Дисекация на аортата

Дисекацията на аортата се причинява от разкъсването на най-вътрешния слой на аортата (интимата) или от кръвоизлив в средния и слой (медията), в резултат на което той се разслоява под действието на повишеното налягане в съда. Резултат е създаването на фалшиво (сляпо) пространство, в който започва да тече артериална кръв. Това е едно спешно състояние, чиято навременна диагноза е от изключителна важност за живота на пациента.

Най-често патологичният процес засяга аортата и артериите, изхождащи от нея, което води до възникването на мозъчна, коронарна или друга исхемия (намалено кръвоснабдяване, в резултат на което кислородното насищане на тъканите и органите значително намалява).

 

Причини:

Причините за възникването на дисекация на аортата са разнообразни. В 80% от случаите причината е неадекватното лечение на артериалната хипертония. В други случаи се касае за усложнения на атеросклерозата, предишни операции, бременност. Макар и рядко причината за настъпването на заболяването може да бъде и синдромът на Марфан – наследствено заболяване, което се характеризира с недостатъчност на съединителната тъкан.

Дисекацията може да обхване различни части от аортата – предимно в началната и част или по-дистално. Рядко разслояването може да обхване аортата по цялото и продължение, което неминуемо води до фатален край. Често в патологичния процес се въвлича и аортната клапа с възникването на аортна инсуфуциенция (недостатъчно затваряне на аортната клапа).

 

Симптоми:

Водещата симптоматика на заболяването включва остро настъпила силна болка в гърдите и гърба. Когато болката е локализирана предимно в гръдната област най-често се засяга изходящата част на съда, докато болката в гърба съответства на по-дистално засягане на аортата. Едновременно с това се наблюдава обилно изпотяване, задух, чувство на страх. Клиничната картина до голяма степен напомня тази на острия миокардия инфаркт, което води до чести диагностични и съответно терапевтични грешки.

 

Диагностициране:

Някои инструментални изследвания подпомагат поставянето на правилната диагноза. На първо място рентгенографията показва разширение на аортата, но за съжаление тези промени се установяват едва в 40% от случаите. Торакалната ехокардиографията също подсказва патология на аортата, но със значително по-голяма диагностична стойност е трансезофагеалната ехокардиография, при която изследването на сърцето става чрез въвеждането на трансдюсер в хранопровода. По този начин изключително добре се визуализира аортата и нейната стена. Компютърната томография с контрастно вещество и магнитният резонанс също има значение за поставянето на диагнозата, но те изискват време, което е свързано с повишен риск за пациента.

 

Лечение:

От изключително значение е бързото и адекватно лечение на дисекацията на аортата. Ненавреме установена, тя за кратко време води до летален изход. Когато патологичният процес засяга началната част на аортата най-добрият терапевтичен подход е оперативното лечение; когато разслояването е обхванало по-дисталната и част може да се предпочете консервативно лечение. Важно е лечение на артериалната хипертония, прилагането на вазодилататори и бета-блокери.

Смъртността при дисекацията на аортата остава сравнително висока – 40-50%. Най-често това се дължи на неразпознаване на болестта, друг път причината е неправилното терапевтично поведение.