СПИН

СПИН е открит като заболяване за пръв път през 1981 год. в Ню Йорк и в днешни дни вече се говори за СПИН-епидемия. СПИН всъщност е най-напредналият стадий на инфекцията с HIV. Болен от СПИН означава заразен с HIV-вируса, в кръвта на който се откриват по-малко от 200 CD4 T-лимфоцити на микролитър и който страда от едно или повече от 26 определени състояния. Повечето от тези състояния са опортюнистични инфекции, причинени от бактерии, вируси, гъби, паразити и други микроорганизми. Опортюнистичните инфекции могат да засегнат всеки орган, срещат се често при болните от СПИН и същевременно почти не се наблюдават при здрави хора (с нормална имунна система). При болните от СПИН опортюнистичните инфекции са често изключително тежки и животозастрашаващи.

Разграничават се три стадия на HIV инфекцията:

първият стадий на инфекцията - първична инфекция или остър HIV синдром - се развива в рамките на няколко седмици след заразяването с вируса HIV, характеризира се с оплаквания, подобни на тези на грипа или инфекциозната мононуклеоза и обикновено преминава за няколко седмици.

стадий на безсимптомна инфекция (т.е. инфекцията с HIV е налице и вирусът прогресивно унищожава своите "клетки-мишени", но заразеният няма оплаквания, тъй като все още имунната система се справя с микороорганизмите, които се намират в околната среда и нормално ежедневно ни атакуват), който продължава средно 8 до 10 години.

третият стадий настъпва, когато имунната (защитната) система е потисната до такава степен, че се развиват най-различни инфекции и усложнения със съответните оплаквания (симптоми). Именно този стадий се нарича СПИН (Синдром на Придобитата Имунна Недостатъчност). Симптомите (оплакванията) на болните се причиняват от усложненията на СПИН, които включват една или повече "необичайни" инфекции (за хора с нормална имунна система) или ракови болести, тежка загуба на тегло и снижаване на интелекта (нарича се деменция).

 

Симптоми:

HIV инфекцията причинява най-разнообразни оплаквания в зависимост от стадия, в който се намира:

  • Стадий на първична HIV инфекция или остър HIV синдром - този стадий протича с наличие на симптоми в около половината от случаите (у останалата половина не се наблюдават никакви оплаквания). Те са изразени в различна степен, обикновено се появяват няколко дни след момента на заразяване и траят най-често около 2 седмици (от 2-3 дни до няколко месеца). Симптомите на първичната HIV инфекция наподобяват тези на грипа или на инфекциозната мононуклеоза (това става често рпчина за поставянето на такава диагноза при търсене на лекарска помощ в този ранен стадий): висока температура, възпалено гърло, кожен обрив, гадене и повръщане, липса на апетит, диария, отпадналост и умора, главоболие, болки в мускулите и ставите и подуване на шийните лимфни възли. Обикновено тези оплаквания отшумяват от само себе си в рамките да две седмици до два месеца. В малък процент от случаите този ранен стадий на HIV инфекцията може да се изяви тежко като менингит (възпаление на обвивките на главния мозък), което да наложи приемане в болница. През този период заразените най-често не подозират за налчието на HIV инфекция, а същевременно вирусът се намира в големи количества в кръвта им и гениталните секрети, което ги прави изключително заразноопасни.
  • Стадий на безсимптомна инфекция - в този период (може да трае от няколко месеца до повече от 10 години, обикновено е около 8-12 години) заразените нямат никакви оплаквания и откриването на HIV инфекцията може да стане само чрез извършване на лабораторни изследвания. През този период вирусът продължава да унищожава Т-хелперните лимфоцити, но все още имунната система е достатъчно силна за да се бори с разлчините микроорганизми и ракови заболявания. При децата, заразени от майките си по време на бременността или раждането безсимптомният стадий продължава обикновено около 2 години.
  • На прехода между безсимптомния стадий и стадия на СПИН и усложненията му се развива състояние, определяно от някои като отделен стадий - стади на увеличените лимфни възли по цялото тяло. Всъщност, отделните стадии на HIV инфекцията не са рязко разграничени един от друг, а оплакванията се задълбочават и развиват с напредващото отслабване на имунната система и способността на организма да се бори с инфекции и раково израждащи се клетки. С постепенното намаляване на броя на CD4+ клетките може да се развие увеличение на лимфните възли по цялото тяло (обикновено трае повече от три месеца) и кожни проблеми като себореен дерматит и пърхот, язвички и афти в устата и по гениталиите и др. Наблюдават се също и появяващ се отново и отново обикновен херпес, херпес зостер. Умного от болните през този стадий на инфекцията се появява диария, дълготрайно умерено повишена температура, почти постоянно изпотяване, необяснима загуба на тегло, болки в ставите и мускулите и умора, чести кожни обриви, чести инфекции (предимно в устата и на половите органи), които трудно се поддават на лечение, отслабване на краткосрочната памет и др. Може да се активира наново стара туберкулозна инфекция (още преди настъпването на стадия на СПИН). При заразените деца в този период може да се наблюдава забавяне на растежа и често боледуване от инфекциозни заболявания.
  • Стадий на развит Синдром на Придобитата Имунна Недостатъчност (СПИН) - при спадане на броя на CD4+ лимфоцитите под критичния праг от 200 в микролитър кръв, обикновено се разгръща картината на СПИН, която от своя страна може да е много разнообразна.

Описнаи са 26 на брой състояния, които са изключително характерни за стадия на СПИН и същевременно почти не се наблюдават при хора с нормална имунна система:

  • развиват се различни бактериални, вирусни и гъбични опортюнистични инфекции, които се изявяват като пневмония, диария, възпаление на очите или менингит (възпаление на мозъчните обвивки). Едни от най-честите причинители на тези опортюнистични инфекции са гъбичкита кандида, хистоплазма и кокцидиомицес, вирусът на обикновения херпес и цитомегаловирусът, микобактерий авиум и паразитът пневмоцистус карини. Децата, болни от СПИН могат да развият както същите опортюнистични инфекции (като при възрастните) така и тежко протичащи форми на инфекциите, от които боледуват всички, принципно здрави деца.
  • развиват се злокачествени заболявания - рак на маточната шийка, сарком на Капоши (вид рак, представящ се като окръглени, тъмно чвервени или кафяви петна по кожата и в устата), някои видове не-Ходжкинов лимфом и мозъчен лимфом. Болните от СПИН са силно предразположени към развитие на посочените злокачествени заболявания.
  • развива се мозъчно заболяване, в резултат на директното увреждащо действие на вируса HIV върху мозъка, включващо деменция или прогресивна многофокална левкоенцефалопатия.
  • силно изразено отслабване на тегло (изконсумиране на тялото)
  • развива се белодробно заболяване при деца болни от СПИН - белодробна лимфоидна хиперплазия или лимфоидна интерстициална пневмония
  • Най-честите оплаквания на болните от СПИН, свързани с някои от посочените по-горе състояния, са:
  • кашлица и недостиг на въздух
  • припадъци и загуба на координация
  • болезненео и трудно преглъщане
  • объркване и лесно забравяне
  • тежка и постоянна диария
  • трайно повишена темпеартура
  • отслабване и загуба на зрението
  • гадене, болки в корема и повръщане
  • отслабване на тегло и силно изразена умора
  • тежко главоболие и скованост във вратаома

