Ларингит

Ларингитът представлява възпаление на лигавицата на ларинкса (органа, където се намират гласните връзки) и най-честите му външни прояви са свързани с дрезгавината или загубването на гласа. Баналните и хроничните ларингити при възрастни пациенти нямат нищо общо с острата форма на обструктивен ларингит, която се среща най-вече при децата и може да бъде животозастрашаваща. Това се дължи на редица анатомични особености на детския ларинкс – тесен лумен (при кърмачетата е 6 мм в диаметър), крикоиден хрущял, който е най-тясното пространство на дихателния път и при децата позволява отокът да се развива само навътре, и субхордално пространство, склонно към оточни реакции. Освен това ларинксът представлява шокогенна зона, съдържаща много нервни рецептори, а поради незрялата нервна система на децата вероятността от ларингеален спазъм е доста голяма.

 

Симптоми:

Най-характерната черта за всички типове обструктивен ларингит е ларингеалният задух, т.нар. диспнея, която може да прерасне в дихателна недостатъчност. В повечето случаи симптомите се развиват на фона на вирусна (най-често грипна) или бактериална инфекция. Типична е лаещата кашлица. При псевдокрупа и острия стенозиращ ларинготрахеобронхит гласът е силно прегракнал, като може изобщо да изчезне, има наличие на сухи хрипове при вдишване, често се стига до посиняване на устните от задуха и включване на цялата дихателна мускулатура при дишане. При епиглотита гласът е ясен, има невъзможност за преглъщане, много типична е и високата температура.

При възрастните острия ларингит се проявява със зачервяване и оток (подуване) на лигавицата на ларинкса, което води до дисфония (нарушена фонация, намалена сила на гласа). В някои случаи дисфонията се съпровожда и от диспнея (затруднено дишане). При засягане на глотичната част на ларинкса се наблюдава и болезнено и затруднено преглъщане. Състоянието се развива най-често като съпровождащо бактериална или вирусна инфекция като ринит, фарингит, трахеит. Може да се наблюдава и при грип, рубеола, дифтерия и др. Неинфекциозна причина за развитие на остър ларингит може да бъде и инхалацията на задушливи и дразнещи газове.

Острият обструктивен ларингит при децата включва три основни заболявания – субхордален ларингит, остър стенозиращ ларинготрахеобронхит и остър епиглотит. Всички те имат един определящ общ симптом – ларингеалният задух, но се различават като честота, клинична картина и протичане. И за трите вида са характерни остро начало и драматично прогресиране на диспнеята (задуха).

 

Видове:

  • Субхордален ларингит (псевдокруп) е най-често срещаната форма на ларингит. Появява се в хода на различни други заболявания, като в 90% от случаите се отнася за вирусни инфекции. Други причинители могат да бъдат морбили, варицела, ECHO вируси, алергии и др. По време на болестта често инфекцията преминава в бактериална суперинфекция, което налага лечение с антибиотици. Характерното начало е с пристъпи през нощта. В рамките на няколко дни на фона на остро респираторно заболяване или остро в рамките на няколко часа се развиват симптоми като прогресиращ задух, груба лаеща кашлица в началото със слабо прегракнал глас, висока температура, сухи хрипове, включване на допълнителна дихателна мускулатура, бледост, посиняване на устните. В голяма част от случаите състоянието изисква спешна лекарска помощ. При опасност от бързо прогресиране на задуха ключово е ранното приемане в болница с възможност да се извърши трахеостомия или интубация за възвръщане на дихателната функция. При по-големи деца и по-лека форма на заболяването е възможно и домашно лечение след прилагане на урбазон за бързо успокояване на пристъпа.
  • Остър стенозиращ ларинготрахеобронхит е по-опасната разновидност на заболяването, която може да настъпи като следваща фаза на субхордалния ларингит или в рамките на друга инфекция. Наблюдава се рядко, но за сметка на това фаталният изход е чест. Може да започне като банална инфекция на горните дихателни пътища или грип със същите симптоми като при псевдокруп – задух, лаеща кашлица, висока температура, стридор (сухи хрипове), спазъм на дихателната мускулатура. Характерно е динамично развитие на заболяването, което включва задълбочаваща се дихателна недостатъчност, сърдечно-съдова недостатъчност с учестен пулс, динамични промени в белите дробове – емфизем, бронхопневмонични огнища, интоксикация, гърчове и др. Лечението е задължително болнично. Медикаментозната терапия е с високи дози венозни антибиотици, кортикостероиди, сърдечно-съдови медикаменти, муколитици, алкализиращи средства, инхалации, кислород и др. За подсигуряване на свободен дихателен път и почистване на дихателните пътища може да се наложи трехеостомия или интубация.
  • Острър епиглотит се среща рядко, но се характеризира с много бързо прогресиране на дихателната недостатъчност и се смята за животозастрашаващо състояние. Той представлява възпаление с оток на епиглотиса – листовидния хрущял над ларинкса, който затваря входа на гръкляна при гълтане. Най-чест причинител е бактерията Hemophyllus influenzae тип B, по-рядко стрептококи или стафилококи. Характерно е острото начало с висока температура и силни болки в гърлото с невъзможност за преглъщане, дори на слюнка, по правило гласът е чист. Епиглотисът отича и придобива неколкократно по-големи размери, което е причина за бързо запушване на ларинкса и затрудняване на дихателните пътища. Възможен е ларингоспазъм, като рискът от задушаване може да бъде голям. Лечението е строго болнично с венозни антибиотици и урбазон, при прогресиране на задуха (диспнеята) се прави трахеостомия.
  • Епиглотитът е възпаление на лигавицата на епиглотиса, структура на ларинкса, която затваря гласните връзки. Епиглотитът е животозастрашаващо спешно състояние при децата между 2 и 5 години. Причинител най-често е бактерията Haemophilus influenzae. Протича с оток на епиглотиса, който причинява тежка диспнея и дисфагия (затруднено преглъщане) до степен на асфиксия (задушаване). С разпространението на хемофилусната ваксина случаите на епиглотит стават все по-редки.
  • Хроничният ларингит е типичен за възрастните. Фактори допринасящи за развитието на хроничен ларингит са преумората на гласните връзки, при певци, преподаватели, както и прекомерната употреба на тютюн. Преканцерозни състояния също могат да бъдат свързани с развититето на хроничен ларингит. Гастроезофагеалният рефлукс (заболяване при което има обратно връщане на кисело стомашно съдържимо към хранопровода) в тежка степен също може да доведе до ларингит. Състоянието се характеризира с болки в гърлото, промяна и намаляване на гласа, кашлица, експекторация, усещане за сухота в гърлото.

