Емфизем

Белодробният емфизем представлява заболяване на белия дроб, при което се наблюдава необратимо разширение на структурите, участващи в газообмена между кръвта и въздуха, както и разрушаване на преградите между тях. При белодробен емфизем общия обем и размер на белите дробове са увеличени, но функциите му са отслабени.

Заболеваемостта от белодробен емфизем значително нараства във връзка с нездравословния начин на живот в големите градове. По-често боледуват мъже в по-късна възраст. Изключително рисков фактор за възникването на това заболяване е тютюнопушенето. От голямо значение са и честите инфекции на дихателните пътища, замърсен въздух, повтарящи се пневмонии, често вдишване на токсични газове.

За пациентите, страдащи от белодробен емфизем е характерен т.нар. бъчвовиден кош. Наблюдава се разширен гръден кош, хоризонтален ход на ребрата, изпъкнали надключични ямки и твърде отслабени, глухи дихателни и сърдечни тонове. Поради недостиг на кислород се появява бледа цианоза по видимите лигавици на устата. В по-напредналите фази на белодробен емфизем настъпва прогресивна дихателна и сърдечна недостатъчност. Много чести усложнения на белодробния емфизем са пневмонията и плеврофиброзата.

 

Причини:

Най-често се наблюдават два основни вида белодробен емфизем – панацинарен и центроацинарен. Панацинарният белодробен емфизем се среща по-често при хора с генетична предразположеност и е свързан с намалено количество на алфа антитрипсин – вещество, което потиска активността на ензимите, разрушаващи алвеолите и техните прегради.

Освен намалените стойности на това вещество, важна роля играят честите остри и хронични белодробни инфекции. Центроанцинарният емфизем се среща предимно при пушачи. Цигареният дим косвено и директно уврежда алвеолите и алвеолните прегради.

Хроничният бронхит и бронхиолитът също могат да причинят белодробен емфизем. При тях, при вдишване в белия дроб нахлува прекалено голямо количество въздух, който при издишване не се отделя напълно. Този процес бавно и постепенно води до раздуване на белия дроб и поява на белодробен емфизем.

След навършването на 70-годишна възраст се наблюдава т.нар. старчески емфизем. Той се дължи на атрофия в пластичните влакна, а не на разрушаване на белодробната тъкан.

 

Диагностициране:

Диагнозата белодробен емфизем се подкрепя от рентгенологично изследване, функционално изследване на дишането и назначаването на кръвно-газов анализ. Разширеният гръден кош и глухите дихателни и сърдечни тонове също насочват специалиста към заболяването. Колкото по-рано се открие болестта, толкова по-добра е прогнозата за изход от заболяването.

 

Лечение:

Изключително важна част от лечението на белодробния емфизем е отказването от тютюнопушене, както и осигуряването на живот и работа в чиста, безпрахова среда. Другият аспект на лечението е профилактиката и своевременното лечение на инфекциите, които засягат дихателните пътища и белите дробове.

При храчки се прилагат медикаменти за втечняване на жилавия бронхиален секрет, а в по-тежките случаи се предписват лекарства за разширяване на бронхите, каквито са кортикостероидите. Напълно противопоказни са средствата, които потискат центъра на дишане в мозъка. Това са морфин, диазепам, сънотворни и барбитурати. Кислородотерапията също дава добри резултати, но трябва да се осъщестява постоянен лекарски контрол.

В официалната медицина лечението на болни с емфизем на белите дробове се осъществява комплексно. Лекарите се опитват да въздействат едновременно и на емфизема, и на съпътстващите заболявания, например хроничен обструктивен бронхит. Лекуват се усложненията. Това са дихателна и сърдечна недостатъчност и други усложнения. Разработват се и методи на лечение, насочени към намаляване загубата на еластичност на белите дробове. Лекарите се надяват да заместят с нещо същата тази белтъчина, която не достига в организма на болния от емфизем. Използват се аерозоли, предназначени за вкарване на лекарствени препарати непосредствено в бронхите, както е при астма. В тежките случаи лекарите препоръчват кортикостероиди и дори хирургична намеса.

