Хепатит А

"Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на нарушение в имунната (защитната) система на организма.

Вирусният хепатит А е типична стомашно-чревна инфекция. Източник на заразата е само болният човек. Хепатит А е вирусна инфекция, която може да причини възпалително заболяване на черния дроб и увреждането му. За разлика от другите форми на вирусен хепатит, хепатит А обикновено протича леко до умерено и продължителността му не е голяма; отличителна черта на това заболяване е, че като правило не хронифицира (т.е. не продължава дълго във времето и не остава постоянно с периоди на обостряне и отшумяване). Въпреки, че черният дроб е оточен и възпален, в огромния брой от случаи органът оздравява и се възстановява напълно без трайни последствия.

Инфекцията обикновено се предава чрез заразена вода или храна. По-рядко може да се наблюдава предаване по полов път, включващ анален контакт или по кръвен път, когато незаразено лице влезе контакт с кръвта на лице с активна в момента инфекция (напр. употреба на общи игли от венозни наркомани). Вирусът на хепатит А упражнява директно тоскично действие върху клетките на черния дроб.

След прекарване на заболяването вирусът на хепатит А се елиминира напълно от организма (т.е. настъпва цялостно очистване на тялото от вирусните частици). След преболедуване от хепатит А се развива траен, доживотен имунитет срещу заболяването (в кръвта циркулират специфични защитни белтъчни молекули-антитела, които са насочени срещу вирусните частици на HAV) и благодарение на това повторното заболяване от хепатит А е невъзможно.

Вирусът на хепатит А не преминава през плацентата и затова не съществува риск за плода при развитие на хепатит А по време на бременност.

 

Причини:

Вирусният хепатит А се среща в целия свят. Заболяването е сравнително често и има склонност да протича под формата на епидемии и епидемични взривове. Хепатит А се наблюдава по-често в бедни страни или социални общности с ниско ниво на хигиена и хигиенно-санитарни условия. Заболяването се среща с най-гоялма честота през есента.

Хепатит А се причинява от хепатитен вирус А (HAV), който е един от трите най-чести причинители на вирусни хепатити (другите два са хепатитните вируси B и С). Вирусът е изключително устойчив на външни условия.

Вирусът на хепатит А навлиза в организма през устата, размножава се в тялото и преминава в изпражненията, с които се отделя в околната среда. По време на активното си размножаване за определен период от време вирусът се намира в големи количества и в кръвта на болния. Оттук следват и начините за разпространение на инфекцията и предаването и от един човек на друг.

Заразяването на здравия човек става при попадане в устата му на частици (най-често храна или вода), замърсени със заразени изпражнения. Най-често това става при неспазване на добра лична хигиена или лоши хигиенно-санитарни мерки и условия. (мръсни ръце, контакт между отпадни и питейни води, замърсяване на питейни води с изпражнения и т.н.). Заразяването може да стане и чрез контакт с болния (или с храна, вода и предмети, докоснати и заразени от болния). Този път на предаване на инфекцията се нарича фекално-орален. При замърсяване на дадени водоизточници или заведения за обществено хранене инфекцията бързо се разпространява измежду всички хора, попаднали в контакт със заразената вода или храна. В тези случаи се създават предпоставки за развитие на хепатит А епидемия. Вирусът може да се предаде и при ядене на морска или водна храна, добита от вода, замърсена с ъс съдържащи вируса изпражнения.

Много рядко вирусът на хепатит А може да се предаде от един човек на друг чрез преливане на кръв и кръвни продукти (манипулацията трябва да съвпадне с момента, когато в кръвта на болния се намират голямо количество вируси), както и контакт на собствената кръв с кръвта на болен (напр. ползване на общи игли при венозни наркомани).

