Дивертикули

Дивертикули могат да се появят по хода на почти целия стомашно-чревен тракт, но най-често срещаните и най-важните са дивертикулите по хода на дебелото чрево. Чревният дивертикул е разширение на чревната стена, което формира саковидна структура. Такива дивертикули могат да се намерят на цялата дължина между харнопровода и дебелото черво, включително.

Истинският дивертикул вкючва всички слоеве на стената на червото отвътре-навън: лигавицата, мускулен слой, сероза (външна ципеста обвивка).

Лъжливите дивертикули нямат мускулна стена, поради което стените им са много тънки. Обикновено дебелочревните дивертикули са именно от този, втори тип. Нормално, човек се ражда без дивертикули на дебелото чрево. Около шестото си десетилетие половината от хората имат поне един, а обикновено около дузина. Те се срещат много по-рядко у дългогодишни вегетарианци, а също и сред част от африканското население, чиято диета е богата на расителни влакна.

Повечето дивертикули се появяват по хода на лявата (низходяща) част на дебелото черво, но могат да се почвят и на други места, с изключение на ректума (правото черво). Съществува хипотеза, че относително високите налягания, които се създават в червото по време на мускулните му контракции (перисталтичните вълни) изтласкват лигавицата през малките цепнатини, образувани от съдовете, преминаващи през мускулния слой, така че тя достига до външната серозна обвивка.

Мускулния слой в близост до дивертикулите на лявата част на дебелото черво най-често е задебелен, което може да се обясни с повишеното налягане вътре в червото. В резултат може да се образуват "редици" от такива изтлачвания на местата на навлизащите в стената артерии.

Все още не е съвсем ясно защо едната половина от хората се засяга а другата-не. Вероятно обяснението се състои в бедната на влакнини диета, свързвана с понякога умишленото премахване на този "баласт " от хранителните продукти. В резултат се получават малки по обем изпражнения, като неразтегленото черво успява да развие по-мощни контракции, съответно по-високо налягане. Каквато и да е причината , случайното откриване на дивертикулите чрез рентгеновоконтрастно изследване, фиброколоноскопия или по време на хирургическа операция, най-често няма особено значение.

 

Симптоми:

Възпалението на стената на дивертикула се нарича дивертикулит. Симптомите най-често са болка в долната част на корема и температура.

При дивертикулитът процесът най-често се ограничава до повърхността на съседното черво, и резултатът е заболяване, характеризиращо се със силна болка, първоначално в долната част на корема, температура и слабост. Често това състояние се определя като "левостранен апендицит".

 

Лечение:

Лечението най-често се състои в постелен режим, вливане на течности и антибиотици. Налага хоспитализация.

 

Усложнения:

  • пробиване на стената на дивертикула към коремната кухина или към друг коремен орган – фистула
  • кръвотечение – ректохеморагия
  • абсцес
  • дифузен перитонит

Понякога инфекцията не може да се ликвидира напълно и се образуват абсцеси. Болните с абсцеси в коремната или тазовата кухина, обикнновено са в много тежко състояние. Течността (гной) , намираща се в абсцеса трябва да бъде дренирана. Това може да стане под рентгенов контрол, или хирургически. При някои много тежки случаи се налага червото над абсцеса да се отведе на коремната стена, като временно чревното съдържимо се събира в специална торбичка залепена за нея. Това се нарича колостома. По късно, когато се овладее възпалителния процес, засегнато черво се отстранява и остатъка се съединява.

Когато процеса на възпаление не е ограничен се стига до дифузен перитонит. Перитонитът е животозастрашаващо състояние, което изисква спешна хирургическа намеса. Също в редки случаи дивертикулит може да е причина за формиране на фистула (преминаване на съдържимото на червото по посока края на стомашночревния тракт) през него, или образуване на "канал", връзка между дебелото и тънкото черво, или дебелото черво и пикочния мехур, влагалището и дори кожата. Все пак това са редки усложнения и не се отнасят за хората с неусложнена дивертикулоза.

Както стана ясно, дивертикулите се образуват по хода на навлизащите през мускулната стена на червото артерии. Макар и не много често, тези артерии могат да преминат тънката стена на дивертикула и да предизвикат сериозно кървене. Това се случва при по-възрастните болни. Симптомите са изхождане на голямо количество ясна червена кръв (ректохеморагия), съпроводено с прилошаване и припадък.

Това усложнение изисква хоспитализация, а много често и кръвопреливане. Предприема са колоноскопия, с цел да се установи източника на кървенето, но тя е много трудна технически и често без особен успех. Може да се предприеме и ангиографско изследване, при което в артериите на червата се впръсква рентгеново контрастна материя. Ако кървенето е много сериозно част от контрастната материя може да се види, докато се стича в просвета на червото. Интересно е да се спомене, че докато дивертикулозата на низходящото черво е занчително по-честа, кървенето от дивертикули много по-често идва от дясната страна (възходящата част на дебелото черво). За щастие кървенето обикновено спира от самосебе си, но и се възобновява. Все пак кървене, налагащо оперативно изрязване на кървящия сегмент е много рядко.

Ако имате дивертикули на дебелото черво, но нямате никакви симптоми, можете да бъдете спокойни. Малко е вероятно да се случи нещо, само защото ги имате.

 

Хранителен режим:

Препоръчва се да се консумират по-груби, целулозни храни (ако няма други противопоказания за това) съдържащи растителни влакнини и баластни вещества, базирайки се на идеята, че липста им в храната е причина за развитието на болестта.

Ако заедно с това имате и болки в корема, верятно е да страдате от спастичен колит, или друго подобно нарушение. Необходимо е да изясните това с помощтта на общопрактикуващия си лекар. Добре е да знаете ако имате дивертикули, това може да помогне на вашия лекар в случай че получите болка или кървене, което да се дължи на тези, инак безобидни дебелочревни образувания.

Важни добавки:

  • Алое Вера сок, гел или нектар, природен антибиотик, подпомага храносмилането, помага срещу възпаления и запек. Пийте най-малко по 8 чаши вода на ден.
  • Хранителен шейк, съдържа мултивитамини, мултиминерали, растителни протеини, аминокиселини, растителни влакна и др.: Заместете с него 1 хранене, като го разтваряте в нискомаслено прясно или кисело мляко.
  • Големи количества зеленчуци, поради високото съдържание на растителни влакна: всеки ден.
  • Люцерна (има я в „Зелени поля“), съдържа витамин К, необходим при това заболяване.
  • Чесън, природен антибиотик, убива бактериите, вирусите и паразитите.