Паническо разстройство

Заболяването спада към групата на т.нар. тревожни разстройства. В предишни диагностични класификации това заболяване е наричано „Страхова невроза”. Съгласно съвременната номенклатура заболяването е наречено Паническо разстройство.

Не са правени проучвания за честотата на заболяването в България. Статистически данни от други европейски страни и САЩ, показват, че разпространението на паническото разстройство е около 2,3 до 2,7% от населението с тенденция към повишаване.

Атаките са много натрапчиви и приспособими. Те се менят постоянно. Достатъчно е човек да получи веднъж такъв пристъп, особено на неподходящо място, например в колата или автобуса, и вече изпада в затворения кръг на своите страхове. От медицинска гледна точка изглежда така, сякаш човек изпитва истински стрес. Когато той изпадне в стресово състояние, което може да е следствие не само от душевна травма, но и от нарушен баланс на веществата в организма, неговите надбъбречни жлези отделят хормони в кръвта. Вкл. и хормона адреналин, който стимулира сърдечната дейност. Обмяната на веществата в организма се засилва, за да изработи колкото може повече енергия – за всеки случай. Защото природата е заложила у нас тази спасителна схема: “стрес – опасност – допълнителни сили за отразяване на агресията или бягство”. Мускулите са напрегнати, сърцето бие често, дишането се учестява… Вслушвайки се в ритъма, се убеждава, че той не е нормален. Това още повече го изплашва. И надбъбречните жлези услужливо отделят нова доза “пришпорващ” адреналин. Сърцето забива още по-силно, неприятните и по-скоро необичайни усещания нарастват. Ето това е причината за паниката. Освен всичко се присъединява страхът от това, че сте в метрото например, дълбоко под земята. Опасявате се, че лекарите от “Спешна помощ” няма да дойдат навреме. Всичко това прави пристъпа непоносим.

В същото време в организма сякаш е заложена бомба – следващия път, усещайки само леко изпотяване в задушния препълнен вагон, страдащият подозира, че идва нов пристъп. И тогава “бомбата” незабавно заработва. И по-нататък тези пристъпи могат да се повтарят все по-често – на два-три часа, или обратното – веднъж на седмица. Те могат да продължат половин минута, но и половин час – всичко зависи и от индивидуалните особености на организма.

Психиатрите и невролозите твърдят, че броят подложени на панически атаки хора непрекъснато расте. Изброените дотук причини плюс социалните ни проблеми буквално хвърлят съвременния човек в обятията на всевъзможни фобии, правят го заложник на вредните навици и рефлекси. Разбира се не е невъзможно да опиша само в една статия всичките прояви на паническите атаки. Те може да са съвкупност от признаци. Може да е само един признак – например силно главоболие, което се проявява в някаква определена ситуация.

Колко често се среща паническото разстройство?

Статистиката показва, че най-общо 15 на всеки 1000 души в общата популация развиват паническо разстройство в даден период от живота си. В различните страни на света тази цифра незначително варира, но като цяло не съществуват значими етнически и расови различия.

Някои от проучванията показват, че на практика в цивилизования свят, всеки трети е имал поне един панически пристъп по някое време от живота си.

Паническото разстройство се среща малко по-често при жени отколкото при мъже, като началото е обикновено в ранната зряла възраст. При мъжете паническото разстройство често е маскирано.

 

Причини:

Няма единна причина за паническо разстройство, обикновено участват няколко фактора.