Съществуват някои контингенти от хора, които могат да се определят като рискови за развитите страни:

  • деца, прекарващи голяма част от времето си в детски градини, ясли и забавачници
  • персоналът на гореупоменатите детски заведения
  • пътуващи до страни с лоши санитарно-хигиенни условия (вкл. военослужещи на мисия в такива страни)
  • затвори, институции за хора с умствени проблеми
  • хора, живеещи в съобщества (общежития, казарми и т.н.) само ако в тях не се спазват добри хигиенни норми
  • хомосексуалисти (аналният сексуален контакт представлява възможен път за пренасяне на инфекцията)
  • контактни на болни от хепатит А и др.

 

Симптоми:

Интервалът между първия контакт на организма с вируса и изявата на първите симптоми на болестта се нарича инкубационен период. Инкубационният период на вирусния хепатит А варира от 2 до 6 седмици, но най-често е 3 до 4 седмици.

Болният представлява опасност за околните, докато излъчва вируси чрез изпражненията си в околната среда. Заразноопасният период започва около седмица преди изявата на първите оплаквания и продължава до момента на появата на жълтеницата. Това означава, че в част от периода, в който болният е опасен за околните, самият той няма никакви оплаквания и не знае, че е болен.

Всеки може да заболее от вирусен хепатит А, но заболяването се среща по-често при децата и юношите. Заразяването с вируса на хепатит А не означава задължително развитие на заболяването. Възможно е инфекцията да премине безсимптомно (т.е. защитните сили на организма се справят с вируса и заболяване не се развива). Напр., В САЩ е установено, че около 30% от хората са имали контакт с вируса на хепатит А, но значително по-малка част от тях са боледували от хепатит А.

Начинът, по който вирусният хепатит А се изявява може да се различава в голяма степен между отделните болни. Най-популярният симптом на хепатитите въобще е жълтеницата (пожълтяването на кожата, склерите или "бялото" на очите). Голяма част от болните от хепатит А могат въобще да не развият жълтеница. В зависимост от тежестта на инфекцията и защитните сили на организма заболяването може да не даде никакви оплаквания, да протече леко с оплаквания, наподобяващи грипоподобно заболяване или стомашно-чревна инфекция и в класическия случай на фона на появилите се нехарактерни грипоподобни или стомашно-чревни оплаквания се появява жълтеницата. У различните болни могат да се наблюдават различни комбинации от оплаквания. Обикновено заболяването показва тенденция към по-леко протичане в ранна детска възраст без развитие на жълтеница (т.е. аниктерични форми).

Началото на заболяването обикновено настъпва 2 до 6 седмици след контакта с вируса (това е инкубационният период). Най-често началото е грипоподобно или имитира стомашно-чревно разстройство със следните най-чести оплаквания:

  • умерено повишена температура
  • болка в гърлото, хрема, понякога възпаление на лигавица на окото със смъдене и зачервяване и др.)
  • отпадналост и лесна уморяемост (характерно е изключително силната умора, за която пациентите съобщават без състоянието им да предполага такава)
  • болки по мускулите и малките стави на ръцете без видимо засягане
  • загуба на апетит
  • гадене и евентуално повръщане
  • диария (често изхождане на редки, воднисти изпражнения):този симптом се наблюдава по-често при децата
  • болезненост в горната част на корема
  • кожен обрив - обикновено е краткотраен и е съставен от дребни пъпчици върху червени петна.
  • потъмняване на урината (тя придобива цвят на бира, кола или тъмен чай) - този симптом е характерен в по-голяма степен за вирусните хепатити, но може да се дължи и на други причини
  • тежест, дискомфорт или болка в дясното подребрие - дължат се на възпалителния оток на черния дроб, чиято капсула е богато инервирана
  • сърбеж по кожата

Ако налице е обилно повръщане, то може да доведе до обезводняване, характеризиращо се със симптоми като отпадналост, обърканост и загуба на концентрация, учестен пулс, главоболие, намалено количество на отделена урина, раздразнителност и др.

