Желязодефицитна анемия

Симптоми:

Анемията е състояние с характерни оплаквания като: бледо-жълтеникавият цвят на кожата и лигавиците, рагадите по устните ъгли, намаление на червените кръвни клетки. Най-често при анемия се установява следната констелация: намален брой на еритроцити, намален хемоглобин, намален хематокрит, левкоцитите и тромбоцитите най-често са в границата на нормата (с изключение на случаите, когато не се касае за неопластично заболяване на кръвта)

 

Диагностициране:

Типично за желязодефицитната анемия е установяването на понижени стойности на MCV и MCH, което показва, че анемията е микроцитна, хипохромна. Често наличието на анемия предполага изготвянето на кръвна натривка, т.е. взима се кръв от пациента, след което се приготвя микроскопски препарат, който по-късно се изследва от специалист. Това изследване дава възможност да се изучат основни характеристики на еритроцита като клетка, а именно неговата форма, размери, оцветеност, наситеност и т.н. При наличието на желязодефицитна анемия на натривката прави впечатление сравнително малките размери на еритроцитите и техния блед вид, отговор на микроцитната и хипохромна анемия. Както обаче MCV и MCH, и натривката не е специфичен показател за наличието на този вид анемия.

Ето защо за да се установи дали анемията се дължи на железен дефицит, е необходимо да се направят допълнителни изследвания. Обикновено те включват определяне серумното ниво на желязото и измерването на т.нар. желязосвързващ капацитет – ЖСК (последният дава индиректна информация за концентрацията на трансферина в кръвта). При желязодефицитната анемия се установява ниски нива на серумното желязо и висока стойност на ЖСК (последното отразява сравнителното голямото количество на свободен трансферин в кръвта, който не е свързан с железни йони). От друга страна изследването на резервните форми на желязо в организма, а именно на феритина, показват намаляване на концентрацията им. Последното е изключително важно, защото ако в хода на изследването се установи повишени или дори нормални стойности на феритин, това е съмнително за съществуването на допълнителен патологичен процес в организма (възпалителен или неопластичен), което от своя страна изисква допълнително изследване.

В някои случаи може да се направи и миелограма (вземане на биопсичен материал от костния мозък). Това най-често се прави при затруднения в диагнозата и с цел да се отхвърли евентуално неопластично заболяване на костния мозък. При желязодефицитната анемия миелограмата най-често е нормална или се наблюдава леко намаление на червения кръвен ред.

След направените кръвни и микроскопски изследвания обикновено поставянето на диагнозата желязодефицитна анемия е лесно. За съжаление обаче това не решава основният проблем, а именно установяване произхода на тази анемия, т.е. откриването на патологичният механизъм, чрез които червените кръвни клетки намаляват в организма.

Отговорът на този въпрос се крие в прецизното изясняване причината за железния дефицит – дали това е резултат на неправилно хранене, повишени нужди на организма от желязо или нарушена резорбция на макроелемента. Обикновено разговорът с пациента е този, който в описаните случаи помага да се установи конкретната причина. Най-често причината за железния дефицит е друга, а именно хроничната скрита кръвозагуба. Тази кръвозагуба може да е от различни органи, но най-често се засягат храносмилателната и урогениталната система.

За изключване наличието на кръвоизлив от гастроинтестиналния тракт е задължително провеждането на две инвазивни процедури, а именно гастроскопия и колоноскопия. Това са ендоскопски методики, при които с помощта на специален уред се оглежда лигавицата и просвета съответно на хранопровода и стомаха (при гастроскопията) и на дебелото черво (при колоноскопията). С помощта на тези изследвания може с голяма сигурност да се потвърди или изключи наличието на кръвоизлив от храносмилателната система, който да обясни желязодефицитната анемия. В някои случаи преди осъществяването на описаните инвазивни процедури се препоръчва провеждането на изследване за т.нар. окултни кръвоизливи. При него се взима материал от фекалиите (обикновено след провеждането на специална хранителна диета), които по-нататък се изследват за наличието на кръв в тях. Редица специалисти отхвърлят специфичността и надеждността на описаното изследване, тъй като често то се позитивира от странични фактори, като вид на приеманата храна, наличие на хемороиди и т.н.