 

Диагностициране:

Диагнозата се поставя по характерната клинична картина. За преценка на състоянието на пациента, лекарят извършва ларингоскопия(оглед на вътрешността на ларинкса), която бива директна(извършва се с ларингоскоп) и индиректна, прави се чрез специално огледало. Това изследване дава възможност да се огледа епиглотиса, лигавицата и гласните връзки.

Ларингитът е сравнително лесно за диагностициране заболяване, главно поради специфичната клинична картина удобството на ларинкса за изследване(оглед). В диференциалната диагноза на ларингита влизат заболявания, които обхващат органи намиращи се в същата или близки топографски области - перитонзиларен абсцес, тонзилит (ангина), тумори, възпалителни процеси от друг характер и др.

Особено важно е ларингитът да бъде отдиференциран от карцинома на ларингса, при който началните симптоми са също дисфония, кашлица, чивство на дразнене. Всеки ларингит, който продължава по-дълго от обикновеното(около 10 дни), изисква диагностично уточняване, чрез вземане на материал за биопсично изследване.

 

Лечение:

При остър ларингит при възрастни лечението се състои основно в почивка за гласните връзки, шептенето обратно на очакванията напряга гласните връзки повече от фонацията с пълен глас. Препоръчителни са инхалациите на топъл и влажен въздух, на аерозоли с антибиотик при бактериалните инфекции, например Bioparox, в тежки случаи и приложение на кортикостероиди, които намаляват отока на ларинкса.

Острия субхордален ларингит при децата в зависимост от тежестта на състоянието може да се лекува в домашни условия или в болница. В повечето случаи заболяването протича бенигнено (доброкачествено) и не налага хоспитализация. При пристъп на диспнея и цианоза, състоянието се подобрява бързо и ефективно при заемане на седнало положение, вдишване на топъл и затоплен въздух, в домашни условия инхалация над съд с вряща вода. В по-тежките случаи медикаментозно се добавят кортикостероидни препарати, дексаметазон. При неповлияване от първоначалната терапия и задълбочаване на диспнеята може да се наложи оротрахеална интубация (поставяне на тръба в дихателните пътища след медикаментозно седиране на пациента) и механична вентилация за осигуряване на тъканната оксигенация.

Лечението на епиглотит е спешно, включва приложение на кортикостероиди, антибиотици и в някои случаи оротрахеална интубация или в краен случай трахеостомия (оперативно осигуряване на отвор на трахеята между ларингеалните прешлените). Положението на пациент със задух е винаги седнало или високо легнало, за да се облекчи максимално задухът.