След различно дълъг период от време, най-често 2-5 дни може да се появи жълтеница (трябва да се обърне внимание, че жълтеницата е симптом на някакво заболяване, а не болест сама по себе си!) - дължи се на отлагане на пигмента билирубин по кожата и видимите лигавици; при вирусните хепатити жълтеницата има рубиново-червеникав оттенък; жълтеникавото оцветяване се забелязва най-напред по склерите ("бялото" на очите) и долната повърхност на езика, а след това и по цялата кожа; често болните не забелязват сами промяна в цвета на кожата си, а това отбелязват роднините и заобикалящите ги хора. Жълтеницата трае десетина дни и след това постепенно изчезва.

Обикновено оплакванията при острия вирусен хепатит А са леко до умерено изразени и отшумяват от самосебе си след различно дълъг период от време (най-често по-малко от 2 месеца). В редки случаи симптомите могат да са налице в продължение на 9 месеца или да се появяват и изчезват в рамките на 6 до 9 месеца, но въпреки това в крайна сметка се стига до окончателно излекуване на заболяването, т.е. то не преминава в хронично. За хроничен хепатит се счита постоянстване на оплакванията и определени промени в кръвните изследвания на пациента над 6 месеца. Хепатит А не хронифицира.

Потърсете лекарска помощ ако сте имали контакт с лице, развило хепатит А или забележите някои или всички от изброените по-горе симптоми на заболяването. Консултирайте се с лекар и ако Ви предстои пътуване в страна с нисък социален стандарт, предполагащ лоши санитарно-хигиенни условия.

Обърнете се към лекар ако забележите следните симптоми, предполагащи известен риск за наличие на остър вирусен хепатит (не са специфични за хепатит А, както и за хепатит конкретно):

  • тежка отпадналост и умора, които не съответстват на цялостното Ви състояние и които "не приличат на обикновена настинка"
  • гадене и повръщане, които не се подобряват в рамките на 1-2 дни
  • потъмняване на урината
  • болка в горната част на корема или тежест до болка в дясното подребрие
  • объркване, промяна в съзнанието или трудно събуждане

В случай, че прецените, че се нуждаете от лекарска помощ, обърнете се към Вашия личен лекар. Ако прецени, че е необходимо, той ще Ви насочи за консултация от лекар специалист, в случая това е лекар инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от всякакви заразни болести). Ако се потвърди, че страдате от вирусен хепатит, задължително се уведомяват хигиенно-епидемиологичните власти за вземане на съответни мерки за предпазване на населението от развитие на заболяването.

 

Диагностициране:

Диагнозата обикновено се поставя въз основа на клиничния преглед и някои изследвания. По време на прегледа, лекарят ще Ви разпита подробно за вашите оплаквания, тяхната характеристика и начин на поява, факторите, които ги облекчават или засилват. Важна е информацията относно прием на лекарства и алкохол, контакт с химикали и вредни вещества, професия, месторабота, контакт с болен от хепатит А, хигиенни и хранителни навици, правени в миналото ваксинации и т.н. След този "разпит" лекарят ще Ви прегледа обстойно като обърне внимание на евентуално жълтеникаво оцветяване на очите, кожата и долната повърхност на езика, на наличието на кожен обрив, влажност на лигавиците и наличие на налепи по тях, както и болка или тежест в горната част на корема и дясното подребрие.

Ако данните от прегледа сочат вероятно заболяване от хепатит, лекарят ще назначи някои изследвания за да потвърди или отхвърли наличието на хепатит, както и да определи вида му (вирусен, алкохолен, медикаментозен, автоимунен или токсичен) и причинителя му ако е вирусен:

  • рутинните кръвни иследвания могат да сочат наличие на вирусна инфекция
  • изследването на урината показва повишен билирубин, на който се дължи тъмното и оцветяване
  • биохимични изследвания на кръвта: повишените чернодробни ензими свидетелстват за чернодробно страдание, без да посочват причината за това
  • серологични изследвания - те търсят специфични защитни белтъци в кръвта на болния (антитела), насочени срещу точно определен вирус; обикновено при съмнение за вирусен хепатит при иначе здрав човек се изследват аантитела срещу вирусите на хепатит А, В и С. Откриването на антитела от клас IgM срещу вируса на хепатит А свидетелства за прясна инфекция с този вирус и в съчетание с останалите резултати от прегледа и изследванията потвърждават диагнозата "остър вирусен хепатит А". Откриването на антитела срещу HAV от клас IgG свидетелства за прекарана в миналото симптомна или безсимптомна инфекция или направена ваксинация срещу вируса на хепатит А.