Изследването на урогениталната система е сравнително по-лесно. Тук кръвоизливът в повечето случай е видим за пациента, тъй като най-често урината става червеникава. Когато обаче тя е с нормален цвят и има съмнение за евентуален урогенитален кръвоизлив, именно лабораторното изследване на урината може да подпомогне диагнозата. При съмнения за неопластичен процес на матката, пикочния мехур, бъбреците е удачно провеждането на компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс, с помощта на които да се визуализира туморната формация.

В някои случаи диагнозата желязодефицитна анемия представлява затруднение за специалистите. Установяването на микроцитна, хипохромна анемия може да се срещне и при други заболявания. Най-често това са:

  • таласемии – наследствени заболявания на червените кръвни клетки. При тях освен наличието на микроцитна, хипохромна анемия се установява промени в електрофоретичното съотношение на видовете хемоглобин в еритроцитите, желязото и ЖСК имат нормални стойности.
  • отравяне с олово – желязото и ЖСК са нормални. Микроскопското изследване на еритроцитите показва типични отклонения от нормата.
  • хронични възпалителни процеси - при наличието на възпалителен процес в организма огнището на възпаление изконсумира наличното желязо в организма, в резултат на което настъпва анемия. Въпреки ниското желязо, ЖСК остава сравнително нормално, а феритинът най-често е нормален или даже повишен.

 

Усложнения:

Най-често желязодефицитната анемия се усложнява с:

  • сърдечно-съдови проблеми – намаленият кислороден капацитет на кръвта кара сърцето да работи на повишени обороти с цел да изпомпа повече кръв до тъканите. Това води развитието на тахикардия (повишена сърдечна дейност), която може да усложни наличните сърдечни проблеми на пациента. Често настъпват стягане и болка в гръдната област.
  • нарушения в нормалното потичане на бременността – желязодефицитната анемия може да доведе или до преждевременно раждане, или до раждане на недоносен плод.
  • изоставане в психическото и физическо развитие

 

Лечение:

Лечението на желязодефицитната анемия има два основни момента - на първо място стои етиологичното лечение, чиято цел е установяване причината за понижената концентрация на желязо в кръвта и най-вече търсенето на кръвоизлив от областта на гастроинтестиналния тракт. На второ място стои патогенетичното лечение, което се изразява в заместителна терапия с желязосъдържащи препарати на фона на пълноценно хранене.

Железните препарати могат да се прилагат перорално и парентерално. Пероралното приложение на препарати е препоръчително, защото по този начин организмът сам контролира нуждите си от желязо и определя количеството макроелемент, което да се резорбира в тънкото черво. Обикновено приемът на железния препарат е 2-3 пъти на ден, като максималната дневна доза на трябва да надвишава 150 мг. В началото препаратът може да има дразнещ ефект върху стомашната лигавица, изразяващ се в гадене, повръщане. Друг път може да се наблюдава запек, диария. С течение на времето обаче, тези симптоми отшумяват. Друг страничен ефект на лечението е черното оцветяване на фекалиите и на зъбите.

Парентералното лечение на желязодефицитната анемия се провежда при силно изразени странични реакции от пероралната терапия, при доказана лоша абсорбция, при изключително ниски стойности на желязото и други. То може да бъде венозно или мускулна.

Доказателство за ефективността на провежданото заместително лечение е повишаването на хемоглобина и на ретикулоцитите – клетките предшественици на еритроцитите. Изследването на желязото не е показател за ефективно лечение по време на субституиращата терапия. Желязото трябва да се изследва най-малко 2 седмици след прекратяване приема на съответния железен препарат. Само тогава изследваната стойност би била реална.

 

Хранителен режим

Добре е да се консумират храни, богати на желязо. Разбира се, след направените изследвания ще се прецени дали те са подходящи за индивидуалния ви случай.

 

  • Храните с най-високо съдържание на желязо са черен и бял дроб, смокини, маслини, зрял фасул, зелен магданоз, патладжан, леща, тиквени семки, сушени плодове (грозде, кайсии, сливи, далак и мозък). В 100 г от всеки от тези продукти се съдържат до 6 мг желязо.
  • Червено месо, най-вече говеждо и свинско, съдържа голямо количество желязо, което е по-лесно за абсорбиране от организма от това в някои растителни видове. Консумацията на черен дроб е най-бързият начин да наситите кръвта си с желязо и витамини. Според американски учени, порция говеждо или черен дроб покрива повече от 600% от дневните нужди от желязо и витамин B12.
  • Храните, богати на антиоксиданти и протеинови храни, сред които са яйцата, помагат за попълване на железния дефицит.Едно голямо яйце доставя на тялото ни около 1 мг желязо. Неговото усвояване се подобрява, когато когато в комбинация се приема аскорбинова киселина (витамин С). И тук добър вариант е съчетанието на варено яйце с чаша портокалов сок. Редовната консумация на яйца също помага за изграждане на здрави стави и кости.
  • Малко по-занижени, но все пак високи, са нивата на желязо в дренките, бадемите, слънчогледовите семки, месото от сърна, заек, пуйка, гъската, киселецът, марулята, черешите, сусамът и сушените смокини.
  • Любимото на много от нас фъстъчено масло е перфектен източник на незаменимото желязо. Само в две пълни лъжици с тази ядкова маса се съдържа 0.6 mg желязо. Мъжкият организъм се нуждае от 8 mg дневно, а жените  от 18 мг. Сандвич с фъстъчено масло, заедно с чаша портокалов сок, доставя дневната доза желязо. Витамин С в цитруса повишава абсорбцията на желязо. Ако не ви харесва вкуса на фъстъчено масло, дъвченето на печени фъстъци има същия ефект.
  • До 2-3 мг на 100 г могат да бъдат открити в сушените круши, фъстъците, тахан халвата, ръженото брашно, зеленият чесън и лук, пресните краставици, черната ряпа, ябълките, карфиолът, тиквата и орехите.
  • Минимални, но все пак налични, са нивата на желязо в зеленият фасул, пресните картофи, черешите, телешкото и агнешко месо, млякото, сиренето, кашкавалът, скумрията и паламуда, репичките, бялото зеле, червеното цвекло и др.

 

Билколечение

  • Копривата е с високото съдържание на желязо и осигурява мощен ефект срещу анемия. Освен желязо тя съдържа и високи дози витамин К, който подобрява усвояването на желязото в организма. В допълнение копривата осигурява и витамин С, и витамин А за тонизиране и по-бързо овладяване на придружаващите симптоми на анемия – отпадналостта и хроничната умора.
  • Цветът и коренът на глухарчето са много богат източник на желязо. За благоприятното действие на глухарчето при лечение на анемия помага и високото съдържание на витамините С и А. Общият ефект на билката е свързан с подобряванен а имунитета и тонизиране на организма.
  • Познатият ни нар съдържа високи дози желязо и други минерали, сред които калций и магнезий. Синергичното действие на тези полезни вещества се допълва от витамин С, който е пръв помощник при доброто усвояване на желязо от организма. Смесете една чаша сок от нар с 1/4лъжичка канела с мед (2суп. л.). Приемайте заедно със закуската. Алтернативен вариант е приемът на две супени лъжици семена от нар (изсушен прах), разтворен в чаша топло мляко. Препоръчваната доза е чаша-две на ден. Консумацията на един не много голям нар всяка сутрин също дава ефект.
  • Богатият на полезни вещества сусам е незаменим лек при анемия поради високото му съдържание на желязо. Една четвърт чаша сусам осигурява почти 30 процента от нужната за деня доза желязо. Накиснете две супени лъжици черен сусам във вода за период от два до три часа. Прецедете и направите паста от накиснатите семена, използвайки кухненски робот. Подсладете с мед и разбъркайте добре. Приемайте две дози от еликсира всекидневно. Друг вариант е накисването на една чаена лъжичка черен сусам в топла вода за два часа. Пасирайте сместа и след това я прецедете, за да получите гладка емулсия. Прибавете я към чаша топло мляко. Подсладете с мед и приемайте лека веднъж дневно.
  • Чаша натурален сок от касис действа благоприятно при анемия. Съчетайте приема на този лек с консумацията на няколко грозда от малките плодчета, които освен на желязо са богати и на витамин С.
  • Първенец в зърната, богати на желязото, е познатата ни соя. Само една чаша варени зърна от тази култура покриват половината от препоръчителния дневен минимум от този минерал. Освен това семената се отличават с ниски стойности на мазнини, но с високи на протеини и като цяло са храна, която повлиява положително при анемия.
  • Древното водорасло спирулина, което е присъствало на трапезата на ацтеките, е природна алтернатива за овладяване на дефицита от желязо при анемия. Богатият витаминен и минерален комплекс на това морско растение обуславя добрата му приемчивост и усвояемост от организма. Един от естествените източници на минерала, който липсва при анемия, е именно това водорасло. То работи и в положителна насока за увеличаване нивата на хемоглобина. Установено е, че бременните жени, които приемат по дванадесет грама на ден от този мощен природен антиоксидант, имат по-високи нива на изключително важния не само за зародиша, но и за майчиния организъм хемоглобин.
  • Познатият ни пчелен прашец е изключително ценен за хората с анемия. Този уникален продукт повишава хемоглобина и запълва дефицита от желязо в клетките. За резултат от лечението с него е необходимо методите да се прилагат поне месец. Преди всяко хранене е добре да приемате по лъжица от смес, приготвена от равни пропорции мед и пчелен прашец. Лечебен е ефектът и от следната закуска – кисело мляко (една кофичка), примесено с две-три лъжички от пчелния продукт. Тази закуска не само има лечебен ефект, но и ще снабди тялото Ви с всички вещества,необходими за един здравословен старт на деня.
  • Ползите от билката бучиниш са преоткрити през последните десетилетия. Установени са лечебните й ефекти при анемия. Използва се тинктура от растението, която се приема на гладно, разредена в чаша вода. Започва се с капка, като всеки ден дозата се увеличава с още една капка до достигането на доза от 40 капки. Следва постепенно намаляване на техния брой в низходящ ред – т.е. всеки ден дозата се намаля с капка. 
  • При анемия приемайте по една чашка от природния лек, приготвен от червен кантарион и вино. Киснете в продължение на осем дни 60 грама от дрогата в литър вино. Рецептата е препоръчана от ученик на Петър Димков – доктор Стоян Бахчеванов.
  • Една лъжица от билката пача трева залейте с вода (половин литър за това количество дрога) и изчакайте да поври за няколко минути. Оставете да се кисне половин час. От приготвената отвара през деня се пие преди храна, а вечер преди сън. Лечебният курс дава ефект след два-три месеца.
  • От полски хвощ отвара се приготвя по аналогичен начин и се приема в същата доза, както и по-горния лек. Може да съчетаете двете билки или да приготвите билкова комбинация от някои от билките.
  • Корени от билката бял оман са лек, познат на древните лечители за избавяне от анемия. Пийте по сто и двадесет мл чай, приготвен чрез варене на две лъжици от тревата в четиристотин мл вода. Топлинната обработка на целебната течност трае пет минути, считано от момента на завиране на водата. 
  • С бял равнец също може да запълните железния дефицит в клетките си, като приемате четирикратно течността, получена при заливането на чаша от билката със същото количество вряла вода. Половин минута след заливането на билката с водата, получената течност се поглъща на бавни глътки. 
  • С живовляк може да приготвите лековита смес, от която приемът на три лъжици дневно ще запълни бързо дефицита на желязо в клетките. Целебната течност се приготвя като поставите лъжица от дрогата в съд със шестотин милилитра вода и разтворен в нея мед в двойно по-малко количество (триста мл). Съдът се поставя на водна баня или котлонът се включва на най-бавната степен и престоява върху него, докато водата намали обема си наполовина. Дозата от този лек се приема преди храна.
  • Ежедневно приемайте отвара от борови иглички, приготвена чрез двадесет минутна запарка на 50 грама от дрогата в двеста и петдесет милилитра вряла вода. Мед и лимонов сок може да добавите да по-добър вкус.