СПИН може да протича изключително тежко през цялото време при някои хора, докато при други могат да се наблюдават фази на животозастрашаващи болестни състояния, последвани от период на нормално или почти нормално състояние.

 

Диагностициране:

Обърнете се към лекар ако смятате, че сте влезли в контакт с кръвта или гениталните секрети на болен от СПИН или заразен с HIV. Понастоящем съществуват тестове за HIV, които всеки може да си направи вкъщи, но в България засега те не са широко разпространени. Потърсете лекар за да се тестувате за HIV и да обсъдите възможностите за предпазване от заболяването ако сте имали рисков сексуален контакт с човек, за който не сте сигурни , че не е заразен с HIV или прибягвате до инжектиране на наркотици или други вещества.

Обърнете се към лекар и ако забележите някои от симптомите на различните стадии на HIV инфекцията, описани по-горе като например дълго продължаваща необяснима повишена температура, подуване на лимфните възли по цялото тяло за повече от 2-3 месеца, необяснимо отслабване на тегло и т.н.

Потърсете лекар и ако спадате към някоя от рисковите групи за заразяване с HIV и развитие на СПИН за да обсъдите с Вашия лекар мерки, които можете да предприемете за Вашата и тази на Вашите интимни партньори безопасност. Медицинска помощ трябва да бъде потърсена и ако сте заразена с HIV и забременеете.

В случай, че прецените, че имате нужда от лекарска помощ, се обърнете към Вашия личен лекар. Ако прецени, че е необходимо, той ще Ви насочи към лекар-специалист. В случая това е инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от всички инфекциозни болести) или вирусолог (специалист по вирусните инфекции и заболявания). В България има определени лекари-инфекционисти и болнични центрове, тясно специализирани и занимаващи се с проблемите на HIV и СПИН.

Диагнозата "HIV инфекция" се поставя въз основа на оплакванията и резултатите от кръвните изследвания, а доста често това става случайно при рутинни изследвания без да има каквито и да било оплаквания. За диагнозата "СПИН" трябва да се докаже налична инфекция с HIV-вируса в комбинация с определени оплаквания, наличие на някое характерно за СПИН състояние и определени промени в имунологичните изследвания.

При първата си среща с Вас, лекарят ще Ви разпита подробно за възможните рискови фактори за налична инфекция с HIV. Важна е информацията за Вашите сексуални партньори, ползването или не на презервативи при осъществяване на полов акт, осъществяване на хомосексуален контакт с мъже, използване на общи игли и спринцовки при инжектиране на наркотици и други вещества, претърпяни кръвопреливания или преливания на кръвни продукти, професия и др. Лекарят ще Ви разпита и за Вашите оплаквания като повишена температура, отслабване на тегло, болки по мускулите и ставите, главоболие, умора, кашлица, недостиг на въздух, диария и болести, от които сте страдали напоследък както инфекции, кожни обриви, пневмонии, ракови заболявания и др.

Ако спадате към някоя от рисковите групи за заразяване с HIV или лекарят подозира, че може да сте заразени с HIV , могат да Ви бъдат направени редица изледвания:

  • рутинните кръвни и уринни изследвания не показват съществени отклонения, в тях могат да се открият промени, сочещи някаква вирусна инфекция в организма
  • за доказване на опортюнистични инфекции и тяхните причинители се извършват микробиологични изследвания - изследване на секрети и парченца тъкан от тялото за наличието на необичайните бактерии, гъби, паразити и вируси, предизвикващи опортюнистичните инфекции
  • имунологични изследвания - те показват различните параметри на елементите на имунната система, При HIV и СПИН могат да се открият намален брой CD4+ лимфоцити и променени съотношения между отделните видове имунни клетки.
  • серологични изследвания - диагнозата "HIV инфекция" или "СПИН" се доказва чрез серологични изследвания; те търсят в кръвта на пациента специфични антитела, насочени срещу вируса HIV или откриват директно вирусни частици. Рутинното изследване за HIV/СПИН е от типа ELISA и открива антитела срещу HIV. Антителата срещу HIV се изработват за 3 до 6 месеца след заразяването, т.е. отрицателен резултат от изследване, проведено по-рано от 6 месеца след рисков сексуален или друг контакт не отхвърля със сигурност HIV инфекция. Тъй като HIV/СПИН е сериозна диагноза, резултатите от ELISA теста за антитела срещу HIV се потвърждават от повторно, по-точно изследване, наречено Имуноблот. Това изследване също изследва антитела срещу HIV, което означава, че резултатът може да е фалшиво отрицателен през първите 6 месеца от рисковия контакт със евентуално заразен от HIV или болен от СПИН.
  • За потвърждаване на диагнозата "HIV инфекция" след положителни резултати от посочените по-горе тестове както и за поставяне на диагнозата в интервала до 6 -ия месец от предполагаемото заразяване се извършва изследване на вирусната рибонуклеинова киселина (РНК) в кръвта или т. нар. "вирусен товар". Това изследване открива директно вируса и е способно да посочи диагнозата още по време на първичната HIV инфекция (или остър HIV синдром), когато тестовете за антитела срещу вируса са отрицателни. Това е важно, тъй като заболяването показва по-благоприятно протичане и по-дълга преживяемост при ранно започнато лечение. Изследването на вирусната РНК се прилага и за преценка на състоянието на кърмачетата, родени от заразени с HIV или болни от СПИН майки. Тези деца могат да бъдат заразени или не с вируса HIV, но всички те носят в кръвта си (в продължение на няколко месеца) антитела срещу вируса, предадени от майката. Преди 15-месечна възраст, диагнозата HIV инфекция може да се постави само чрез изследване на евентуално наличие на вирусна РНК в кръвта на бебето. Смята се, че след тази възраст децата се "изчистват" от майчините антитела и при налична инфекция вече образуват свои собствени антитела срещу HIV.