При данни за обилно повръщане с обезводняване могат да се изследват стойностите на серумните електролити

 

Лечение:

Не съществува специфично лечение, насочено срещу хепатитния вирус А. Лечението е само симптоматично (облекчаващо оплакаванията) и поддържащо. В България всички болни от остър вирусен хепатит А се приемат в инфекзиозна болница или инфекциозно отделение с противоепидемична цел за минимум 12 дни. В някои от развитите страни се хоспитализират (приемат в болница) само тежко протичащите случаи, а останалите се лекуват в домашни условия при спазване на определени карантинни мерки.

Лечението на хепатит А се състои от спазване на определен хигиенен режим и прилагане на поддържащо лечение:

  • спазване на постелен режим - препоръчителен е покой с избягване на физически натоварвания
  • приемане на добре балансирана храна, спазване на диета с намаление на трудно разграцдащите се белтъци и мазнини, избягване на пържени и пикантни храни и увеличение на въглехидратите. Диетата трябва да се спазва около 6 месеца.
  • избягване консумацията на алкохол, поради токсичното му действие върху черния дроб
  • избягване приема на лекарства, които са вредни за черния дроб (важно е да се отбележи, че почти всички медикаменти, широко прилагани за понижаване на температурата, болката и симптомите на настинката са токсични за черния дроб и прилагането им трябва да се избягва)
  • прием на обилно количество течности
  • вливане по венозен път на течности и вещества, подобряващи работата на черния дроб (напр. левулоза)
  • прилагане на витамини и медикаменти от групата на хепатопротекторите - тук спадат вещества, които намаляват тежестта на чернодробните увреждания и спомагат за по-бързото и пълно възстановяване на органа

Разбира се, на фона на основното лечение се прилагат и карантинни мерки, имащи за цел предпаване на останалото население от хепатит А. Важно е спазването на стриктна лична хигиена от страна на самия болен за да сведе до минимум риска зaразяване на друг човек.

Почти всички, боледуващи от вирусен хепатит А оздравяват и се възстановяват напълно в рамките на 2 до осем седмици. В малък процент от случаите болестта може да продължи до 6 месеца или симптомите и да се появяват и изчезват в рамките на 9 месеца (като накрая пак завършва с пълно оздравяване).

Заболяването показва склонност към по-дълго и по-тежко протичане при много малки деца, стари хора и такива в увредено здраве. По-тежки форми на болестта се наблюдават и при пациенти, вече преболедували от други форми на хепатит (напр. хепатит В или С). Само в 1% от случаите на хепатит А болестта може да причини остра чернодробна недостатъчност, кома и смърт.

Хранителен режим

Болните трябва да приемат достатъчно течности и да се избягват мазните и тежки храни. С оглед подобряването на работата на черния дроб, лекарите назначават вливане по венозен път на определени течности и вещества. Прилагат се витамини и лекарства, които спадат към групата на хепапротекторите. Те намаляват тежестта на уврежданията и подпомагат възстановяването на дроба. Болните подлежат на контролни прегледи, по време на които се извършват и изследвания.

Възстановяването след хепатит зависи до голяма степен от състоянието на черния дроб. По тази причина много от холистичните подходи са фокусиране върху дезинтоксикацията и подсилването му. Пълноценната вегетарианска храна предпазва черния дроб от претоварване. Такава диета съдържа също и фотохимикали, растителни химикали, подпомага защитата от сериозно увреждане и дори предпазва от развитие на проблема.

