Хроничен холецистит

Хроничният холецистит е продължително възпаление на стената на жлъчния мехур и най-често се свързва с жлъчнокаменна болест. Причините за развитието на хроничен холецистит не са напълно изяснени. Смята се, че повтарящите се епизоди на остър или подостър холецистит, както и продължителното механично дразнене на стената на жлъния мехур от камъни, водят до развитието на хроничното възпаление. Също така се откриват и бактерии в жлъчката на повече от 25% от пациентите с хроничен холецистит.

За сега не е доказана тясна връзка между честотата и тежестта на жлъчните кризи, предшестващи появата на хроничното възпаление и промените, настъпили в стената на жлъчния мехур, клиничната симптоматика и вътреоперативните усложнения.

 

Симптоми:

Хроничният холецистит може да остане безсимптомен много години, да се прояви с леки симптоми, да премине в остър холецистит или да се прояви с усложнения. Най-честите симптоми на хроничния холецистит са:

  • болка и тежест в дясното подребрие с постоянен характер, отиващи или не към гърба
  • често гадене
  • флатуленция (чуство за подутост в корема)
  • непоносимост към мазнини и яйца

Засилването на болката, повръщането на жълто-зелени горчиви материи и високата температура са белези на обостряне на възпалителния процес.

 

Диагностициране:

Диагнозата хроничен холецистит се поставя на базата на данни за предишни лъчнокаменни кризи, прояви на характерните симптоми за заболяването, физикален преглед, кръвни изследвания и доказване на наличие на жлъчни камъни и промени в стената на жлъчния мехур, чрез образни изследвания – най-често ехография на коремни органи.

 

Лечение:

При доказани хронични възпалителни промени на стената на жлъчния мехур, оперативното му отстраняване е предпочитан лечебен подход, особено при чести или зачестяващи жлъчни кризи.

При обостряне на симптомите на хроничен холецистит се ограничава приема на храна през първите дни и се поставя лед върху корема. Провежда се лечение с обезболяващи и антибактериални средства, както при острия холецистит.

 

Усложнения:

В малка част от случаите нелекуваният холецистит може да прогресира до следните усложниения:

Емпием (събиране на гной) в жлъчния мехур обикновено се образува след остър холецистит при продължително запушване на жлъчния канал и инфектиране на застоялата жлъчка с гноеобразуващи бактерии. Симптомите, характерни за това състояние наподобяват холангит (възпаление на жлъчните канали) - висока температура, силна болка в горната дясна част на корема и изтощение. Спешната хирургична интервенция и подходящо антибактериално лечение са необходими, веднага след като се предположи наличието на емпием.

Хидропс (събиране на течност) в жлъчния мехур се образува след продължително запушване на жлъчния канал от камък и изпълването на жлъчния мехур с течност. Клиничната картина на заболяването включва лесно видима маса в дясната горната част на корема, която е неболезнена при напипване, въпреки че понякога пациентите съобщават за хронична болка в същия част на тялото.

Гангрена на жлъчния мехур - дължи се на исхемия (нарушено кръвоснабдяване) на стената на жлъчния мехур или пълна тъканна некроза. Предразполагащите заболяването фактори включват силно разтягане на жлъчния мехур, васкулити, диабет, наличие на емпием или запушване на хранещата мехура артерия. Гангрената може да доведе до настъпването на перфорация (спукване) на жлъчния мехур. Повечето пациенти се лекуват чрез холецистектомия, но при тежко болни пациенти може да се наложи само хирургично дрениране на абцеса (за да се евакуира образувалата се гной).

Перфорация без гангрена е рядко срещано усложнение, но смъртността при него достига до 30%. При такива пациенти се наблюдава внезапно облекчение на болката, последвано от симптоми на генерализиран перитонит (възпаление на цялата коремна кухина).

Образуване на фистули - това са нови канали (връзки) с органи, с които нормално жлъчният мехур не се свързва. Най-често се образуват канали с дванадесетопръстника, част от дебелото черво, бъбречното легенче. При повечето пациенти с този вид фистули не се проявяват симптоми на заболяването.