  • Наследственост – Хората с ПР обикновено имат фамилна анамнеза за тревожни разстройства или депресивни състояния. Никой не знае със сигурност, защо някои членове в семейството го имат, а други не. По скоро е предположение на учените.
  • Биологични фактори – някои медицински състояния (сърдечни аритмии, хипертиреоидизъм, астма, хронично белодробно заболяване и синдром на раздразнените черва) са свързани с паническо разстройство.
  • Химически дисбаланс в мозъка – учените са установили, че някой части на мозъка (лимбичната система изпраща невярна информация до амигдалата), играят ключова роля за появата на страх и тревожност. Те от своя страна предизвикват физически симптоми, които отключват появата на паник атаки водещи до ПР.
  • Вредни навици – пушене, алкохол, неправилно хранене, намалена физическа активност.
  • Отрицателните преживявания – изключително стресови житейски ситуации, като например сексуално насилие в детството, съкращения от работа или смърт на роднина, са свързани с пристъпи на паника
  • Пристъп на паника може да се провокира от излагане на определени стимули (например, виждайки мишка) или места (например, зъболекарски кабинет). Понякога пристъп може да се появи без обективен причинител

 

Симптоми

Паническите атаки са състояние, което не се влияе от сезоните, въпреки че през пролетта и есента пристъпите обикновено зачестяват. Типични емоционални прояви са тревожност, депресия, гняв, избухливост, вътрешно напрежение. Налице са и поведенчески промени като нарушения в апетита, в съня, намалена концентрацията, лесно забравяне. Стресът е виновникът и за заболявания като стомашна язва, гастрит, колит и други заболявания на храносмилателната система.

Става дума за два феномена - „Панически пристъпи” (Паник-атаки) и „Паническо разстройство”. Основната проява на паническия пристъп е внезапно (без ясна провокация, често и през нощта) появил се пристъп на особено интензивна тревожност до степен на ужас, с множество телесни оплаквания, без да е възможно да се открие медицинска причина за това.

Най-честите симптоми на паническия пристъп са:

  • отмаляване
  • сърцебиене и/или ускоряване на пулса
  • чувство на задух или недостиг на въздух
  • страх от моментално настъпваща смърт
  • треперене
  • слабост и/или нестабилност

 

Диагностициране:

За да се постави диагнозата „Паническо разстройство” е необходимо пациентът да е имал поне два неочаквани панически пристъпа, последвани от поне един месец на тревожно очакване на следващ пристъп. Честотата на пристъпите е различна при отделните пациенти - от няколко на ден до един на няколко месеца.

  • Първият водещ симптом е страхът. Страх от внезапна смърт, причинена от сериозна болест - сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, припадък. Има случай обаче, в които става дума за страх от загуба на контрол или престиж;
  • Вторият ключов симптом е тревожно очакване на следващ пристъп. Появява се след първия или първите няколко пристъпа;
  • Третият симптом - избягващо поведение, свързано със ситуации или обекти присъствали по време на паническия пристъп;

Агорафобия може да предшества или да се появи след паническия пристъп. По принцип наличието на Агорафобия се приема за по-тежко състояние.

Думата има гръцки произход (Агора- площад). Чувство на повишена тревожност, свързана с места или ситуации, от които е трудно или невъзможно да се излезне, или в които е недостъпна помощ в случай на настъпил панически пристъп или подобни симптоми. Например: излизане от дома сам, присъствие в тълпи, стоене на опашка, пътуване в градски траспорт и т.н.

Степените на Агорафобия могат да бъдат:

  • лека - при която пациентът не нарушава житейския си стереотип, въпреки страха и напрежението;
  • умерена - при която стила на живот е щадящ с цел избягване на провокиращи пристъпа ситуации;
  • тежка - живота на боледуващия е ограничен, дейностите са сведени до минимума на функциониране в рамките на дома.

Пациентите с паническо разстройство за склонни към депресивни разстройства, злоупотреба с алкохол и лекарства (най-често бензодиазепини), които временно облекчават симптомите на повишена тревожност.

Повечето пациенти вярват, че имат сериозно телесно заболяване, въпреки липсата на „доказателства” при различните консултации и изследвания. В същото време близките по правило отричат каквито и да било симптоми.