Препоръчителни храни

  • Млечни продукти, заместени от оризово, соево или ядково мляко при непоносимост.
  • Протеин, приоритетно от риба и пилешко и по-малко от червено месо. Белтъчините имат добра роля при възстановяване на тъкани. Няма ограничение в количеството. Единствено на болните от цироза се предписва да ограничат приема на белтъчини, и то само ако при тях се проявява състояние на обърканост.
  • Приемане на повече въглехидрати.
  • Набляга се на зелените зеленчуци и се ограничават червените.

Щадене на организма и липса на физически натоварвания. Спортът е забранен!

Прием на витамини. Повечето хора приемат достатъчно водноразтворими витамини и имат адекватен резерв, въпреки че са болни от хроничен хепатит или цироза. Затова някои източници изключват приемането на допълнително количество като хранителна добавка, а други предписват до два мултивитамина дневно.

Важните добавки, които трябва да се вземат предвид, включват кверцетин, витамин С (приеман по венозен път или перорално), витамин Е, незаменими мастни киселини, витамин В-комплекс (специално витамин В12) и селен. Новата информация показва, че глутатионът може да отстрани токсините от черния дроб и да спре цирозата.

Примерно седмично меню при вирусни хепатити и хронични заболявания на черния дроб

Първи ден

  • Закуска: бял хляб, извара, чаша чай
  • Обяд: бял хляб, супа от пасирани зеленчуци, печена нетлъста риба, зелена салата
  • Следобедна закуска: плодове
  • Вечеря: варени макарони с обезсолено сирене

Втори ден

  • Закуска: бял хляб, кашкавал, домати
  • Обяд: бял хляб, крем-супа, печена нетлъста риба с картофено пюре
  • Следобедна закуска: плодове
  • Вечеря: пшенична каша, кисело мляко.

Трети ден

  • Закуска: бял хляб, 1 варено яйце, краставица
  • Обяд: бял хляб, млечна супа, пиле със зеленчуци на фурна
  • Следобедна закуска: печена ябълка на фурна
  • Вечеря: ориз на фурна със свежа зеленчукова салата

Четвърти ден

  • Закуска: постни курабийки с чаша мляко
  • Обяд: бял хляб, пилешка супа, картофен огретен, зелена салата
  • Следобедна закуска: подсладен чай с лимон
  • Вечеря: печено нетлъсто месо със свежа зеленчукова салата

Пети ден

  • Закуска: грис, чаша мляко
  • Обяд: бял хляб, крем-супа, печена нетлъста риба със зеленчукова гарнитура
  • Следобедна закуска: фреш
  • Вечеря: запеканка от броколи, свежа зеленчукова салата

Шести ден

  • Закуска: банички, чай с лимон
  • Обяд: бял хляб, зеленчукова супа с ориз, омлет от 1 яйце, краставица
  • Предобедна закуска: сух сладкиш, чай с лимон
  • Вечеря: нетлъсти кюфтета, свежа зеленчукова салата

Седми ден

  • Закуска: препечена филийка бял хляб с мармалад
  • Обяд: бял хляб, супа от тиквички, пиле с ориз, зелена салата
  • Следобедна закуска: печена тиква
  • Вечеря: варена риба, картофено пюре, краставица

Още възможности за закуска:

  • препечени филийки с много малко маргарин, едно варено яйце, една чаена чаша корнфлейкс, най-много 1 чаена чаша мляко, кашкавал, сирене, извара. Плодове и плодови сокове – най-много 1 чаена чаша.

Още възможности за обяд:

  • сьомга и други нетлъсти риби, постни меса, печени картофи, зеленчукови ястия със зелен фасул, тиквички, картофи и други, зеленчукови пюрета, салати от домати, марули, краставици.

Още възможности за следобедна закуска:

  • картофен чипс, сок от ябълки, морков, парче кекс и други сухи, немазни и не много сладки десерти.

Още възможности за вечеря:

  • огретени и запеканки, зеленчукови ястия на фурна, зелени салати, кисел крем, ябълки и до половин чаша сладолед.

 

Билколечение

  • Прочистващото действие върху черния дроб има напитка, която се състои от лимонов сок или ябълков оцет, разтворен във вода с една лъжица мед. Закуската в десет часа сутринта с ябълка, морков или сок от червена боровинка или зелен зеленчуков сок има същия ефект. За тази цел са полезни също и глухарчето, ментата, pau d arco и японският зелен чай, както и десет чаши от пресни тъмнозелени и оранжеви зеленчукови сокове с една унция алое в пет от тях.
  • Черният дроб се поддържа най-добре със силимарин, екстракт от магарешки трън. Ползата от тази билка се изразява в защитата и обновяването на клетките и се използва широко в Индия, където хепатитът приема епидемични размери.
  • Куркуминът, съставка на куркумата, притежава антивъзпалителни свойства.
  • Клиновичето спира вредата от свободните радикали и подпомага процесите на дезинтоксикация.
  • Японците често се хранят с корени от репей, горчива билка, известна със способностите си да прочиства, черния дроб.
  • Корените от глухарче се използват срещу хепатит и жълтеница поради стимулиращото им действие върху черния дроб и жлъчния мехур. Когато се приемат в големи количества, биха могли да излекуват болния за кратко време.
  • Ливадната детелина се бори със свободните радикали, които атакуват клетките на черния дроб. Тя помага за отстраняването на отровите.
  • Маслото от нощна свещ е полезно за черния дроб и далака и в комбинация с ехинацея е изключително полезно. Маслото съдържа простагландини и помага за намаляване на възпалението.
  • Друга ценна за хепатита билка е коренът от орегонско грозде. Тази билка съдържа берберин, субстанция, помагаща на чернодробния метаболизъм. Интересното е, че по света растат подобни билки, като се използват от различните култури за прочистване на кръвта и черния дроб. Докато коренните американски жители от години ценят корена от орегонско грозде, и китайците и индийците имат своите аналози.
  • Киселият трън е друга полезна билка, особено когато е комбинирана с хидрастис и лобелия. Но тъй като е доста кисел, могат да се приемат само малки количества.
  • Алфалфата е важна, защото успокоява чернодробните възпаления. Освен това тя е добър източник на витамин К, който помага в предотвратяването на кървенето.
  • Жителите на Ямайка отдавна използват едно ямайско растение, форма на филантус, за лечение на хепатит.
  • Много чернодробни неразположения са придружени от кандидозни проблеми. В тези случаи трябва да се приема чесън заради антигъбичното им действие и способността им да стимулират имунната система.
  • Отвара от косата на царевица. Пие се под формата на чай в продължение на горе-долу 6 месеца. Друга рецепта: 8 с.л. царевична коса се запарват в 1 л вода за около 3-4 часа. След прецеждането се долива с вода до първоначалното количество 1 л. Пие по ½ чаша четвърт час преди храна.
  • Отвара от невен. Още елините са използвали невен при неразположения на черния дроб. Съвременната рецепта е: 2 ч.л цветове се пускат в 400 мл кипяща вода, запарват се около 1 час, час и нещо, и се прецеждат. Пие се внимателно по 1/2 чаша по възможност 4 пъти на ден. Има диуретично действие.
  • Отвара от цикория. Тя се уважава от народните лечители не само за болки в черния дроб, стомаха и далака, но и при цироза, жълтеница и други. Редовната употреба на различни части от цикорията с мед и оцет е прекрасно средство. Рецепта: 2 с.л. цикория се поставят наронени или ако са в друго състояние, тогава в каквото състояние са – в 500 мл гореща, а може и кипяща, вода и се добавят за по-бързо изстиване и други ползи 2 с.л. лед и 1 ч.л. ябълков оцет или лимонов сок. Приема се топло, в количество по желание.
  • Чай от горска ягода. Използват се листата на растението, набрани по време на неговия цъфтеж, заедно с корените. Предварително се изсушават в тъмна стая. За приготвянето на една доза чай са нужни две стиски, които се запарват за около 30 минути. Пие се подсладено сутрин и вечер. Горската ягода лекува бавно, но сигурно.
  • Жълт смил (безсмъртниче). Цветовете му са въздействащи при заболявания (всякакви!) на черния дроб и жълтеница, но при по-дълго приложение има опасност да предизвика жлъчен застой. Използват се чайове, отвари и запарки. Пие се по 50-80 мл преди храна.
  • Корен от девесил. Една чаена лъжичка от прекрасния корен от девесил се залива предпазливо с 200 мл кипяща вода и се запарва, да постои по всички изисквания не по-малко от 10 часа. Прецежда се през нов гевгир или цедка и се приема по 1/4 чаша всичко на всичко 4 пъти на ден, като за предпочитане е това да става на гладно, половин час преди храна.
  • Жълт кантарион. Балансира работата на черния дроб и има противовъзпалително действие. 1 супена лъжица от невероятния жълт кантарион се залива в някакъв съд с 200 мл гореща вода. Вари се 15 минути на котлонче или другаде и се прецежда. Приема се ¼ чаша ни повече, ни по-малко от 3 пъти на ден.
  • Тибетска рецепта с мед, лимон и зехтин. Смесват се 100 мл пресен сок от лимон, 200 гр мед и 50 мл зехтин. Разбъркват се и се поставят в буркан или друг стъклен съд с по-широко гърло. Стои на хладно или в хладилник и се консумира сутрин след самото ставане на гладно. Препоръчва се за прочистване на тялото през преходните сезони, като тогава приемът продължава по 1 месец. Болните с чернодробни проблеми я приемат 2 пъти на ден – сутрин и после вечерта, и е добре след това да полежат известно време на дясната си страна.
  • Други билки, подобряващи чернодробната функция, са алоето, киселият трън, дивият ямс и жълтият киселец.

Опасности при използването на билки

Традиционната медицина е скептична към използването на народни средства при чернодробни проблеми. Някои са абсолютно крайни, категорично забранявайки използването на билки. Всички медици препоръчват болният да се информира обстойно, преди да престъпи към използването. Те изтъкват, че не са проведени сериозни изследвания за ефекта от билковите терапии и че няма сигурни данни за тяхното действие и в същото време признават, че несъмнено в резултат от клинични изпитания ще бъде открито успешно лечение на чернодробните заболявания със средствата на природата.

Въпреки че билките не са достатъчно научно изследвани, много лекари и дори организации на пациенти с черно-дробни заболявания предупреждават, че има растения, които са опасни, увреждат или задълбочат състоянието на болния.

Пациентите се съветват да се обърнат към медицинско лице, преди да решат да използват растения. Обръща се внимание колко опасно е това да става под указанията на хора, които берат и продават растенията. Медици са на мнение, че някои билки са направо вредни и са способни не само да доведат до увреждане, но дори и до смърт.

 

Профилактика:

Предпазването от вирусен хапатит А е възможно в голяма степен и се осъществява чрез спазване на стриктна лична хигиена и на обществените санитарно-хигиенни норми, осъществяване на карантинни и противоепидемични мерки в случаите на регистриран хепатит А и чрез прилагането на специфична профилактика-ваксини и имуноглобулини:

Спазване на добра лична хигиена и на обществените санитарно-хигиенни норми: най-елементарната и ефективна профилактична мярка е старателното измиване на ръцете с топла вода и сапун след ходене до тоалетна, след смяна на пелени и преди хранене или обработка на храна; избягване на хранене в заведения за обществено хранене със съмнителна хигиена; грижливо измиване на плодовете и зеленчуците преди консумацията им в суров вид; избягване консумацията на сурова риба, рибни продукти и морски деликатеси със съмнителен произход; избягване консумацията на съмнителна храна и напитки при пътуване в страна с нисък социален стандарт и лоши хигиенни условия; редовно обеззаразяване на питейната вода; контрол над добрата хигиена на работещите в заведенията за обществено хранене и т.н.