Лечението на хроничния ларингит се състои в премахване на основната причина за заболяването. Спиране на тютюнопушенето, покой на гласните връзки, прием на повече течности, различни таблетки за смучене са силно препоръчителни. В случаите на бактериална инфекция са показни антибиотиците. При необходимост могат да се добавят кортикостероиди, антихистамини (противоалергични медикаменти). При неясни и преканцерозни състояния може да се наложи хирургично вземане на биосия за хистологично изследване и определяне на точна диагноза.

 

Билколечение

  • Евкалипт, мента, лайка, мащерка и смрадлика са най-подходящите билки при ларингит. Можете да си направите чай с всяка една от тях или с меланж от няколко по избор.
  • Можете да си правите гаргара и с отвара от невен, слез, босилек, мащерка и боровинкови листа – сложете равни количества от билките в подходящ съд. Две лъжици от сместа добавете в половин литър вряща вода и варете 3 минути. Правете гаргарата с топла отвара, това количество е за един ден.
  • Можете да си направите и отвара от босилек. Сложете 2 с.л. от билката в половин литър вряща вода. Босилекът трябва да се кисне 2 часа, след което прецеждате отварата. Пиете в продължение на седем дни по 1 винена чашка. Най-добре е да изпивате преди храна.
  • В чаша гореща вода добавете ¼ чаена лъжичка лют червен пипер и няколко капки лимонов сок. Разбъркайте и пийте бавно на глътки, няколко пъти дневно.
  • Кипнете чайник с вода и отстранете от котлона. Добавете 3 капки етерично масло от лавандула, 2 капки от лайка и 2 капки от мащерка. Поставете хавлиена кърпа над главата и вдишвайте от изпаренията колкото издържите. Правете процедурата всекидневно до пълно излекуване.
  • Изберете малко коренче джинджифил, обелете и нарежете на тънки кръгчета, поставете го в тенджера с вода. Сварете до появата на жълто-кафяв цвят. Добавете 3 супени лъжици мед и пийте бавно на глътки.
  • Гаргара от мед и лимон е добро средство за лечение на ларинкса.
  • Гаргарата с морска сол няколко пъти дневно е много ефикасна.
  • Срежете три големи глави лук и ги поставете в купа с вода. Оставете сместа на котлона да поври докато се сиропира. Прецедете. В чаша топла вода поставте 5-6 лъжички от сместа заедно с лъжичка мед и сок от лимон. Пийте бавно няколко пъти дневно.
  • Гаргара с оцет може да ви помогне да изчистите всички инфекции. В чаша вода смесете равни количества оцет и вода и разбъркайте. Правете гаргара 2-4 пъти дневно.
  • Взимайте по една лъжичка мед през 4 часа. Медът има естествени противовъзпалителни и антибактериални свойства, които помагат по натурален път да се справите с болното гърло. Можете да комбинирате меда с малко лимон, защото лимонът допринася с богатството си от витамин С.

     

 

Съвети:

Не говорете прекалено, пийте много вода, почивайте, вдишвайте пари от овлажнител 5 минути, правете гаргара на всеки 3 часа с Алое Активатор или солена вода, правете гаргара и с чай от лайка или с отвара от лечебни билки (много е полезно), взимайте големи количества природни антибиотици (като Пчелен прополис и Чесън), яжте мед с лимон. Инфекцията на гърлото е опасна ако не се вземат навременни мерки, защото може да се пренесе в белите дробове. За да се предпазите от ларингит взимайте витамин С.

Ако ларингитът трае повече от 2 седмици, може да предизвика ревматична треска или проблеми със сърцето. Ако инфекцията слезе в белите дробове, може да доведе до бронхит или пневмония. Консултирайте се с вашия лекар.

 

Важни добавки:

  • Алое Активатор или Aloe First: природен антибиотик, помага срещу възпаления, облекчава болката, убива бактериите: правете гаргара на всеки 3 часа.
  • Пчелен прополис и/или чесън: природен антибиотик, убива бактериите и вирусите, укрепва имунната система – 3 до 6 таблетки на ден (по 2 таблетки с храната); чесън: 4 капсули на ден (по 2 капсули с храната).
  • Витамин-С, мощен антиоксидант, укрепва имунната система: 3 до 5 таблетки на ден (по 1 таблетка с храната).
  • Мед с лимон, убива бактериите, помага срещу възпаления: когато пожелаете.

 

Профилактика:

Профилактично би следвало да се щади гласът, основно при певци, учители, спортни запалянковци. Избягването на замърсени среди, отказването на цигарите може да се окажат достатъчни за предотвратяване на рецидив или хронифициране на заболяването. Важно е и предпазването от простуда през студените и мъгливи месеци на годината.