Илеус – представлява запушване на дебелото черво, което в случая е причинено от попадането на жлъчни камъни в него. Повечето от пациентите не съобщават за симптоми от жлъчния мехур, подсказващи остър холецистит или наличието на фистули. Лапаротомия с изваждането на камъните е предпочитаната лечебна процедура.

„Порцеланов” жлъчен мехур - при наличие на голямо количесто камъни, дразненето на стената води до отлагане на калции в нея. Състоянието не е свързано с поява на допълнителни симптоми. Диагнозата се поставя след рентгенография на корема и ехографско изследване. Холецистектомията се препоръчва при всички пациенти с порцеланов жлъчен мехур, тъй като при висок процент от случаите се свързва с развитие на рак на жлъчния мехур.

 

Билколечение

Добавянето на някои лечебни растения и добавки към диетата при холецистит, може значително да подобри състоянието на болния и да го предпази от сериозни усложнения. В билколечението на холецистит могат да се включат следните лечебни растения:

  • Глухарче – прилага се под формата на сок от свежи листа, около 125 мл. дневно. Към сока от глухарче може да се добави и кресон (пореч).
  • Цикория прилагат се семена, корени и цветове на цикория под формата на сок. Той е полезен за всички органи, свързани с производството на жлъчка, основно – за черния дроб.
  • Масло от черен кимион – той е особено ефективно естествено средство за лечение на холецистит. Повишената му консумация има слабително действие и трябва да се прилага в умерени количества.
  • Коноп – за лечение на холецистит и профилактика на усложненията се препоръчва добавянето на две чаени лъжички конопено семе към дневното меню.
  • Маслиново масло (зехтин) – според много народни лечители едно от най-добрите средства за лечение на холецистит е зехтинът. Препоръчва се да се приема сутрин, на гладно, в количество около 30 мл. След него може да се изпие чаша пресен лимонов сок или сок от грейпфрут.
  • Червено цвекло – приемът на сок от сурово червено цвекло прочиства храномилателната система и с успех може да се прилага в терапията на холецистит и други жлъчни заболявания.
  • Лецитин – към лечението на холецистит е добре да се добавят около две чаени лъжици лецитин на гранули ежедневно. Той спомага също и за редуциране на телесното тегло и понижаване на холестерола.
  • Плод шипка 100 г, невен 75 г, бял равнец 75 г, 3 супени лъжици от билковата смес вечерта се поставят в термос и се залива с 3 чаени чаши вряла вода. На сутринта се прецежда. Пие се по 150 г 4 пъти на ден 30 минути преди ядене.
  • Жълт смил 100 г, жълт кантарион 100 г, еньовче 75 г, 3 супени лъжици от билковата смес вечерта [ се поставят в термос и се залива с 3 чаени чаши вряла вода. На сутринта се прецежда, разделя се на четири части и се пие 1 час преди ядене.
  • Коприва 100 г, имортела 75 г, мента 100 г, 3 супени лъжици от билковата смес вечерта се поставяте термос и се залива с 3 чаени чаши вряла вода. На сутринта се прецежда, разделя се на четири части и се пие 30 минути преди ядене.

 

Профилактика:

В повечето случаи холецистит се причинява от жлъчния камъни. Ето защо за предпазване от заболяването, може да се следват следните профилактични мерки, намаляващи риска от образуване на камъни:

Поддържане на здравословно тегло – затлъстяването и наднорменото тегло повишават риска от образуване на камъни. Ето защо трябва да се предприемат стъпки за намаляване и контролиране на теглото, чрез редуциране на количеството приети калории с храната и повишаване на физическата активност.

Бавно редуциране на теглото – бързата загуба на теглото повишава риска от образуване на жлъчни камъни. Затова отслабването трябва да става постепенно, със загуба на половин до един килограм на седмица.

Избиране на подходяща диета – диетите богати на мазнини и бедни на фибри могат да повишат риска от образуване на жлъчни камъни. В дневното меню трябва да се отдава предпочитание на плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни.