Инфекциозна мононуклеоза

Инфекциозната мононуклеоза е често срещано вирусно заболяване. Възпалението на гърлото е най-честото оплакване и обикновено протича като ангина със сивкаво-белезникави налепи по небните дъги и сливиците. Мононуклеозата се открива най-често при юноши и млади хора. Болестта често е наричана "жлезна треска" поради подуването на лимфните възли в цялото тяло, придружено от висока темпаратура. Инфекциозната мононуклеоза е известна и като "болест на целувката", поради честия механизъм на предаване чрез слюнката при млади хора.

Наименованието "мононуклеоза" произлиза от характерните изменения в кръвната картина на болните, изразяващи се в увеличение на специфичен тип бели кръвни клетки (моноцити, вид лимфоцити) спрямо останалите кръвни клетки под влияние на вирусната инфекция.

Инфекциозната мононуклеоза е заразно заболяване. В повече от 90% от случаите инфекциозната мононуклеоза се причинява от вируса на Ебщайн-Бар, който спада към рода на херпесните, ДНК-съдържащи вируси. Други вируси (като например цитомегаловирус) също причиняват състояния, определяни като мононуклеоза с подобни оплаквания и подобна характерна промяна в кръвната картина.

Заразяването с мононуклеоза не се осъществява толкова лесно колкото при някои други въздушно-капкови инфекции като грип, морбили и др. Вирусът на Ебщайн-Бар, причиняващ заболяването се намира в слюнката и слузта, покриваща лигавицата на дихателните пътища на болния. Предаването на вируса изисква по-тесен контакт между болния (или заразоносител) и здравия човек. Обмяната на слюнка при целувка е най-често обвинявания механизъм на предаване на вируса (оттук идва и наименованието "болест на целувката"). Вирусът може да бъде отделен и върху микроскопични капчици слуз и слюнка, отделени от дихателните пътища на болния (или здрав заразоносител) при кихане и кашляне; при вдишване или поглъщане на тези инфектирани капчици здравият човек може да се зарази с вируса на Ебщайн-Бар и евентуално да развие инфекциозна мононуклеоза. Рядък път на предаване на болестта може да бъде използване на една и съща посуда при пиене и хранене, при което може да се погълне инфектирана слюнка.

По-голямата част от населението са били изложени на заразяване с вируса на Ебщайн-Бар като деца и в резултат на този контакт са изградили естествен имунитет. Важно е да се отбележи, че малка част от изложените на контакт с вируса хора разиват заболяването инфекциозна мононуклеоза.

Периодът от заразяването с вируса до изявата на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на инфекциозната мононуклеоза е 4 до 6 седмици. По време на инфекция и изявено заболяване болният от инфекциозна мононуклеоза е способен да предава вируса на други хора за период от няколко седмици. Проучвания показват, че 20 до 80% (в зависимост от използвания метод за откриване на вируса) от хората, които са преболедували от инфекциозна мононуклеоза и са оздравяли напълно продължават да секретират вирусни чстици в слюнката си в продължение на години след това в резултата на спонтанно реактивиране (повторно активиране) на вирусната инфекция. Следователно, инфекцията с вируса на Ебщайн-Бар е бавна или латентна вирусна инфекция. Тъй като здрави хора, без наличие на каквито и да било оплаквания също секретират (отделят) вируса в слюнката си по време на реактивиране на инфекцията през целия си живот, не се налага изолиране на хората, заразени с вируса на Ебщайн-Бар. Понастоящем се смята, че тези здрави хора, които въпреки това отделят в слщнката си заразния вирус, са основния "резервоар" за поддържане и предаване на инфекцията сред хората.

Инфекциозната мононуклеоза се открива най-често у юноши и млади хора (от 15 до 35 годишна възраст) с пикова честота около 15-17 г. възраст. Заболяването се среща и при деца, но в детската възраст инфекциозната мононуклеоза протича по-леко и имитира симптомите на други, чести за възрастта заболявания, което прави диагностицирането и по-рядко в тази възрастова група.

До навлизане в зряла възраст, в кръвта на повечето хора могат да се открият антитела (специфични имунни белтъчни молекули, чиято цел е да се свържат с и да униюожат съответния вирус или бактерий) срещу вируса на Ебщайн-Бар, което означава, че повечето хора в даден момент от живота си са се заразили с този вирус. Това още веднъж подертава факта, че не всяка инфекция с вируса на Ебщайн-Бар предизвиква развитие на инфекциозна мононуклеоза.