 

Лечение:

Не съществува окончателно излекуване от HIV и СПИН. Лечението на HIV/СПИН непрекъснато се развива и усъвършенства с откриването на нови лекарства и прилагането им в различни схеми. Въпреки това СПИН е един от най-сериозните проблеми, които съвременнтата медицина трябва да реши. Целта на лечението е да сведе до минимум размножаването на вируса HIV, в резултат на това да се повиши броя на CD4+ лимфоцитите, да се подсили имунната система и да се забави прогресирането на инфекцията в заболяване със съответните симптоми, от една страна, и да се лекуват или профилактират (да се вземат мерки против появата им) опортюнистичните инфекции и характерните за СПИН състояния, от друга. Лечението трябва да забави настъпването на СПИН и да осигури на болните добро качество на живот. Лечението на HIV/СПИН е комплексно и най-общо включва:

  • противовирусно лечение
  • лечение на опортюнистичните инфекции и състоянията, свързани със СПИН (напр. злокачествени заболявания)
  • профилактика на опортюнистичните инфекции при спадане на защитните сили до степен, че тяхната поява се очаква с голяма вероятност
  • обуение на пациентите по отношение на предпазни мерки, стриктно спазване на лечебните схеми, приучаване за "съжителстване"с болестта и страничните ефекти на лечението и др.

Противовирусното лечение се осъществява с медикаменти, които съставят т.нар, антиретровирусна терапия (името произлиза от принадлежността на HIV към семействотот на Ретровирусите). Това лечение не може да "излекува" окончателно заразените от HIV и болните от СПИН и се характеризира с немалко краткосрочни и дългосрочни странични ефекти (някои от дългосрочните странични ефекти дори още не са известни, тъй като значителна част от лекарствата се прилагат отскоро), но постига много добри резултати. Съществуват няколко групи противовирусни лекарства, които атакуват различни фази на процеса на размножаване на вируса в човешките клетки:

  • нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза - те блокират действието на един ключов вирусен ензим, наречен обратна транскриптаза, който позволява на HIV да зарази човешките клетки (особено CD4+ лимфоцити). Обратната транскриптаза превръща собствения генетичен материал на вируса, който е молекула РНК в човешки генетичен материал, който представлява дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК). Тази човекоподобна ДНК става част от генетичната информация на заразената клетка и тя започва да произвежда копия на вируса "смятайки" ги за собствени белтъци. Тези нови копия впоследствие напускат клетката при нейната смърт и заразяват други клетки. Към тази група лекартсва спадат zidovudine, didanosine, stavudine, abacavir and lamivudine и някои комбинации между тях. Най-честите им старнични ефекти са гадене и повръщане, периферна невропатия с болки по крайниците, намалено производство на червени и бели кръвни клетки от костния мозък (анемия), възпаление на панкреаса с болка в корема, рядко, но опасно развитие на млечно-кисела ацидоза, липодистрофия с натрупване на мастна тъкан по определени места на тялото, развитие на чернодробна стеатоза (натрупване на много масти в черния дроб) и др.
  • нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза - механизмът им на действие е същият като посочения по-горе. Тук спадат tenofovir и др.
  • протеазни инхибитори - тези медикаменти блокират друг важен ензим на HIV вируса, наречен протеаза. Този ензим играе важна роля при крайното производство в човешката клетка на вирусни копия, готови да заразят нови клетки. Тоест, вирусът вече е заразил определено количество клетки, но се възпрепятства инфектирането на нови. Към тази група лекарства спадат saquinavir (Invirase, Fortovase), ritonavir (Norvir), indinavir (Crixivan), nelfinavir (Viracept), Atazanavir (ReyatazTM), amprenavir (AgeneraseTM) и някои комбинации между тях. Най-честите им странични ефекти са гадене и диария, покачване на мастите в кръвта, повишено образуване на камъни в бъбреците, повишаване на кръвната захар и др.
  • не-нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза като nevirapine (Viramune) и efavirenz (Sustiva). Сред най-честите им странични ефекти са обриви, възпаление на черния дроб, замаяност, обърканост, лесна уморяемост и др.
  • фузионни инхибитори - тези медикаменти пречат на свързването на HIV с човешката клетка и проникването му в нея. Тук спада лекарството enfuvirtide (Fuzeon). Това е най-съвременната група антиретровирусни лекарства, които се "пазят" за болни, които са резистентни (не се повлияват) от другите лекарства и комбинациите между тях. Лекарството се прилага като подкожна инжекция и най-честият му страничен ефект е зачервяване и болка, много рядко развитите на инфекция на мястото на убождането.

Стремежът при осъществяването на антиретровирусното лечение е да се постигне забавяне на размножаването на вируса с намаляване на броя на вирусните частици в кръвта, да се подсили имунната система и да се забави прогресията на заболяването към изява на типичните за СПИН опортюнистични инфекции и състояния като ракови заболявания с цената на най-малко странични ефекти от лечението. Друг голям проблем на антиретровирусното лечение е развитието на резистентност на HIV към използваните лекарства (вирусът не се повлиява от тези лекарства; най-често причината е мутиране на вируса). За да се постигнат целите на лечението и да се сведе до минимум възможността за резистентност се правят комбинации от няколко антиретровирусни лекарства (обикновено 3 и повече), които се прилагат по определени схеми. Обикновено "гръбнакът" на всяка комбинация са няколко (най-често 3) лекарства от групите на нуклеотидните и нуклеозидните инхибитори на обратната транскриптаза и няколко лекарства от групата на протеазните инхибитори. Най-често прилаганата в днешно време комбинация се нарича HAART (високо активна антиретровирусна терапия) и включва 5 медикамента. Тя се използва най-вече при започването на лечение.

Възможна е смяна на комбинацията или подмяна на един медикамент с друг в зависимост от повлияването на пациента, данните от изследванията на вирусния товар и CD4+ лимфоцитите, риска за развитие на резистентност на вируса, появата на тежки странични ефекти и т.н.

Важен е избора на момента, в който да се започне лечението против HIV. Рано приложеното лечение, след ранна диагноза също не може да излекува напълно от вируса, но постига по-добри резултати. По-дългото прилагане на лечение, от друга страна, крие по-голям риск от изява на странични ефекти. Лечението може да се променя според постиганите резултати, но пълното му преустановяване обикновено не е възможно, тъй като вирусът не се очиства от организма (той продължава да присъства в клетките на лимфните възли, тестисите, мозъка, ретината и др.) и спирането на лечението може да доведе до повторен "разцвет" на HIV инфекцията. Схемата на веднъж започнато лечение трябва да се спазва изключително стриктно от болния (иначе се повишава рискът за развитите на резистентност и се влошават резултаите), т.е. необходимо е много активно участие и сътрудничество от негова страна в лечебния процес. Лечението налага често проследяване на болните от лекар-специалист с извършването на определени изследвания.

За проследяване състоянието на болния и ефекта от лечението се изследват най-често 2 показателя:

  • броя на CD4+ клетките в кръвта - от този резултат се правят изводи за потиснатостта на имунната система и защитните сили на организма
  • вирусния товар (или количеството вирусна РНК в кръвта на болния) - това е показател за активността на размножаването на вируса, ако се регистрира висок вирусен товар може много скоро да се очаква спадане на броя на CD4+ лимфоцитите

Тези два показателя предоставят информация и относно хода и прогнозата на инфекцията, риска за развитите на опртюнистична инфекция и т.н. При всеки преглед се следи и общото състояние на болния, търсят се белези на развиваща се опортюнистична инфекция или друго характерно за СПИН състояние (рак, деменция), правят се необходимите изследвания за това и се вземат своевременни мерки.

Лечението на опортюнистичните инфекции се извършва с различни антибиотици, противогъбични, противовирусни и антипаразитни лекарства и комбинации от тях. Заразените с HIV, които развият сарком на Капоши, лимфоми или други видове рак и злокачествени заболявания се лекуват с лъчетерапия, химиотерапия, инжектиране на алфа-интерферон, по-рядко хирургична операция и др.

При редовното проследяване на болните, изследването на броя на CD4+ лимфоцитите може да покаже кога техният брой спада под критичната граница за развитите на дадена опортюнистична инфекция. В такива случаи се започва профилактика с определен антибиотик, противогъбично, противопаразитно или противовирусно лекарство преди изявата на самата инфекция.

Спорен е въпросът дали трябва да се прилага антиретровирусно лечение при хора, които са имали инцидентен контакт (сексуален контакт или контакт с кръв) със заразен с HIV или болен от СПИН. Понастоящем в някои от развититие страни се прилага такова лечение за 4 седмици след убождане или порязване на медицински персонал при работа с кръв или телесни секрети на болен. Това лечение трябва да започне в рамките на 2 часа от убождането. Аналогично на това, някъде се правят опити за прилагане на такова лечение след сексуален контакт със заразен от HIV. Рискът от заразяване с HIV след един единствен контакт е около 5%. Засега липсват убедителни доказателства, че прилагането на лечение веднага след контакт с вируса може да предотврати развитието на инфекция.

Без лечение рискът за заразяване на новороденото от инфектирана майка достига до 30%. Понастоящем се смята, че с изключение на първото тримесечие на бременността (тогава съществува по-висок риск за предизвикване на уродства и тежки увреждания на плода) лечението на бременната трябва да се озъществява както при HIV заразени жени, които не са бременни. Със съвременното лечение рискът за предаване на инфекцията може да спадне до 5%. Съчетанието на HIV инфекция и бременност налага вземането на редица мерки по време на проследяване на бременността от специализиран в тези проблеми акушер-гинеколог. Все повече се налага тенденцията за разждане чрез Цезарово сечение (по-малък контакт на преминаващия през тесните родови канали плод с кръв и генитални секрети на майката) при бремении с голяма стойност на "вирусния товар" (т.е. много активна в момента инфекция). Възможно е да се обсъди и аборт по медицински показания. Майката не трябва да кърми бебето след раждането.

Конвенционалното лечение е свързано със силни лекарства, които дават надежда за забавяне на развитието. Проблемът е, че подобни лекарства добавят токсини към вече изтощената имунна система. Учените днес са обнадеждени, че новата лекарствена комбинация може да държи под контрол болестта и този подход изглежда помага на някои пациенти. В момента обаче никой не знае какъв ще бъде ефектът от продължителната употреба на тези лекарства.

 

Какви мерки трябва да предприемат болните от СПИН и заразените с HIV?

  • Желателно е всеки, който спада към някоя от изброените по-горе рискови групи от населението да се изследва за наличие на антитела срещу HIV. В България съществуват редица центрове, в които изследването се извършва анонимно и напълно безплатно.

  • Заразените с HIV и болните от СПИН трябва да избягват употреба на общи игли и спринцовки с други хора, орален, вагинален или анален сексуален контакт с мъж или жена без предпазни средства като презерватив или други латексови бариери, трябва да уведомяват сексуалните си партньори за състоянието си, да избягват употребата на общи ножчета за бръснене или четки за зъби, да уведомяват за състоянието си при посещение при лекар, стоматолог, предстоящо извършване на операция или кръвна манипулация, при правене на татуировки, пиърсинг и др.
  • Страдащите от HIV инфекция трябва възможно най-бързо да потърсят лекарска помощ ако развият оплаквания като висока темература, недостиг на въздух, храчене на кръв, тежка диария, тежка болка в гърдите или корема, тежка обща отпадналост, тежко главоболие, припадъци, обърканост, промяна в паметта и др. Всички тези могат да свидетелстват за развитие на животозастрашаващо състояние, което налага преценка и евентуално лечение в болнични условия.
  • Болните от HIV/СПИН, които провеждат лечение трябва стриктно да спазват схемата за провеждането му, да се явяват редовно за проследяване и изследване при лекуващия ги лекар и да съобщават за появили се странични ефекти.
  • Заразените с HIV жени, които забременеят, трябва да потърсят помощ от специализиран в тези проблеми акушер-гинеколог.

 

Усложнения:

Усложненията на СПИН представляват развиващите се тежки опортюнистични инфекции (с причиняващи ги бактерии, вируси, гъбички и паразити), тежкото засягане на главния мозък и нервната система с развитие на деменция и развитието на злокачествени заболявания (лимфоми, рак на маточната шийка и др.) HIV инфекцията е доживотно заболяване. Не е възможно излекуване от HIV. Антиретровирусното лечение успява да потисне размножаването на вируса до степен, в която имунната система на организма остава способна да се пребори с причинителите на инфекции и с развиващи се злокачествени заболявния като рак. Въпреки това, болният може да развие резистентност към лечението (да не се повлиява повече) и HIV инфекцията да прогресира до Синдром на Придобитата Имунна Недостатъчност. Ако не се прилага лечение или се прилага такова само с един антиретровирусен препарат HIV инфекцията прогресира до СПИН за средно 10 години. При около 1/5 от HIV заразените (тези с най-висок вирусен товар) СПИН се развива за около 5 години след заразяването с HIV. В 2% от заразените, СПИН може да се развие след 12 и повече години. При веднъж развил се СПИН, средната преживяемост е около 3 години (варира в голяма степен между отделните болни).