Карантинни и противоепидемични мерки при регистриране на случай на вирусен хепатит А: при регистриране на случай на вирусен хепатит А задължително и по най-бърз начин се уведомяват хигиенно-епидемиологичните власти; провежда се епидемиологично разследване и се вземат противоепидемични мерки за избягване разпространяването на инфекцията; провежда се проверка и изследване на "заподозряните" водни източници или заведения за хранене, както и на близките на заболелия; в дома на болния и в транспортното средство, което е използвал се предприема дезинфекция; болният се изолира в специализирано отделение или болнично заведение; на контактните се прилага лечение ако е необходимо и т.н.

Специфична профилактика - тя се осъществява с ваксина (синтетична, рекомбинантна, не съдържаща живи вируси, но стимулираща изработването в организма на защитни антитела срещу вируса на хепатит А) и имуноглобулин (венозен препарат, съдържащ готови защитни антитела срещу вируса на хепатит А).

Понастоящем ваксината среща хепатит А не е включена в задължителния имунизационен календар на Р.България. Нейното прилагане се препоръчва в следните случаи:

  • при деца над 2 годишна възраст, живеещи в райони с лоши санитарно-хигиенни условия, където се наблюдават чести епидемични взривове от хепатит А (при деца под 2 годишна възраст е наблюдавана незадоволителна ефективност на ваксината)
  • при предстоящо пътуване в страна с лоши санитарно-хигиенни условия и чести епидемии от хепатит А
  • при хора работещи във вирусологични лаборатории (единствено тази професия се смята за рискова, рутинно ваксиниране не се препоръчва нито за работещи в обществени заведения за хранене, нито за здравните работници)
  • при хора, преболедували от друга форма на хепатит с тежко състояние на черния дроб (в тези случаи наслагването на хепатит А може да доведе до жизненоопасно увреждане на черния дроб)
  • при хомосексуалисти или венозни наркомани
  • при хора, живеещи в области с висока честота на вирусен хепатит А
  • при хора, на които се налага често преливане на кръв и кръвни продукти поради някакво заболяване (напр. хемофилия)

Ваксината против хепатит А се прилага на два пъти. Интервалът между първата и втората апликация е 6-18 месеца. Ваксината може да се прилага едновременно с други ваксини. Защитни антитела се откриват около 2 до 4 седмици след прилагането на първата доза от ваксината. Прилагането на втората доза е необходимо за осигуряване на дългосрочно предпазване. Смята се, че вксината осигурява надеждна защита за около 20 години. За да бъде ефективна тя трябва да се приложи преди контакта с вируса, а не след това. Ваксината е изключително сигурна и безопасна - досега не са регистрирани странични ефекти. Хората, преболедували от хепатит А имат естествен доживотен имунитет срещу заболяването и ваксинирането им не е необходимо дори ако спадат към изброените по-горе рискови контингенти.

Имуноглобулинът срещу хепатит А съдържа готови антитела (специфични защитни белтъчни молекули) срещу вируса на хепатит А. Той се прилага венозно еднократно обикновено в случаите, когато даденото лице не е боледувало досега от хепатит А и не е ваксинирано против него, а същевременно е било в контакт с болен от хепатит А. За да бъде ефективен, имуноглобулинът трябва да бъде приложен не по-късно от 2 седмици от контакта с хепатитно болния. Имуноглобулинът против хепатит А може да се прилага безопасно при деца под 2-годишна възраст както и по време на бременност и кърмене. Същият имуноглобулин може да осигури краткосрочна защита срещу вируса ако се приложи преди контакта с вируса (тази защита трае не по-дълго от 3 месеца). Такава мярка може да се предприеме в условията на разгаряща се епидемия от хепатит А.