Обикновено, даден човек боледува само веднъж от инфекциозна мононуклеоза, т.е. срещу вируса се развива естествен имунитет, въпреки спонтанните реактивирания на инфекцията във времето. Реактивирането на вирусната инфекция обикновено не дава някакви оплаквания, а само превръща човека в заразоносител.

 

Диагностициране:

Диагнозата "инфекциозна мононуклеоза" се поставя възоснова на клиническия преглед от лекар специалист и резултатите от някои изследвания. Информацията от прегледа обикновено насочват опитния лекар към диагнозата. За потвърждаването и и отхвърлянето на другите възможни диагнози (инфекциозната мононуклеоза може да имитира много други заболявания) лекарят ще назначи някои изследвания. Най-честите от тях са:

  • пълна кръвна картина и кръвна натривка - ранните промени в кръвната картина показват увеличение на един вид бели кръвни клетки-лимфоцити, което е характерно за всички вирусни инфекции. По-късно в кръвната картина настъпват специфични промени, които се откриват на кръвната натривка (представлява нанансяне на тънък слой кръв въру стъкло, което се изследва под микроскоп след съответно оцветяване. Специфичните промени се състоят в откриване на атипични (необичайни) лимфоцити, наречени вироцити или мононуклеозни клетки.
  • серологични имунологични изследвания - тези изследвания търсят в серума на болния (течната съставка на кръвта) антитела (специфични защитни белтъчни молекули, произведени от специализирани клетки на имунната система) срещу вируса на Ебщайн-Бар. Тъй като по-голямата част от човешката популация се е сблъскала с вируса през определен етап от живота си, показателни за настояща инфекция са само антителата от клас IgM. Производството на тези антитела е резултат от сложен процес на сенсибилизация (очувствяване) на имунната система и отнема известно време; поради тази причина тестовете за Ебщайн-Бар, които търсят антитела срещу него могат да останат негативни до края на втората и дори третата седмица от началото на заболяването.
  • биохимични кръвни изследвания - могат да покажат увреждане на черния дроб
  • вземането на материал за микроскопично изследване от налепите на сливиците или от зачервените небни дъги и сливици - това се прави с цел да се отхвърли стрептококова ангина, тъй като бактериите от рода стрептококи са най-честите причинители на ангина

 

Лечение:

Не съществува специфично лечение за инфекциозна мононуклеоза. Заболяването оздравява от само себе си, но често болните се чувстват уморени и отпаднали продължително време. Симптомите траят обикновено около 4 седмици. Оплакванията от възпаленото гърло са най-силно изразени през първата седмица и преминават през вторите 5-7 дни.

Подутите и болезнени лимфни възли обикновено спадат до края на третата седмица. Отпадналостта и умората могата да са налице още известно време след отшумяване на острата фаза на симптомите, но ако тези оплаквания продължават повече от 6 месеца, може да се говори за синдрома на хроничната умора, за който също се обвинява вируса на Ебщайн-Бар.

Лечението включва следните мерки:

  • покой и постелен режим - дори в процеса на възстановяване (3-4 седмици) трябва да се избягва спортуване и изразена физическа активност, докато това бъде разрешено от лекар; главната опасност при активни движения е спонтанно разкъсване (руптура) на уголемения далак (слезката), което е животозастрашаващо състояние
  • прием на пълноценна храна и обилно количество течности
  • болкоуспокочващи и антисептични таблети и дражета за облекчаване на възпалението на гърлото
  • прием на лекарства, понижаващи високата температура и облекчаващи главоболието - най-често се прилагат различни лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства съдържащи парацетамол и ибупруфен; избягва се прилагането на аспирин-съдържащи лекарства при деца, поради риска от развитие на животозастрашаващото състояние, наречено синдром на Рей
  • антибиотици - спорно е прилагането на антибиотик за лечение на ангината при инфекциозната мононуклеоза; някои смятат, че това не е необходимо тъй като антибиотиците не са средство на лечение при вирусни инфекции, а други прилагат антибиотици (най-често от групата на макролидите) за лечение на ангината при инфекциозна мононуклеоза с аргумента, че в почти всички случаи към вирусното възпаление на гърлото се наслагва и бактериална инфекция; избягва се прилагането на антибиотици, съдържащи амоксицилин или ампицилин, тъй като над 90% от болните от инфекциозна мононуклеоза, лекувани с тези медикаменти развиват характерен кожен обрив, който грешно се тълкува като пеницилинова алергия.
  • кортикостероиди - тези мощни противовъзпалителни лекарства се прилагат за кратко време и в ниски дози при случаи с изразено възпаление и подуване на лимфните възли както и гърлото и горните дихателни пътища, което затруднява дишането.