 

Профилактика:

Въпреки продължаващите огромни усилия за изработване на ваксина срещу HIV, понастоящем официално одобрена такава не съществува. За предпазване от заразяване с HIV и развитието на изключително тежкото заболяване СПИН трябва да се избягва рисково поведение. Предпазните мерки, които трябва да се съблюдават са:

  • избягване на случайни сексуални контакти (орален, вагинален, анален, хомосексуален или хетеросексуален), особено без използване на презерватив
  • правилно използване на презерватива (например, презервативът трябва да се сложи на мъжкия полов член веднага след постигането на ерекция, още преди всякакъв контакт с гениталната област или устата, отделящите се преди изпразването секрети също съдържат вируса HIV в голямо количество и са заразноопасни); въпреки това използването на презерватив не гарантира 100% безопасност при сексуален контакт със заразен с HIV
  • избягване на честата смяна на сексуалните партньори
  • безопасен секс по отношение на HIV (но не и по отношение на други, предавани по полов път заболявания!) без презерватив е възможен при двойка постоянни партньори след изследване и на двамата за HIV антитела, 6 месеца след последния им сексуален контакт с друг партньор.
  • да се избягва попадането на кръв, сперма, урина, вагинален секрет или изпражнения по лигавицата на ануса и правото черво, вагината и влагалището, пениса, устата и дори очите.
  • избягване употребата на общи игли и спринцовки при инжектиране на наркотици или други вещества
  • спазване на правила за безопасна работа ако сте здравен работник, работите в студио за правене на татуировки, пиърсинг и др. (носене на латексови ръкавици, носене на предпазни очила и т.н.)
  • направете си тест за антитела срещу HIV ако спадате към някоя от рисковите групи или ако сте имали еднократен сексуален контакт, който оценяте като "не безопасен" или "рисков". Изследването се извършва напълно анонимно и абсолютно безплатно в редица центрове в България.
  • Стойте далеч от всичко, което отслабва имунната система, включително лекарствата, стреса, маргарина и захарта. Изследванията показват, че след като бъде консумирана, захарта потиска активността на антителата за няколко часа. Това означава, че консумацията на захар редовно излага на риск здравето на имунната система. По-точно – изследванията показват, че захарта парализира фагоцитозната активност на имунните клетки. Така тези клетки не са в състояние да обграждат и унищожават бактериите и вирусите. Голямото количество захар се свързва с млечницата. Забележете, че захарта се прикрива в много храни под формата на захароза, фруктоза, малтоза, царевичен сироп и декстроза. Всичките тези форми са вредни за здравето. Не трябва да се употребява кофеин, алкохол и цигари. Ако в храната има животински протеини, то те трябва да се приемат отвреме навреме. Те са носители на антибиотици и стероиди, които отслабват имунната система.

  • Млечните продукти и по-специално прясното мляко може да действат възпалително и трябва да се избягват от хора със слаба имунна система.

Запомнете, че спазването на тези мерки е изключително важно във всички случаи, тъй като голяма част от заразените с вируса на СПИН нямат никакви оплаквания и дори не подозират за това.

 

Хранителен режим

При пациентите, борили се дълго време с болестта, оцеляването не е било свързано напълно с фармацевтичните продукти. Те са подобрили храната и начина си на живот, за да получат максимално здравословен ефект. Освен това те имат положително мислене относно бъдещето си.

Под ръководството на холистични терапевти пациентите със СПИН трябва да изградят множество здравословни навици, които стимулират имунната система до нормалната й активност. В различно време и при различни индивидуални потребности могат да бъдат необходими различни лекарства. Описаните тук терапии са имуностимулиращи, антибактериални, антивирусни, антимикробни и нетоксични или минимално токсични.

Всеки има нужда от добър хранителен режим, но когато човек има сериозно отслабване на имунната система, висококачественото хранене е незаменимо. Това означа консумиране на екологично чиста вегетарианска или полувегетарианска храна и филтрирана вода.

  • Въглехидратните комплекси трябва да са в основата на диетата. За разлика от простите захари тези храни са близо до естествената им форма, когато се приемат от организма и действат подсилващо на имунната система. Съществува богат избор от зърнени храни, включително кафяв ориз, житни зърна, ечемик, просо, овес, щир и булгур.
  • Вегетарианските храни са богати на няколко вида антиоксиданти, включително бетакаротин, витамин С, витамин Е и селен, които действат заедно срещу свободните радикали. От шест до осем чаши различни зеленчуци трябва да се приемат ежедневно. Добър източник на витамин С е къдравото зеле, зеленото зеле и броколито. Тиквата, бадемите и морковите са богати на бетакаротин, докато житните зародиши и ядките са добър източник на витамин Е. Понеже тези храни са богати на целулозата, те стимулират имунните клетки в чревната лигавица и почистват дебелото черво от токсини. Целулозата помага и за предотвратяване на чревните инфекции.
  • Суровата храна е добър източник на ензими, но не трябва да се консумира при диария. Бъдете сигурни, че зеленчуците са чисти, преди да ги ядете. Добър начин да се мият е с препарат за храни – въглероден прекис от аптеката.
  • Лесно смилаемите протеини са нещо, което си заслужава да се потърси. Помислете за зеленчукови протеини и кълнове. Ферментиралите хранителни продукти, като темпе или мизо, също са лесни за храносмилане. Ежедневно може да се приема порция супа от мизо.
  • За да се поддържа нивото на калориите, яжте авокадо, ядки,бадеми и слънчогледови семена.
  • Малките количества мазнини са от голямо значение, но трябва да се получават от висококачествени източници. Към салатите може да се добавя по една лъжица нерафинирано олио. Също така са полезни и маслото от ленено семе и мазната риба. Помнете, че е необходимо мазнините да се държат в хладилник, за да не гранясат.
  • Източните гъби, като шиитаки и майтаки, подсилват имунната система. Гъбите шиитаки съдържат лентинан, субстанция, стимулираща интерферона в тялото, и помагат в борбата с вирусите. От тези гъби могат да се приготвят супи и чайове, които да се приемат ежедневно.
  • Друга ценна храна е чесънът. Той съдържа алицин, силен антибактериален и антивирусен агент. Когато се сготви, чесънът губи алицина си, така че употребявайте го в сурово състояние или капсулиран. Чесънът съдържа също така протеини, витамин А и С, тиамин, калций, калий, мед и селен. Отбележете, че от чесъна може да се приготви сок, както и от другите зеленчуци.
  • Морските зеленчуци, които включват дулсе, комбу, нори и уакаме, съдържат микроелементи, които вече не се съдържат в храните, отглеждани в почвата. Изследванията показват, че дулсе разрушава тежките метали и отстранява радиацията от тялото.
  • Важна част от здравословното хранене са соковете. Прясно приготвените сокове доставят на организма в концентриран вид хранителни вещества и голямо количество ензими, помагащи на тялото да смила храната и да довежда хранителните вещества до клетките. Соковете също така съдържат изобилие от антиоксиданти. Малко количество сок от зелени зеленчуци може да се смеси със сок от моркови, цвекло, чесън или ябълка. Зелените зеленчуци трябва да се приемат на ротационен принцип. Можете да редувате зеле, къдраво зеле, броколи, синап, зелено зеле и глухарче, спанак, воден кресон, магданоз и троскот. Всичките тези растения са богати на хлорофил, който е антибактериален и освен това е добър енергиен източник. Хората, страдащи от проблеми с храносмилането, трябва да започнат соколечението внимателно, като разреждат една чаша зеленчуков сок с ден чаша вода. Постепенно могат да достигнат 4-6 чаши сок дневно. Холистичен терапевт може да проведе съобразно с индивидуалните особености на пациента соколечение или друг вид здравословна диета.
  • Изследователят на СПИН Марк Конли предлага следната рецепта за възстановяване на имунната система, за стимулиране на черния дроб и лимфната система, за доставяне на хранителни вещества и повишаване на енергията. Измийте един цял лимон, нарежете го на четири части и го смелете, прибавете една чаша вода и една супена лъжица студено пресован чист зехтин. Напитката може да се подслади с няколко лъжици портокалов сок. Размесете и прецедете. Този сок, приеман веднъж на ден, съобщава Конли, може да увеличи броя на Т-клетките, да намали количеството на вирусите в организма и да подобри лимфния поток.

 

Витамини

Болните от СПИН се нуждаят от големи дози хранителни вещества, които изграждат имунната система, приемани перорално или по венозен път. Особено важни са антиоксидантите, които осигуряват защитата от свободните радикали. Витамин С, бетакаротинът, витамин Е и селенът, четирите главни хранителни вещества от групата на антиоксидантите, които действат най-добре заедно, почистват организма и подобряват устойчивостта му към инфекции.

  • Пациентите, болни от СПИН, се нуждаят от значителни количества витамин С, между 10 и 200 г на ден, перорално или по венозен път, за да се изгради имунитет и да се предотвратят вторичните инфекции. Тези дози изискват венозно приложение. Допълнително витамин С може да се приема перорално. Ester С полиаскорбат е най-лесно усвояемата форма на витамин С и се препоръчва на хора, страдащи от хронични заболявания. За поразените от Капоши е полезно локалното приложение на паста с витамин С. Витамин С стимулира активността на белите кръвни клетки, кара клетките да заобикалят вирусите и ги поставя във вакуоли, така че супероксид дисмутаза и другите вещества в тялото да изпълнят вакуолите и да унищожат вирусите. Изследванията установяват възможността на витамин С да инхибира репликацията на HIV-вируса и други патогенни микроорганизми, обикновено намиращи се в организма на HIV позитивни пациенти, включително и вируса на саркома на Рус, на Ипщайн-Бар и цитомегаловируса. Това се проявява по няколко начина. Витамин С намалява вирусното размножаване, увеличава клетките на имунната система, наречени моноцити, които унищожават вирусите, и стимулира интерферона, естествено антивирусно и антибактериално вещество, произвеждано от имунната система. Силата на доставения по венозен път витамин С се повишава впоследствие с добавката на антибиотика и имуностимулиращи билки от рода на чесън, вечнозелен дъб, червен карамфил, лидана детелина, ехинацея, хидрастис, лобелия, джинджифил, клиновиче и корени на сладник.
  • Витамин В6 е важен, защото стимулира белите кръвни телца в костния мозък и стимулира имуноглобулините и протеините, създадени от белите клетки, които обезвреждат вирусите, бактериите, паразитите и антигените при хранителните алергии. Имуноглобулините заграждат тези субстанции, което помага на тялото да се освободи от тях. Витамин В6 се препоръчва в дози от по 100 мг на ден. Той е от значение за изграждането на червените кръвни телца и активира естествените клетки-убийци. Недостигът на витамин В6 се свързва с потискането на активността на естествените клетки-убийци.
  • Изследванията показват, че бетакаротинът увеличава броя на Т-клетките и от своя страна предпазват от инфекции. В организма бетакаротинът се превръща във витамин А, а в големи количества е и по-безвреден от него.
  • Биофлавоноиди подобряват абсорбцията на витамин С и обикновено се намират заедно в природата.
  • Маслена киселина подпомага възстановяването на клетката и е особено ефикасно при лекуването на лимфоми и левкемия.
  • Екстрактът от портокали, грейпфрути и лимони има силни антимикробни свойства. Той представлява широкоспектърен нетоксичен антибиотик с антигъбични, антибактериални и антивирусни свойства. Екстрактът от семена на цитрусови плодове може да унищожи широка гама от инфекции, включително и причинените от ешерихия коли, чревни едноклетъчни микроорганизми (протозои), гъбички и вируси. Освен това те могат да унищожат над 30 типа дрожди, включително кандида албиканс. Същевременно екстрактът от цитрусови семена не взаимодейства със здравословните бактерии, които са необходими за възстановяването на баланса в организма. Последната полза от тези екстракти, продаващи се в твърда и течна форма, е, че няколко капки, добавени към водата, могат да се използват за унищожаването на бактериите при измиването на плодовете и зеленчуците.
  • Хлорният двуокис е антивирусен, антибактериален, антигъбичен и антипаразитен реагент. Трябва да бъдат направени допълнителни изследвания, но в епруветката това вещество обезоръжава HIV-вируса, така како и цитомегаловируса, херпеса и други инфекциозни микроорганизми. В действителност всеки патогенен микроорганизъм, който се движи от една точка до друга, попада под действието му. Хлорният двуокис може да се приема венозно, перорално или локално като гел.
  • AL-721 е съединение от две активни фосфолипидни молекули, намиращи се в яйчения жълтък. Те се включват в допълнителна терапия за обезвреждането на HIV и останалите вируси. Веществото е разработено за първи път от група учени от израелския научен институт „Вайцман“ под ръководството на Майер Шинитски. Те намират това съединение за ефикасно при лечението на загуба на паметта и отслабване на имунната система и за облекчаване на последиците от пристрастяването към алкохол и наркотици. AL-721 предпазва човешките клетки от инфектиране с HIV. Предполага се, че действа, като премахва холестерола, съдържащ се в обвивката на вируса, и по този начин го обезврежда. Яйчните липиди нямат нито един от токсичните проблеми на лекарствата от рода на AZT.
  • Незаменимите мастни киселини съдържат GLA, която се превръща в организма в простагландин Е1. Това стимулира дейността на Т-лимфоцитите и има директно потискащо действие върху репликацията на HIV-вируса.
  • Глутадион пероксидаза е антиоксидант, който се произвежда от тялото по естествен път и се намира в недостатъчно количество при пациентите, болни от СПИН. Приет по венозен път, глутадионът предпазва от увреждане органите и кръвните клетки, особено когато се използва съвместно със селен, витамин С и витамин Е. Понякога вместо него се дава N-ацетил цистеин, който се превръща в глутадион в организма.
  • Лактобацилус ацидофилус, лактобацилус булгарикус и бидидус бактериите са здравословни бактерии, които много хора губят след приемането на антибиотици. Тази микрофлора засилва защитните сили на организма, като създава повече лимфоцити.
  • Според научните изследвания хрущялът от акула може да бъде полезен при лечението на СПИН, рак, артрит и други дегенеративни заболявания. Може да е особено ефикасен при задържането на саркома на Капоши. При използването на хрущял от акула е залегнала идеята, че скелетът на акулата съдържа огромно количество антиангиогенезисни фактори. Ангиогенезисът представлява образуването на локална капилярна мрежа, която поддържа тумора. Когато се спре това образуване на капиляри, няма мрежа от кръвоносни съдове, която да храни тумора. Туморът престава да расте и да се разсейва. Той дори може да се свие и да изчезне.

 

Билки

Според традиционната китайска медицина теренът е по-важен от спората, която атакува. Здравият човек лесно устоява на болестотворните микроорганизми, докато слабият е податлив почти на всички. Според тази философия някои растения са били използвани като фундаментална част от китайската медицина за засилване на имунната система. Днес традиционната западна медицина започва да се интересува от билките, поглеждайки към това, което могат да предложат източните, индианските и други видове.

  • Досега билковата терапия се е базирала на емпирични доказателства, но съвременното предизвикателство на СПИН и другите заболявания на модерния човек предизвикаха научен интерес в тази област. Изследванията потвърждават научно стойността на лечебните растения, използвани самостоятелно и като част от комплексна терапия. Например кръстосано изследване показва, че пациентите, страдащи от СПИН, на които са давани китайски билки и AZT, се подобряват значително в сравнение с пациенти, на които вместо билки е било давано плацебо. Други изследвания сочат ремисия при рак, когато се приема само клиновиче.
  • Повечето растения, които изглеждат ефикасни, принадлежат към категория билки, известна като адаптогени. Те действат, като помагат за създаването на хомеостатичния или биологичния баланс. Така например, ако кръвното налягане е прекалено високо, адаптогените го понижават, а ако е прекалено ниско, по повишават. Адаптогените помагат за нормализиране на системата, независимо от патологията. Изследванията показват, че адаптогенните растения са особено ефикасни при стимулирането на дейността на имунната система на организма. Например е доказано, че те увеличават броя на Т-4 клетките, продукцията на интерферон, активността на макрофагите и действието на клетките-убийци. Често пъти адаптогените се комбинират за по-мощен синергичен ефект. Пример за това е клиновичето, комбинацията е по-ефикасна от която и да е от двете билки поотделно.
  • Ципестите корени на клиновичето са се използвали от векове в Китай за медицински нужди и действително, съвременните учени показват, че билката притежава имунно-подсилващи свойства. От изключително значение е способността й да предизвиква нормална имунна реакция при пациенти, болни от СПИН, да възстанови нормалния брой на Т-клетките и да предизвика антивирусно действие. Клиновичето повишава продукцията на интерферон, както и на фагоцитозата, позволявайки на тялото да унищожи повече патогенни микроорганизми. Билката също така намалява растежа на туморните клетки и засилва потиснатата от лекарствата имунна реакция, което я прави добра допълнителна терапия. Когато се комбинира с legustrum sp., клиновичето е още по-силно и е особено полезно за повишаването на активността на клетките на далака. Тези две билки се продават в комбинация като екстракт или под формата на капсули. Също така могат да бъдат купени като цели растения в китайските квартали, след което се смилат и се заливат с малко вода за няколко часа. Китайците приготвят по този начин билките и ги консумират ежедневно.
  • И сибирският, и китайският жен-шен стимулират имунната система, като увеличават броя и активността на естествените клетки-убийци. Тези билки предотвратяват интоксикацията на черния дроб и са антиканцерогенни. Най-добре е жен-шенът да се приема във вид на екстракт или чай.
  • Горчивият пъпеш при лабораторни изследвания е доказал ефикасността си срещу активността на HIV вируса. Болни от СПИН, които използват сока на растението, докладват за съществено подобрение на състоянието си. Намалява нощните изпотявания, помага за възстановяване на теглото и спира вирусното размножаване.
  • Гъсеничната гъба се е използвала още в древността от хора, възстановяващи се от тежки заболявания. Положителният му ефект включва засилване на бъбреците, прочистване на дробовете и засилване на костния мозък – съществена част от имунната система. Гъсеничната гъба също така потиска бактериалните и гъбичните инфекции. Днес се използва в комбинация с други билки за лечението на тумори, анемия, астма, а напоследък и на СПИН.
  • Корени от оша и лептотания представляват съставна част от коренната американска медицина. Въпреки че трябва да бъдат продължени научните изследвания за техните полезни за имунната система свойства, емпиричните доказателства, получени при вирусните заболявания, твърдо предлагат тяхната употреба при лечението на вирусни заболявания.

Други растителни лекарства, които не са характеризирани като адаптогени, също трябва да се имат предвид при лечението на СПИН. Тъй като няма магическа пръчка, действаща срещу синдрома, комбинирането на няколко от тези неспецифични лекове може да има положителен ефект.

  • Въпреки че алоето се състои от 99% вода, то е хранителна субстанция, съдържаща над 200 активни съставки. Алое вера съдържа 17 аминокиселини, както и елементите калций, мед, желязо, фосфор, калий и цинк. То доставя живи ензими и незаменими мастни киселини, необходими за доброто здраве. Освен това съдържа субстанции, които стимулират фагоцитозата, процес, при който белите кръвни клетки унищожават чуждите микроорганизми. Не всички препарати с алое вера са с еднакво качество. Топлинната преработка унищожава жизненоважните вещества. За максимален ефект използвайте тези препарати, коти съдържат студено преработен цял лист алое.
  • Dionaea muscipula, доказала ефикасността си при рак, СПИН и други хронични заболявания. Според изследванията при употребата на тази билка много тумори биха намалели или преминали в ремисия, ако имунната система не беше поразена от радиацията и химиотерапията. Dionaea muscipula изгражда имунните съставки на кръвта. Увеличава броя на В-клетките, Т-клетките, лимфоцитите, гранулоицитите, моноцитите, фагоцитите и други твърди компоненти на имунната система. Допълнително възбужда неактивните кръвни елементи да започнат отново да функционират. Така имунната система може да се мобилизира срещу болестотворните микроорганизми. Те започват да атакуват и разрушават раковите клетки,така както Dionaea muscipula поглъща и смила насекомите. Законите в Съединените щати не позволяват разпространяването на билката, но продуктът може да бъде изпратен по пощата директно на потребителя, който може да го занесе на лекаря. При тежките случаи на СПИН пациентите могат да се нуждаят от двучасови или тричасови преливания по венозен път пет дни в седмицата в продължение на три или четири месеца. Когато състоянието на пациента се подобри, лечението може да продължи с мускулни инжекции три пъти седмично за около две години. Dionaea muscipula може да се достави от производителя:
  • Ехинацеята стимулира образуването и активността на клетките на имунната система. Също така повишава нивото на интерферона и интерлевкен-2. Билката се продава обикновено като тинктура и най-добрите препарати предизвикват усещане за изтръпване на езика. Изследванията показват бърз положителен ефект. Ехинацеята стимулира имунната система до високи нива на активност, но за да действа по този начин продължително, ще насити прекалено много организма. По тази причина е най-добре екстрактът да се приема четири дни и след това да се почива също толкова дни, преди да се започне отново.
  • Котешки нокти, растяща в джунглата, е полезна при лечението на много заболявания и може да бъде извънредно полезна за стимулирането на дейността на имунната система.
  • Сладникът е силно дезинтоксикиращо средство. Изследванията го сочат като инхибитор на размножаването на HIV-вируса, без да вреди на нормалните клетки.
  • Жълтият кантарион е обикновен плевел, който сега се изследва от специалистите по СПИН, защото изглежда, че помага на Т-клетките при предпазването от инфекции, като прави клетките трудно достъпни за вируса на СПИН.

Хомеопатията действа на емоционално, ментално и физическо ниво. Лечението на цялостната личност е изключително важно за СПИН и за другите болести, считани за нелечими от алопатичната медицина, тъй като често пъти емоционалното състояние се превръща в мишена на шока от поставената диагноза, което влошава физическото състояние на пациента.

  • Игнацията се предписва, когато пациентът е мълчалив, мрачен и с променливи настроения.
  • Йодадум се предписва при внезапно изтощение и подуване на жлезите. Освен загубата на тегло се наблюдава огромен апетит. Характерно за състоянието е неспокойствието.
  • Пирогениум е лекарство за септични трески. Цялото тяло боли и се наблюдава огромно напрежение от температурата. Пирогениумът се свърза също така с неприятни миризми, като лош дъх. Има охлузвания, които не заздравяват, и пациентът изпада в септично състояние.

 

Озонова терапия

Това е най-важната терапия за пациентите със СПИН или HIV. По време на лечението се въвеждат малки количества медицински озон в кръвта, за да убият вредните микроорганизми. Терапията активира имунната система да увеличи броя на Т-4 клетките и е показала промяна в състоянието на HIV-вирусите при някои пациенти от позитивно към негативно. Това преобръщане не е малко.

Озоновата терапия може да преустанови непрекъснатата диария, да предотврати развитието на нови допълнителни инфекции и да подобри кръвообращението, което позволява на повече живителен кислород да достигне до тъканите. Често пъти се комбинира с витамин С, за да се понася по-добре от пациентите. При правилно приложение на терапията тя няма странични въздействия. Различни лечебни озонови програми са развивани за лечението на пациентите със СПИН. Един лекар, пожелал да остане анонимен (практикува в щат, където употребата на озон се преследва от закона), препоръчва 12 сеанса за дванадесет последователни дни. Той твърди, че настъпва невероятно подобрение при пациентите.Този лекар силно вярва, че за СПИН озонът е най-доброто лечение, защото отстранява инфекциите.

 

Лечение с воден разтвор на пеницилин

Положителен ефект, като част от общата програма за лечение на СПИН, имат мегадозите от воден разтвор на пеницилин. Кюлбер лекува пациенти със СПИН в своята клиника в Мексико, използвайки електричен подход при лечението. Той съобщава, че пациенти с напреднал стадий на СПИН с приптококов менингит, токсиплазмоза и напреднал стадий на РСР реагират благоприятно на комбинация от воден разтвор на пеницилин, витамин С и хлорен двуокис за няколко дни. Това дава възможност на Кюлбер да твърди, че СПИН отчасти може да е стадий на невросифилис, който може да се овладее със старите непатентовани лекарства.

„Налтрексон“ е лекарство, което може трикратно да унищожи клетъчната активност. Това евтино лекарство се използва от девет години и досега няма доказателства за странични ефекти. Друго обещаващо и не скъпо лечение е DNCB -локален реагент, който задейства естествените клетки-убийци.

Напълно различен е подходът при лечението с живи клетки. Той се използва от половин век в Европа и чак сега се въвежда в Съединените щати поради забележителната му способност да възстановява клетките. В пациента се инжектират клетки от животински фетус. Организмът приема ембрионовия материал и го абсорбира чрез макрофагите. Живият материал развива рецептори, които направляват имунната система да пренесе пресния материал до съответната тъкан. Например далак до далак, сърце към сърце, тимус към тимус.

Крайният стадий на СПИН лечението с живи клетки не може да се приложи, защото може да стимулира туморите и другите патогени в пациента. Но за пациенти в ранен стадий с леки симптоми тази терапия може да увеличи шансовете им за оцеляване, още повече когато е придружена с дезинтоксикация.

Друг напълно различен подход е уриновата терапия. Може и да звучи странно, но не ново: Пиенето на урина датира от 4000 години, споменава се в индийските аюрведически писмени паметници. Днес привържениците на тази практика твърдят, че уриновата терапия е успешна при лечение на СПИН и рак и че няма странични ефекти.