Преди да се постави диагнозата „Паническа атака” трябва (ако не са направени предварително) да се проведат консултации за изключване на други сериозни телесни заболявания. Паническите пристъпи могат да наподобяват, да маскират или да бъдат прикрити от заболявания като тиреотоксикоза, артериална хипертония, феохромоцитом, исхемична болест на сърцето със стенокардни болки, патология на шийните прешлени и др.

Неразпознаването на паническите пристъпи често подлага пациентите на множество тежки и инвазивни изследвания, забавя лечението, намалява съдействието на пациентите, поради изчерпване и загуба на доверие.

 

Лечение:

Два са основните терапевтични метода - медикаментозно лечение и психотерапия. В зависимост от тежестта и продължителността на заболяването, особеностите на боледуване при отделния пациент, може да се предпочете само единия метод, да бъдат приложени последователно и/или едновременно.

Как се провежда медикаментозното лечение?

  • начална фаза - продължава 8-12 седмици, началното подобряване на симптомите се появява между втората и четвъртата седмица. Лечението започва с антидепресант със или без бензодиазепинов препарат. Лечението с бензодиазепини трябва да е не по-дълго от два месеца, поради риска от лекарствена зависимост.
  • фаза на стабилизация - обичайно с продължителност 3-6 месеца. В тази фаза се преодолява остатъчната симптоматика като очакваща тревожност, фобийни преживявания;
  • фаза на стабилност - продължителност 1-2 години, в която се провеждат периодични срещи с психиатър (психотерапевт) като профилактика след спиране на медикаментозното лечение.

Ако симптомите присъстват въпреки провежданото адекватно лечение повече от 6 месеца следва да се обсъди терапевтична резистентност;

Психотерапията може да започне паралелно още от началото на медикаментозната терапия. Повечето проучвания показват по-добра ефективност при съчетаване на двата лечебни метода, в сравнение на всяка терапия самостоятелно. При наличие на агорафобия се прилага т.нар. метод на десензибилизация. Прилагат се техники, обучаващи пациента в правилно дишане и релаксация.

Дали ще изберете когнитивно–поведенческа терапия или НЛП терапия трябва да знаете, че и двата метода са подходящи и са взаимодопълващи се. Терапията ви учи да променяте вашите мисли и действия, така че да можете да разбирате правилно какво предизвиква паник атаките за да може да управлявате вашия страх.

Когнитивно-поведенческата терапия помага да се разрушат условно рефлекторни връзки и да се преодолее страхът, причиняващ паник атака.

В допълнение към терапията може да включите следните процедури за самопомощ, когато сте си у дома, за да намалеят симптомите на паническо разстройство:

  • Редовни физически упражнения
  • Продължителен сън за отпочиване на тялото
  • Намаляване или спиране на стимуланти като кофеин, никотин
  • Дишане в хартиена кесия
  • Медитация

Други методи, свързани с повлияване на вътрешни конфликти, негативно мислене, семейни или професионални проблеми, могат да осигурят повлияване на предпоставките за възникване на пристъпите. Психотерапията не е „безобиден” метод на лечение. Трябва да бъде осъществявана от обучени терапевти - клнични психолози или психиатри със съответните допълнителни квалификации за провеждането й.

В аптеките няма лекарства против паническа атака. Обаче в леките случаи помага самовнушението. Когато страдащият от пристъпи човек не падне духом, не се поддаде на предчувствието за поредната атака. А точно обратното – той “се открива” за тази ситуация – казва си едва ли не: “е, нека видим какво ще покажеш този път!” Затова не забравяйте, че от панически атаки не се умира. Обаче този предлаган от психиатрите и психотерапевтите нелекарствен метод (те го наричат парадоксална интенция), за съжаление не е подходящ за всички. Бедата е в това, че част от подложените на панически разстройства хора страдат от различни видове неврози.

Странични ефекти

За странични ефекти обикновено се говори при лечението на паническо разстройство с медикаменти. Прилагането на антидепресанти или бензодиазепини има известни негативи, за които може да се говори отделно. Немалко потребители, които са имали единични паник атаки или са развили паническо разстройство, споделят за различни неприятни последици от терапиите с медикаменти. Най-честите оплаквания са свързани с това, че при спиране на медикаментите паник атаките се подновяват, или че се развива привикване към някои от тях.

