог особено при продължителни и тежки болкови кризи и/или данни за остър стоп на бъбрека. Първостепенна задача при бъбречната колика е да се премахне болката. Ефекта от лекарствата поставени в домашни и амбулаторни (кабинетни) условия понякога е неубедителен и често се налага пациентът да постъпи за лечение в болница.

В извънболнични условия обикновено при бъбречна колика се използват лекарства от групата на Аналгетиците(Аналгин, Парацетамол, Дексофен, Аулин, Нимезил) и Спазмолитиците (Спазмалгон, Но-Шпа, Бусколизин, Антиспазмин, Папаверин).

В болнични условия (урологични клиники) обикновено се прилагат същите медикаменти, но във венозна инфузия и някои апаратни методи за екстракция на камъка от уретрата, пикочния мехур и пикочопроводите. В най-упоритите случаи се пристъпва към оперативно премахване на конкремента от бъбреците. Нов и перспективен метод за разбиване на по-големите камъни и последващото изхвърляне на отломъците с урината е Екстракорпоралната литотрипсия (пациентът се поставя във вана с вода и след центраж се провежда серия от ударни вълни до разрушаване на камъка , като подходящи за това лечение са пациенти с проходимост на пикочопроводите, липса на пикочна инфекция и големина на камъка до 2 сантиметра).

При наличието на инфекциозно възпаление на бъбреците (Пиелонефрит) се прилагат антибиотици и химиотерапевтици - Ципрофлоксацин, Нелидикс, Бисептол.

 

Хранителен режим:

За предотвратяване на образуването на нови конкременти се препоръчва поемането на големи количества течности-минимум 2 литра на ден вода, безалкохолни напитки, чай, бира, мерки за намаляване на киселинноста на урината при оксалатните и уратните камъни (прилагане на млечно-вегетарианска диета и ограничаване на храните - черен дроб, слезка, мозък, бъбреци за уратните камъни и при оксалатна литиаза-избягване на салата, спанак, киселец, фасул, грах, сини сливи, какао, шоколад), а при фосфатните обратно-целта е повишаване на киселинността (с помощта на българското лекарство Солуран, белтъчна и мастна диета и вещества съдържащи витамин А и витамин Д-рибено и краве масло), разтваряне на уратните и смесените камъни посредством медикаментите Роватинекс, Цистенал, Алурекс.

Полезно е пиенето на слабоминерализирани води като за уратни и оксалатни камъни се препоръчват алкални води от Хисар, Момина баня, Горна баня, Меричлери, Боримирци, а при фосфатни камъни-вода от Михалково и всички видове газирани води и питиета.

 

Превенция:

Превенцията се състои в спазването на подходящ хигиенно - диетичен режим с прием на достатъчно течности и богата на фибри храна с ограничаване на солта и мазнините. Препоръчваната в миналото ниско - млечна диета вече е отхвърлена.

 

Бъбречно-каменна болест при децата:

Среща се по-често при момчета, но в повечето случаи разпределението между двата пола е еднакво. Заболяването се наблюдава във всички възрастови групи, включително и кърмаческа възраст, но определено по-висока е честота между 4-6 години и 12-14 години. Болните деца, образуващи камъни, имат повишено ниво на солите и намалено количество на инхибиторите, докато здравите деца имат висока концентрация на соли и висока концентрация на инхибитори.

Множество генетични и функционални състояния на организма оказват влияние върху формирането на бъбречни камъни: с екзогенен характер /топъл климат, условия на бит, режим на хранене, питейна вода/ и ендогенен характер – заболявания на стомашно-чревния тракт, жлъчка, костна система, инфекции, метаболитни нарушения/.

Много важен фактор за децата е тяхната възраст. В педиатричната практика се приемат 2 клинични прояви на нефролитиазата – латентна и манифестна. Латентната проява е типична за кърмачета и ранна детска възраст. За нея е характерно атипично и олигосимптомно протичане в кърмаческата възраст. Хронично рецидивиращата инфекция на пикочните пътища е най-честа единствена и типична проява на нефролитиазата в тази възраст. Макроскопска хематурия (видима кръв в урината) се среща значително по-рядко. Остро настъпила задръжка на урина до пълна анурия (пълна липса на урина) може да бъде една от клиничните прояви на нефролитиазата в детската възраст. Еквивалент на болката в кърмаческа и ранна възраст е немотивирано нощно неспокойствие, нерядко придружено с повръщане.

Инфекцията на пикочните пътища се появява в 11-49% особено в случаите, когато литиазата е съчетана с вродена аномалия на отделителната система. Лечението на бъбречната колика изисква обезболяване, премахване на спазмите на гладката мускулатура, осигуряване на обилна диуреза, с помощта на спазмолитици диуретици. Наличието на уроинфекция изисква нейното лечение.

Уроинфекцията изисква прилагане на антибиотици и химиотерапевтици, като се спазват основните принципи, да нямат подчертана токсичност. От друга страна се проследява рН на урина, като стремежът е да се осигури възможно нормална среда за действие на антибиотиците и химиотерапевтиците.