Комплексното лечение често включва кислородотерапия, вдишване на въздух с намалено съдържание на кислород, а също и специална дихателна гимнастика и използване на приспособления, затрудняващи издишването. Така се тренира дихателната мускулатура. Работата с дихателната мускулатура се явява основа и за нетрадиционните системи на лечение на емфизема.

Болните с емфизем на белите дробове могат да направят много за собственото си лечение. Когато болестта още не е в тежък стадий, може да се приложи така нареченото изкуствено затрудняване на издишването. За тази цел понякога се използват респиратори от всякакъв тип, но най-ефикасният метод е обикновеният плувен басейн. Достатъчно е да се движите из басейна, за да може дишането да се активизира. Вдишвайте, когато сте над водата, а издишвайте, когато сте във водата. Това става, като потапяте главата си, докато дишането се нормализира.

За нормализиране на дихателната недостатъчност се прилага и аеройонотерапия. Не е задължително да се снабдявате със специален апарат за образуване на аеройони. В много оздравителни центрове има такива апарати. Курсът на лечение продължава 15-20 дни по един сеанс на ден.

При занемарена форма на емфизем напрежението в дихателните мускули става хронично. Те също трябва да се лекуват. За тази цел се използват упражнения по лечебна физкултура, насочени към намаляване на мускулния тонус.

Полезен е и китайският отпускащ точков масаж, както и масажът с вендузи – 200-грамови стъклени чаши, всмукващи се към намазаната с вазелин кожа. Чрез някои от тях се прави непосредствен масаж.

Прочистващо дишане.

  • Направете бавно пълно вдишване, задръжте въздуха за малко и с кратки силни тласъци го издишайте през устните си, които сте оформили като тръбичка. В същото време не издувайте бузите си.
  • Направете едно пълно вдишване, задръжте въздуха, а след това с рязко усилие го изтласкайте през отворената си уста, като в същото време рязко произнесете звука “ха”. Повторете 2-3 пъти, като завършите с упражнение номер едно.
  • Направете пълно вдишване, задръжте въздуха за няколко секунди. Изпънете ръцете си напред, свийте пръстите си в юмруци. Напрягайки ръцете си до краен предел, притиснете юмруци към раменете си, след това бавно, но със сила, сякаш изтласквате някаква стена, разтворете ръце настрани и бързо обърнете китките към раменете си.
  • Повторете последните движения 2-3 пъти, а след това отпуснете, вдишвайки със сила през устата си. Завършете пак с упражнение номер едно.
  • Вземете един часовник до себе си и по секундомера направете вдишване за 6 секунди, задръжте дишането си за 24 секунди и издишайте за 12 секунди. Направете го 2-3 пъти поред. Опитайте след време тези фази да стигнат до 12-48-24 секунди.

Билколечение

  • При обостряне на хроничния бронхит се смесват една част борови пъпки, една част листа от живовлек, две части листа от подбел и една част риган. Една супена лъжица от сместа се заварява с чаша вода. Приема се във вид на настойка – по една трета чаша 3 пъти на ден преди ядене. Компонентите на сместа при необходимост могат да се заменят с други – корени от алтей, от сладник, анасон, листа от градински чай.
  • При задушаване: Смесват се една част кимион и овчарски босилек, една част листа от градински чай, една част корени от девесил, една част мента и една част евкалипт. Настойката се приготвя по същия начин, както и при горната рецепта. Приема се по една трета чаша 3 пъти на ден след ядене.

 

Прогноза

Прогнозата на белодробния емфизем е много сериозна. Възможно е да настъпят усложнения, като вирусна и бактериална белодробна инфекция, дихателна и сърдечна недостатъчност, които силно влошават състоянието на пациента, а изходът може да бъде крайно неблагоприятен.