За разлика от медикаментозната терапия, алтернативното лечение с билки, хомеопатия или есенциите на д-р Бах, няма подобни негативи и по тази причина популярността му расте. Лошото е, че и броят на хората, у които се отключва паническо разстройство, също тревожно нараства.

 

Хомеопатия:

Един от ефективните начини да намалим нивото на стреса е хомеопатията. стресбел е хомеопатичен продукт – специалитет за повлияване на нервни състояния и емоционален дисбаланс. Изключително подходящ при тревожна напрегнатост, емоционална лабилност, раздразнителност, нарушения на съня – всички те са част от проявленията на паническите атаки. Комбинираните съставки на стресбел, благодарение на които отново „влизаме в ритъм“и повишаваме нивото на серотонина са Ignatia Amara – за фините и чувствителни хора подложени на силен емоционален стрес, Gelsemium Sempervirens – подходящ за кризите на тревожност, съпроводени с усещане на безпомощност, напрежение в главата, недостиг на въздух, Кalium Iodatum – при остро настъпило или хронично безсъние, Sticta Pulmonaria – при притеснителни и тревожни хора в състояние на декомпенсация.

Освен за възрастни, подложени на стрес и чести панически атаки, продуктът може да се ползва от деца над 3 години, проявяващи неспокойно поведение. Приемът и за възрастни, и за деца е по 2 таблетки 3 пъти дневно. При тревожни кризи може да се приема на всеки час по една таблетка. Таблетките се поставят в устата до пълното им разтваряне, като се спазва единствено правилото в устата няма аромати от храни и напитки.

 

Билколечение:

  • Капки на Бах и действие на „Гарвански лук“. Лечението с цветни есенции – т.н. капки на д-р Едуард Бах, е признато от Световната здравна организация като успешна алтернативна терапия на различни заболявания. Атакувани са психични проблеми и отслабена имунна система. У нас са популярни т.н. “спешни капки на д-р Бах” – комбинация от пет цветни есенции, която подпомага психиката и балансира жизнените сили в състояния на стрес. Спешните капки обикновено се използват по схема само в рамките на един ден.
  • Моноесенцията “Гарвански лук” (Star of Bethlehem) е едно от възможните решения, въздействащи при паническо разстройство. Очакваният от приложението ефект е успокоение – при необяснимо отчаяние и страх, провокиран от стари травми. Съдържат биоактивни компоненти от диворастящи цветя, гарвански лук, био-бренди. При паник атака или страх от паник атака може да се разтворят 12 капки в литър вода и да се приема профилактично на глътки, или “ударно” да се изпие чаша вода с 4 капки.
  • Демир бозан. Билковата комбинация Демир бозан е сочена като успешно натурално средство за преодоляване на паническо разстройство. Билките трябва да се приемат поне един месец, за да се почувства ефектът от въздействието на Демир бозан: той се изразява в разреждане на паник атаките и в по-лесното им преодоляване чрез техники, усвоени на сеанси с психотерапевт. Демир бозан е комбинация от котешка стъпка, царевична коса, великденче, хвощ, глог, спиреа. Пропорциите са тайна на производителя, а има и секретен компонент – затова не е добра идея да се разчита на самодейност.
  • Мента, глог и валериан. Комбинацията мента, глог, валериан се използва успешно при невротични смущения, при нарушения на сърдечно-съдовата дейност, спазми на гладката мускулатура, стрес, безсъние, тревожност. Комбинацията се предлага под формата на билкови таблетки или на тинктура. От тинктурата се вземат при необходимост 20 капки в малка чаша с вода – 100 мл, или върху бучка захар. Това се прави до три пъти дневно. От таблетките се приемат не повече от четири на ден, след хранене.