Бяс

Заболяването бяс при човека се предизвиква от вирус, който се пренася чрез слюнката на животни, болни от бяс. Вирусът попада у човека при ухапване или одраскване от болно животно. Не е възможно навлизане на инфекцията през здрава кожа. Преносители на вируса са различни диви и домашни животни – лисица, вълк, язовец, куче, сърна, котка, катеричка, прилеп и др. Най-опасни са ухапванията по главата и врата на човека. Ухапвания от бесни животни по краката не носят по-малък риск за заболяване.

Ухапването от заразено куче е основен рисков фактор за бяса. Лисици и други диви животни също могат да бъдат източници на бяс. Освен ухапване, одраскването от заразено животно също може да причини бяс.

Слюнченият секрет на заразените животни съдържа опасен вирус, който е причина за заразяването на причинената от тях рана. Този вирус е невротропен и се разпространява по нервите. В много редки случаи може да се разпространи по лимфен или кръвен път. Периодът на развитие на бясът е от 20 дни до три месеца. Колкото по-близо е ухапването до главния мозък, толкова по-бързо се разпространява и бясът.

След като опасният вирус навлезе в тялото, той започва да се разпространява в мускулните клетки, намиращи се близо до раната. Следва проникването му в нервните окончания и придвижване към гръбначния мозък и мозъка. Попаднал веднъж в централната нервна система, вирусът отново се размножава, преди да достигне до слюнчените жлези, бъбреците, белите дробове и другите органи.

 

Симптоми:

По време на инкубационния период, който е 1-3 месеца, не се наблюдават никакви болестни признаци. В много редки случаи инкубационният период може да трае от една седмица до няколко години. Началните симптоми на бяс при човека се състоят в нарастване на общото безпокойство, поява на главоболие, смущение в преглъщането, отвращение към течности и развитие на депресивно настроение. На по-късен етап към симптомите на развитата болестна картина на беса се наблюдава силно повишаване на рефлексната реактивност, която води до тежки спазми при гълтането. Пациентите са толкова чувствителни, че споменаването на думата вода или шумът на водни капки могат да предизвикат тежките гълтателни спазми. Последните винаги насочват към точната диагноза.

Човек изпитва силна жажда, но когато се опита да пие вода, в гърлото се появяват силни и болезнени спазми, които му пречат да пие, за да утоли жаждата си. Точно поради тази причина заболяването се нарича още и хидрофобия. Други симптоми са парализа на лицето и на очните мускули. Двадесет дни след появата на симптомите, човек изпада в кома, след което умира.

Болните имат намалена чувствителност и мравучкане в областта на раната. С развитието на болестта, те не могат да стоят на едно място, не могат да лежат, непрекъснато се движат. Започват да крещят и да късат дрехите си, крещят и говорят много бързо, имат страх от задушаване.

 

Лечение

За съжаление, специфично лечение на бяс не съществува. При ухапване или одраскване от животно, което е съмнително веднага промийте раната с течен сапун и обилно измийте с течаща вода. Човек, който има съмнения за зараза с бяс трябва незабавно да посети болницата. Лечението се провежда с противобесни серуми и ваксини.

При съмнение за бяс незабавно трябва да се потърси лекарска помощ. Всяко едно отлагане може да бъде фатално. Няма известни случаи на оздравяване без приложено лечение.

Ако бясът се е разпространил в тялото, смъртта е почти неизбежна. Пациентът бива уединен в тиха и тъмна стая, а понякога се прилагат морфин и диазепан при по-буйни действия.

При ухапване трябва да се вземат незабавни мерки според инструкцията за борба с бяса. Те включват следните мероприятия:

  1. Съобщение до РИОКОЗ с бързо известие!
  2. Промиване на раната с вода и сапун с последващо обилно измиване с вода.
  3. Обработване на раната със спирт и йод.
  4. Внимателна хирургична обработка на раната, без да се зашива в първите няколко часа до 3 дни, освен по специални показания, например животозастрашаващо кървене.
  5. Изпращане на пострадалото лице незабавно в най-близкия кабинет за противобясна имунизация. Схемата на имунизация се определя само от лекаря, на когото тя е възложена.
  6. Наблюдавайте животното. Ако то стане много неспокойно или тъжно, реагира силно, когато пие вода и/или отделя много слюнка и няма апетит, понякога подивява или полудява, или ако умре след 5 до 7 дни, може и да има бяс.
  7. Дръжте животното вързано 8 до 10 дни, за да го наблюдавате. Ако е възможно, заведете го в кучкарник или в Медицински център за преглед. В случай на ухапване, промийте раната с течен сапун с Алое Вера и пероксид. Не я превързвайте и я мажете с Алое Вера крем с прополис или Алое Вера Джели, или пръскайте с Аloe First.
  8. Пчелен прополис, природен антибиотик, убива бактериите и вирусите, усилва имунната система: 3 до 6 таблетки на ден в продължение на 10 дни (по 2 таблетки с храната).

 

Профилактика:

Профилактиката е единственото предпазно средство за ухапаните от бесни животни. Когато животното се обяви за съмнително за болно от бяс или е бясно, трябва да се вземат незабавно противобесни профилактични мерки. Те са необходими също, когато съмнителното животно избяга. Имало ли е едно лице контакт с доказано болно от бяс животно, също така следва да се имунизира.

На всички ухапани и одраскани от животни, независимо дали са подозрителни за пренасяне на бяс при човека, се извършва също така и профилактика против тетанус съгласно изискванията за борба с тетануса.